Любовта в поезията на Елисавета Багряна

В  поезията си Елисавета Багряна откровено разкрива себе си и изповядва личните си чувства, копнежи, настроения, изливайки до дъно богатствата на своята душа. Тя разказва за своя живот, за своята неповторима женска съдба. Не премълчава нищо от интимния си свят – дори най-съкровеното и греховното във влеченията, опияненията и страданията си. Описвайте себе си в […]

Човекът и неговият свят в творчеството на Йордан Йовков

Творчеството на Йордан Йовков осъществява нов синтез между класическата традиция при изображението на българското село и модерния подход към човека и неговия свят за българската литература в началото на XX век. За никого не е тайна, че като автор той често се опира на познати, а понякога и на вече разработвани теми. В неговата интерпретация […]

Христо Смирненки и „Да бъде ден!“ – песен, в която диша бурята

Стихотворението “Да бъде ден!“ на Христо Смирненски започва с детайлизирана апокалиптична картина. От нея лъха ужас: „нощта е черна и зловеща, / нощта е ледена като смърт. / В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. / В димящите развалини…“.  Не познавайки тази творба и нищо за нея, веднага бихме се запитали дали поетът […]

Страдание и състрадание в „Зимни вечери“ на Христо Смирненски

Страданието в цикъла „Зимни вечер“ се открива навсякъде и лирическият герой изпитва състрадание към страдащите. Житейската драма на страдащите и безпомощни хора поражда състрадание и болка. В стихотворението „Зимни вечери“ Христо Смирненски изразява съпричастие към мъката на онеправданите хора, защото знае, че те живеят в мизерия и всеки следващ ден е по-труден за тях. Още […]

Предсмъртните стихове на Никола Вапцаров

„Предсмъртни стихотворения“ излизат през 1942г. В тях са поместени два ръкописа на две заветни стихотворения на Никола Вапцаров, които той пише в Дирекция на полицията и в Централния затвор в София в последните часове на своя живот: „Прощално“ и „Предсмъртно“ (или „Борбата е безмилостно жестока“). Авторът пише с чувство за изпълнен дълг към своя народ […]

Образите на бунта в поезиите на Христо Смирненски и Гео Милев

Двама от великите автори в българската литература – Христо Смирненски и Гео Милев – живеят и творят в един съдбовен за българската държава период, която изживява две национални катастрофи, превръща се в „малка страна“, разпилява възрожденските си идеали за етническо единство, независимост и справедливо общество. Но това е и времето на освободената „злоба на роба“, […]

Неподозираните измерения на добротата в „Серафим” от Йордан Йовков

Йордан Йовков е български творец, който посяга към белия лист с предварително изградена и последователно следвана собствена философия за човека и човешките взаимоотношения. Именно на тази база, поетът внушава, че човек никога не бива да губи човешкото у себе си и че любовта към ближния и добротата са взаимно свързани нравствени категории, които не могат […]

Любовта като живот – „Вечната“ Елисавета Багряна

Още с първите си публикации Багряна привлича вниманието и бързо завоюва своя  трибуна в българската литература. Първата стихосбирка на Багряна „Вечната и святата“ излиза през 1927г. Тя съдържа възхитителни образи на любовната лирика. Тази книга е израз на любовта през погледа на една жена. Редуват се най-различни варианти на любовното чувство – от триумфа на […]

Защо Вазов определя дядо Йоцо като „честит слепец“?

Периодът след Освобождението на България от турско робство се смята за период, в който българите имат възможност да се установят  като народ и да изградят държавата си. Разказът „Дядо Йоцо гледа“ представя точно тази епоха. Главният герой има надежди и мечти, които да осъществи преди да си замине от този свят. Той иска да остави […]

Вярата, надеждата и любовта в поезията на Никола Вапцаров

Българската литература дължи своето духовно богатство в най-висока степен на вярата в светлото начало на живота, на любовта към човек и на доверието в неговата способност да твори добро. Този хуманистичен и оптимистичен дух на нашата литература се проявява с изключителна сила в поезията на Никола Вапцаров и определя нейното неотразимо въздействие. Вярата е най-специфичната […]

Към началото