С какви нравствени добродетели е представена баба Илийца в разказа „Една българка“ от Иван Вазов?

Разказът „Една българка“ е събрал няколко герои – всеки със собствена съдба. Сред тях се откроява като своеобразен герой и добротата. Добротворството е основна ценност в християнската нравственост. Доказателство за добротата, смелостта и благородството на тази необикновена жена – баба Илийца от разказа на Иван Вазов „Една българка“ получаваме още от експозицията на творбата.

Баба Илийца се проявява преди всичко като силна и твърда жена, с непреклонен български дух, с добро и отзивчиво майчино сърце.

Срещата на челопеченката и бунтовника е неочаквана, но тя променя съдбата и на двамата герои. Сама, с детето на ръце, храбрата българка преминава Церова гора. На пътя й се изпречва някакъв момък с „чудати, опнати дрехи, с ширито по гърдите, с пушка“. По измъченото му лице се разбира, че е от „ония, дето ги гонят сега“. В него баба Илийца вижда клетник, едно българско чедо. Тя е готова да му помогне с мисълта, че и Бог ще помогне на внучето й. Милосърдието и състраданието са онези нейни качества, които говорят за човешката доброта

Още с фразата: „Баба Илийца тръгна за към Искъра, зад който я чакаше сега бунтовникът“ Вазов подчертава символния смисъл на ситуацията. Пътят на баба Илийца е приключил макар и с небрежната калугерска молитва. Сега й предстои пътят към доброто.

Всеки жест на баба Илийца утвърждава нейната човешка доброта. Увлечена в порива си да „стори това добро, клетнику“ селянката забравя за другия живот – на внучето си.

Вазов не случайно разменя ролите на главните персонажи – да открие в безпомощния и обезверен бунтовник духовна сила на отчаяна жена, значи да се докосне до измеренията на всечовешкото добро. Баба Илийца с нейните нравствени добродетели е пример за подражание в съвременното общество. Доброто има магическа сила, което може да твори и чудеса – да промени нечия съдба и дори да достигне привидно невъзможнотo.

Към началото