„Декамерон“ – Джовани Бокачо: Новият поглед към ценностите в човешкия живот

Още в зората на Ренесансa в Европа вниманието се насочва към преоткриването на човешките ценности, които утвърждават радостта от живота. Дълги години те са потискани чрез морални предписания или религиозни забрани, които целят да държат човека в страх и подчинение. Човешката природа обаче не може да бъде пренебрегната  или заместена с измислени правила и догми. Дори в миговете на най-тежки изпитания, потребността да се живее пълноценно насочва действията на човека в търсене на най-добрия изход и решение. В книгата на Джовани БокачоДекамерон“ откриваме такава хуманистична визия за човешките потребности и стремежи. „Всеки да прави, каквото иска, но в  човешките отношения да има дух на разбирателство и взаимно уважение“. Това е смисълът на творбата.

Декамерон“ е сборник от 100 новели, разказвани от 10 души (3 мъже и 7 жени) в рамките на 10 дни. Във всеки разказ има някаква важна поука, която може да обогати познанията ни за човешката същност и за човешкото общество с неговото изключително разнообразие от характери, интереси, амбиции и способности. Всичко, което се съдържа в новелите от „Декамерон”, дава възможност да се преосмислят ценностите в човешкия живот от позицията на новите ренесансови критерии. Това е един нов поглед, освободен от наложените насила предразсъдъци. Повод за подобно преосмисляне става едно страшно изпитание за жителите на Флоренция, родния град на самия Бокачо. Това е страшният мор на болестта. Чумата отнема безмилостно живота на покосените от нея, но в същото време живите разкриват своята истинска същност при досега със смъртта. Допреди са прикривани лицемерно качества като егоизъм, безсърдечие и безотговорност, а сега те се проявяват явно. Загрижени единствено за своя собствен  живот, мнозина зарязват най-близките си хора. Безспорно е, че животът е най-ценното и той трябва да се съхрани. Но все пак има и необходимост от човечност и загриженост за живота на близките. Ето защо е неприемливо изоставянето им така безсъвестно. В поведението на някои граждани на Флоренция проличават различни житейски философии на фона на смъртната опасност. Докато едни смятат, че е най-подходящо да се затворят в домовете си „в умереност и възраждание“, други приемат напълно разпуснато поведение – да скитат без страх и да пируват. Подобни крайности явно не са най-разумното в този момент. Обсебеният от болестта град напомня безнадеждно остарялото, отживялото и безполезното. Човекът е с ново мислене и се опитва да насочи в нова посока своето отношение към живота и неговия смисъл.

Поведението на някои млади хора, които решават да напуснат града и да се насочат към чистата природа, е израз на разумно и хуманно мислене. Срещата им в църквата „Санта Мария Новела“ е като отправна точка от старите ценности (например религиозните каньони) към новите (например природата и жизнелюбието). Оказва се, че силният дух на човека е най-силното лекарсто срещу страшния мор на чумата. Героите в книгата на Бокачо откриват великолепен начин за укрепване на духа във времето на изпитание за всички.  Да разказват поучителни истории, да пеят или танцуват  – това е истинска полезна храна за ума и за душата. Чрез словото в разказа се обогатяват представите за света, за човешката същност, за човешките ценности и начините за опазването им. Разказвачите в творбата спасяват себе си от един разрушаващ се свят на скръб и ужас чрез силата на положителните емоции. Те поставят своята жизненост като антитеза на смъртта, която поражда само презрение, и въздигат любовта като преобладаваща човешка добродетел. Тя обаче не е егоцентричната или лицемерна, а любов, която характеризира човешката уникалност. Младата компания търси спасение далеч от скръб и безчовечност. Нейният мотив е точно определен от Пампинеа: „Който се ползва от правото си по позволен начин, никому не нанася вреда.“ Младите флорентинци следват както моралните предписания, така и своя разум, вътрешни желания и усет. За да се спасят от онова, което може да навреди на човека, те търсят красотата на природния свят, съчетан с добрия усет в подредбата на крайграфското имение – красиви паркове с градини и изворна вода, чисти стаи с цветя и картини. Доброто настроение също лекува, затова настоятелният съвет към всички е да се оставят грижите „пред градските порти”, песните да са любовни или просто „весели, приятни песни“. Времето минава в разговори за най-приятните неща, обядът е придружен с шеги и веселие. Старанието да се поддържа добра атмосфера в общуването не е просто приумица. Това е израз на нов поглед към живота, който ни е даден, за да бъдем щастливи тук  и сега. А всеки пропуснат миг щастие заради тъга или злини не може да се върне обратно. Младите хора, избрани в повествованието, са изразители и на авторовата концеция за същността и човешките ценности: жизненорадост, умение да се живее пълноценно, да се отдава повече внимание на красивото и доброто; на свободата  да бъдем себе си във всичко; на любовта, която е най-възвишената човешка ценност. Необходимо е да се възстанови хармонията в човешката природа, която носи божествен отпечатък, както и в отношенията между самите хора.

Чрез своите герои Бокачо показва как трябва да се живее според ренесансовите ценности. Тъй като любовта е поставена най-високо, естествено тя да е тематичен център в новелите от „Декамерон“. Тук можем да припомним, че подзаглавието на книгата е „Принц Галеото“ – нарицателно име на посредник и всеотдаен помощник в любовта. Любовта и нейната могъща сила вдъхновява и направлява геротие в голяма част от разказаните истории. Независимо от своя израз, любовта е енергията за живот, най-значимата ценност за човека, без която животът му няма истински смисъл. Ето защо не е допустимо тя да бъде потискана, премълчавана или забранявана. На страниците на „Декамерон” тя е заявена открито и дръзко, но предизвиква усмивка на одобрение или удивление колко изобретателни и инициативни са влюбените, когато се стремят към щастието на любовта. Явно любовната страст подтиква към дързост и находчивост, за да се намери благополучен изход от пречките пред нея. Така е например в новела III от третия ден, където влюбената дама използва доста умно един благочестив монах, за да се сбъдне желанието й да бъде с любимия. Дзима от новела V от същия ден изрича сам необходимите му отговори вместо любимата му и подрежда нещата в своя полза благодарение на предприемчивостта си. Често героите преминават през множество перипетии, които са живописни, забавни, увлекателни, но и показателни за тяхното умение: „да получат, каквото са искали да имат. Или са успявали да си възвърнат изгубеното“. Тук се откроява историята на Джилета Нарбонска (новела IX, ден трети), която успява да събуди любовта на своя съпруг, даден й като награда от краля за благодарност, че го е излекувала. Джилета не се отчайва, че не е обичана от сърпуга си Белтрамо дьо Русийон, а с досетливост, настоятелност и благородна щедрост младата жена насочва събитията според своя план и прави възможно дори това, което изглежда неизпълнимо в условията, поставени й от Белтрамо – да роди дете от него и да получи безценния му пръстен. Щастливият изход на тази любовна драма е награда за избобретателния ум на Джилета и за нейната дълбока и трайна любов.

Декамерон“ не е книга, която съдържа възмутителни натуралистични сцени и порнография. Дори в детайлите на описаната плътска любовна близост няма вулгрност, а най-често забавен метафоричен изказ. Авторът използва предимно намеци в описанията на подобни сцени, останалото се допълва от въображението на самия читател. Душевната и физическата бизост на влюбените е последствие от романтични чувства, които поражда любовта им. Спроед Бокачо тя е проява на човешкото и не е грях да бъдат удовлетворени естествени човешки впечатления. Това е и новият поглед в онтошението към любовта и живота, който приемат и героите на творбата. Те се стремят да изживеят насладата от живота тук и сега, без да измерват действията си само с църковните канони и моралните забрани. Новият ренесансов човек измерва делата си със собствената си ценностна система, изградена върху знаците на човешката природа, която му показва, че не може да е грях това, което не вреди на никого, а доставя радост и удовлетвоврение. Любовта движи живота и предопределя съдбата на хората, попаднали в нейния плен. На нея са подвластни богатият и бедният, високопоставеният и обикновеният човек. Тя не подминава и онези, които са дали обет за целомъдрие, но не престават да бъдат подвластни на своята човешка природа и под монашеското расо (новела IV, ден първи, новели I, IV, VIII, X, ден трети; новела II, ден девети).

Все пак в „Декамерон“ е показана реалността, в която, за съжаление, невинаги и не всички са щастливи. Когато вземат връх отрицателните качества и мисли на човека, трудно е да се избегнат трагичните последствия. В новелите от четвърти ден основната тема е нещасната любов. Причината за това е преди всичко противопоставянето срещу любовта, което може да има трагични последици. В част от новелите това противопоставяне е под формата на ревност, консервативно мислене или религиозни забрани. Това поражда невероятна изобретателност у героите като тези, носещи монашеско расо. Често забавните трепети, през които преминават те, са опит да се реабилитира правото на любовна наслада, отричана от църквата. Особено  красниречив в това оношение е брат Риналдо от новела III, ден седми, който заявява: „Мадона, щом смъкна расото от гърба си, а аз го свалям много лесно, ще видите, че и аз съм мъж като другите, а не монах…“ Веселият смях съпътства разказите за абатисата, която се забавлява с един свещеник, а в същото време отива да порицае друга монахиня; за глухонемия градинар, станал лююбовник на всички монахини от светата обител, чието „проговаряне“ е обявено за чудо.

В разказаните новели има много мъдрост и интересни поуки. Неслучайно представянето на съдържанието на отделните дни в книгата е синтезирано като извод и послание към читателите. Поучителният характер на посланието не изключва тъжната страна на живота, но акцентът е в оптимистичното, жизнеутвърждаващо, това, което ни дава стимул да живеем пълноценно и да бъдем щастливи. А това безспорно е истинският смисъл на живота.

Към началото