Праистория

Праистория се нарича времето от първото съществуване на човек от преди около 1,5 милиона години до 1000 година преди новата ера. Праисторията се занимава предимно с древните безписменни общества.

Думата „праистория” произлиза от латинското præ – преди и гръцкото ιστορία – история. Предисторията описва периода от появата на пещерния (праисторически) човек  до появата на писмеността, преди XIX век. С появата на писмеността започва историческият период от развитието на човечеството.

Първите оръдия на труда са дялания камък и пръчката. Хората си изкарват прехраната чрез лов на животни и събиране на плодове. Човешките общности са малки, водещи номадски живот. Тези от тях, които живеят в най-благоприятни условия започват да живеят уседнал живот.

Като начало хората използват огъня на готово при пожар възникнал от природни стихии. С времето те се научават да го запалват, когато е необходимо.

Всяка добита храна се поделя между членовете на групата. Оръдията на труда, съдовете, украшенията са се използвали от отделни индивиди, но притежателят на съответната вещ е длъжен да я поделя с всички останали. Всеки може да вземе чужда вещ и да я ползва без разрешение на притежателя.

Важен етап от човешкото развитие е възникването на езика. Хората вече са в състояние да изразят по-сложни понятия. Това дава възможност поколението да се обучава не само чрез примера, но и да се планират различни жизнено важни дейности.

С изобретяването на лъка, ловът се усъвършенства. В същото време е опитомено кучето, което става помощник на човека в лова. Постепенно, ловът довежда до опитомяването и на други животни – появява се първобитното животновъдство. От събирачество се преминава към земеделие. По-късно хората започват топенето на метали (главно желязо и мед), което позволява да се създадат по-съвършени метални оръдия на труда.

При земеделските племена, основен тип селище е селото, в което живее една община, която от родова се превръща в съседска. Големите общи домове остават в миналото и във всеки дом вече живее едно патриархално семейство. Собствеността върху земята е колективна. Отделните членове на колектива владеят определен участък земя, който може да се обработва, но не може да се предава на друг човек за ползване.

Първоначално, съседните родове и племена разменят това, което получават от природата – редки камъни, сол и др.

Каменна епоха

Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството. По това време, основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рог и кост. В края на каменната ера се разпространява вече и използването на глина и глинени съдове.

Каменните оръдия се изработват от различни видове камък – например кремък и плочник са използвани за режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти. Вече в края на каменната епоха се опитомяват някои диви животни. Също така, започва експлоатацията на медна руда за добиване на метал.

Палеолит

Период: 350 000 – 9 000 г. пр. н. е.

Понеже още в началото на съществуването на човек, обществата са без писменост, палеолитът е най-ранният, най-дългият и най-неясният период от човешката история. Археолозите събирта информация за периода от веществени исторически извори. За палеолита са характерни следните изкопаеми форми на изчезнали човешки видове – Homo habilis, Homo erectus, неандерталския човек и кроманьонския човек. Възникват новите оръдия на труда, изработени са от твърд кремък.

  • Ранен палеолит – появяват се преди около 1,5 милиона години на най-древните видове хора и широкото разпространение на Хомо еректус. Започва разпространението на ловът и събирачеството, а също така и контрол над огъня (преди около 500 000 години);
  • Среден палеолит – период на изместването на Хомо еректус от еволюционно по-напредналите видове, включително и съвременните хора. Появява се Хомо сапиенс в Африка преди около 200 000 години. В Европа доминират неандерталската култура. Започва да се въвежда езикът като сложно познание, а преди 42 000 години се изобретява и облеклото;
  • Късен палеолит – период на господството на съвременния вид хора по цялото земно кълбо в епохата на последния ледников период. Преди около 20 000 години започва изобретяването на харпуна, иглата и триона. Жените използват влакна за направата на торби за бебета, дрехи, мрежи и кошници.

Мезолит

Период: 9 600 г. пр.н.е. първо в Средна Европа.

Характеризира се с привършване на ледниковия период и климат. Мезолитът е изключително благоприятен за животински и растителни видове. Появява се членоразделната реч, усъвършенстват се уменията, оформя се общото поведение и се натрупват нови знания за заобикалящата среда. От този период са намерени голям брой скални рисунки в пещери. Появяват се първите признаци на обезлесяване с цел земеделие.

Неолит

Период: 8 000 – 4 000г. пр. н. е.

Неолитът или Новокаменната епоха се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион. Неолитът е епохата на земеделието – започва със земеделието и свършва, когато металните инструменти стават широко разпространени.

В Северна Месопотамия (днес северна част на Ирак) започва отглеждането на ечемик и пшеница. Първоначално те се използват за бира, каша, супа и евентуално за хляб. В началото на земеделието по онова време се използват пръчки за садене.

Медна епоха

Период: 4 000 – 3 000 г. пр.н.е., като на някои места продължава и до по-късно

Около 3700 години пр.н.е. – В Шумер се появява клиновидното писмо и започват да се съхраняват записи. Медната епоха (халколит или енеолит) е епохата на развитието на човека, преходът между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал – медта, а след това на златото и калая. Най-важната находка в България от халколита е Варненският халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света.

Бронзова епоха

Период: 3 300 до 600 г. пр.н.е., като в някои райони е по-къс или по-дълъг

Бронзовата епоха е периодът в който металните предмети се произвеждат предимно от бронз. С бронзови накрайници на дървените рала обработването на земята става много по-бързо и ефективно. С бронзовите оръжия – стрели, копия, мечове, войната и бойните изкуства също се усъвършенстват.

Постепенно отпада матриархатът и се утвърждава патриархата. Бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата.

Желязна епоха

Период: 10 000 – 13 000 г. пр. н. е., но се различава в зависимост от географския регион

Желязната епоха е период, характеризиращ се с обработката на желязо и изработването на различни железни предмети. Периодът обозначава състояние на цивилизацията и културата на хората, които използват желязото като материал за режещи инструменти и оръжия.

Терминът „желязна епоха“ се отличава с отсъствието или рядкото използване на писменост. В Европа през желязната епоха, руският изследовател Марк Щукин обособява 6 култури:

  • келти (латенска култура);
  • протогерманци (основно ясторфската култура + южна Скандинавия);
  • протобалтскикултури на горските зони (възможно е да включват протославяни);
  • протоугро-финскии протосаамски култури на северните горски зони (предимно около реки и езера);
  • степни ираноезичникултури – (скити, сармати и др.);
  • пастирско-земеделски култури – траки, дакии гети.
Към началото