Христо Ботев – „До моето първо либе“: „Запей или млъкни, махни се!“

Човек е роден на този свят, за да обича и да бъде обичан. Ежедневните му тревоги включват замисъл за мястото на любовта в човешкото съществуване, дали любовта между мъжа и жената е ценност, която осмисля изцяло живота на индивида, дали е достатъчна само споделената любов. Обичта е духовно безсмъртие. Обаче има хора, на които личната […]

Символиката на мрака и светлината в „Епопея на забравените“ – Иван Вазов

Стихотворението „Левски“, част от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов, започва с мрачна картина на робството, която обгръща всичко и създава тягостно чувство за безпомощност и бездействие: „Манастирът тесен за мойта душа е.“ На този фон се открояват делото и образът на Левски като нещо ярко и светло. Покоряващото му излъчване и значимата му роля […]

Свободата – свръхценност в Ботевия поетичен свят

Христо Ботьов Петков е роден в една робска, но героична епоха. Докато той живее в българското битие се развиват преломни процеси. Вековното робство не успява да заличи чувството на национална идентиност на българина и смелата идея за свобода. Пламенния и георичен автор Ботев изцяло се отдава на борбата за свбодата на народа. Неговата лирика улавя […]

Самотната тишина на съзерцанието в „Спи езерото“ от Пенчо Славейков

Различията в природата отразяват различие във възгледите на човека. Природата заема голямо място в стиховете на най-видни ни поети и отношението към нея е представено разнообразно. Пенчо Славейков вижда природата недостижима и вечна, която пулсира в стиховете му. В изящните миниатюри от сборника „Сън за щастие“ тя придобива скрит психологически живот, своеобразно отражение на човешкия […]

Родината, майката и любимата в лириката на Яворов

Пейо Яворов е може би единственият поет в българската литература, който е едновременно трагично загадъчен, артистично показен, съдбовно предопределен и хайдушко безразсъден. Той показва силни и крайни чувства, предопределени от голямата любов към българския народ, към майката, към любимата жена, към божествените пътища на познанието. В момент на дълбока обществена и нравствена криза поетът отваря […]

Природата и любовта в стихосбирката „Сън за щастие“ от Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е творец с широк творчески диапазон. Създател е на епичната „Кървава песен“, на философски и психологически поеми, на граждански стихотворения, на произведения с фолклорна основа и много други литературни произведения, както и сътворява изящните лирически миниатюри, събрани в стихосбирката „Сън за щастие“. В тази стихосбирка Славейков отразява своята земна и мъдра философия за […]

Поривът на духа срещу принудата на реалността в стихотворенията на Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов оставя след себе си скромно по обем, но неоценимо по стойност поетично наследство. Отличителните черти на неговата поезия са изстраданата многозначност на посланията, приглушената сила на чувствата, съвършената мелодика на стиха и белязаните със знака на лична съпричастност образи и внушения. Дебеляновото творчество не е емблематична за определен исторически период от националното ни […]

Пенчо Славейков – „Ни лъх не дъхва над полени”: вечният стремеж на човека към щастие

Лирическата миниатюра ”Ни лъх не дъхва над полени” на уникалния поет Пенчо Славейков впечатлява с емоционалността на лирическия Аз. В произведението е представена чувствителността на човека, изпитващ уважение към изживяването. Творбата „Ни лъх не дъхва над полени” е поместена заедно с други такива в стихосбирката „Сън за щастие”. Поетът е избрал кратката лирическа форма. Поради […]

Иван Вазов и България

В края на живота си емблематичният творец Иван Вазов пише и издава лирически сборник „Люляка ми замириса“ (1919г.). В него за последен път зазвучава гласът на равносметката – овладян, трезв, без еуфория, без резки интонации и явна помпозност. Това е глас на съзнанието за изпълнената житейска-творческа мисия: „Българийо, аз всичко тебе дадох, душа, сърце, любов, […]

Естетическите измерения на природата в Ботевото творчество

Поезията на гениите от историята ни респектираме. Ботевата поезия се фокусира върху малък човек, който тръгва самоуверено. Но едва прекрачил, спира смутен и с всяка нова крачка пространството се разширява. Първоначалната измамна тишина ни хвърля като вихър в забравеното и незабравимото. В художественото пространство на Ботевото творчество повторяемо битуват поредица понятия – отечество, любов-омраза, борба, […]

Към началото