Александър Дюма – „Граф Монте Кристо”: Отмъщение и възмездие в романа

Александър Дюма–баща е може да се каже най-популярният автор на приключенски романи. Французин по произход, той е написал повече от 400 романа. Той е надарен с неизчерпаемо въображение, сътворява незабравими герои в харизматично излъчване. Най-емблематичният му е приключенски образ е на граф Монте Кристо от едноименния роман. Романът е публикуван за първи път в осемнайсет части – от август 1844г. до януари 1846г. През XX век са направени и многобройни филми, чиято основа е книгата.

Граф Монте Кристо” е написан по действителен случай. Александър Дюма пресъздава съдбата на обущар от Париж, сгоден за богата жена. Приятелите му обаче го овбиняват, че е исполин на Англия. По време на престоя си в затвора негов умиращ приятел му описва къде има скрито съкровище. След като е освободен, обущарят намира съкровището, връща се в Париж под друго име и прекарва десет години, отмъщавайки на предишните си приятели.

Действието на романа се развива във Франция, Италия и по островите на Средиземно море по време на повторното управление на Наполеон. В основата на романа са поставени вечните човешки ценности – любов, справедливост, състрадание, прошка. Тези ценности странно се преплитат с желанието за мъст. Спокойният живот на моряка Едимон, както и плановете му да се ожени за красивата Мерседес са напълно разбити, когато приятелят му Фернан пожелава младата жена за себе си. След тези събития, главният герой е погълнат изцяло от идеята за отмъщение.

Осъден несправедливо, Едмон прекарва цели четиринадесет години в най-кошмарния затвор за времето си. Завладян от желание за мъст, граф Монте Кристо започва да унищожава враговете си, които нищо не подозират. Тази негова реакция е предизвикана от примиреното му зло и нищо не може да спре силния му гняв и жажда за мъст. Така темата за отмъщението и възмездието става основна за творбата. Едмон обаче не може да приеме идеята за прошка и обич – тя е само една далечна утопия.

Главният герой в романа притежава всички положителни качества на романтичния герой. Той е благороден, добър, смел, честен и умее да обича. Всички тези хатрактеристики привличат като магнит завистта и злото. Завистниците са двама – Данглар и Фернан, всеки от които има собствени мотиви за злотворството си. Подтикнати от желанието да запазят собственото си благополучие, те с лекота приемат ролята си на мълчаливи предатели.

Обещаващото щастие на влюбените Едмон Дантес и Мерседес е погубено в блясъка си по време на годежа, когато пагубното премълчаване чрез скалъпеното писмо от Данглар посява семената на злото. Добрият герой е принуден да премине нечовешки изпитания. Често се намира на границата между живота и смъртта. Годините, прекарани в мрака, го превръщат в един отчаян и озлобен човек. Той дълбоко вярва, че погубеният му живот е достатъчно основание да приеме ролята на съдник.

Духовният баща на Едмон Дантес е човек с енциклопедични познания, неукротим дух и енергия. Благодарение на него несправедливо осъденият млад човек получава така жадуваните свобода, знание и богатство, с които ще успее да извърши своето отмъщение:

За едно продължително, дълбоко, нескончаемо, вечно страдание бих отвърнал, ако е възможно, със същото: око за око, зъб за зъб, както казват източните народи, наши учители във всичко, тия избраници на твореца, съумели да си създадат приказен живот и действителен рай.

Трябва да изминат десетилетия справедливостта да догони извършителите на злото.

Романът на Александър Дюма-баща извежда на преден план конфликтът между личността и обществото, индивидуалните нравствени принципи и порочната социална система. Волната природа на Дантес, подчиняваща се на справедливостта и справедливите природни закони, се противопоставя на фалша на аристократичното общество, скрито зад маската на добродетелността.

Но силен отвън, граф Монте Кристо е самотен в общуването си с хората. В образа му се проследява катарзиса на страданието, чрез което човекът прозира краткостта на собствения си живот.

Като истински изключителен романтически герой, той сваля маската си и разобличава истинската природа на лицемерите и убийците. Възмездието обаче търси и други, надскачащи личната мъст мотиви. Оказва се, че след толкова много години злодеите не само не успяват да се покаят, но продължават да извършват и други злини. Това налага идеята отмъщението да бъде още по-жестоко. В наранената душа на Дантес е останало само желанието му за възмездие – да накаже враговете си заради причиненото зло, но и да възмезди самозабравилото се общество в стрмежа му за власт и пари. Граф Монте Кристо е горда душа, страдаща от фалша и суетата на обществото. Присъдата, която произнася над виновните, е и присъда над времето, раждащо несправедливост и жестокост. Открил виновниците за стореното му зло, той си преследва фанатично, неукротимо, яростно. Запознат добре с миналото им, той използва греховете, слабостите и страстите им, като успява умело да ги доведе до разорение, опозоряване, физическо и духовно унищожение.

Така, след множеството преплетен сюжетни нишки, се установява един нов пречистен и освободен от злото и греха порядък в света. Серията от отмъщения стига връхната си точна, която налага размисъл и преоценка на изминалия от героя път. Докато се стреми да наложи заслуженото наказание, героят достига до един предел, в който от борец за справедливост се превръща сам в престъпник и създател на злото. Но неочаквано за читателя идва преобразяването на героя с истинското опознаване на християнското смирение. Отмъстителят се превръща в добър, чувствителен и отзивчив към чуждото нещастие. Този преврат се извършва под магическото въздействие на любовта. На прага на лудостта граф Монте Кристо се разкайва за това, че се е оставил да бъде „богоравен”. Така последните му реплики представляват своебразно послание за любов и човечност.

Към началото