Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация“: Възрожденското разбиране за цивилизация и цивилизованост

Добри Войников е един от родоначалниците на българския театър, който е и талантлив книжовник, публицист и драматург.  В комедията “Криворазбраната цивилизация“ авторът осмива увлечението на част от българското възрожденско общество по външното подражание на европейските моди и нрави, които се представят от комичните герои като олицетворение на културата и напредъка. Фактът, че авторът избира за обект на художествено изображение прекрачването на тънката граница между цивилизованост и псевдоцивилизованост, между стойностното и неговата евтина имитация, показва актуалността на този проблем за българите през XIX век.

Присъщият на епохата на националното ни Възраждане стремеж към духовно разкрепостяване и приобщаване към новото време и към достиженията на европейското културно-обществено развитие се развива стремглаво. Българските възрожденски дейци се противопоставят на обезличаващо чуждопоклоничество на европейската култура и цивилизация. Добри Войников формулира по неподражаем начин това явление още със заглавието „Криворазбраната цивилизация“.

Явлението „криворазбраната цивилизация“ вгорчава живота на една млада, формираща се нация. С термина „цивилизация“ се означава степента на обществено развитие, на материалната и духовната култура на определена нация. Докато терминът „цивилизованост“  описва степента на приобщаване към дадена цивилизация, нейното частично възприемане и заимстване от отделните личности или общности, намиращи се на по-напреднал етап от своето развитие.

В подробния и емоционален предговор на комедията „Криворазбраната цивилизацияДобри Войников се опитва да подготви читателя за събитията, характерите и поуките, с които му предстои да се запознае. Той излага не само причините, но и последиците от мнимата форма на цивилизованост, присъщи на „младите нации“. Това не са думи на оправдание или на снизхождение към случващото се, а на обяснение и констатация, които биха послужили за ограничаване на заблудите кой е цивилизован и кой не е, що е то цивилизация и що е цивилизованост: „Подобен на маловръстно дете, нововъзраждающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй външната лъскавина на работите прави му най-силни впечатление. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност… У младите нарои почти всичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследвуване. Много пъти най-добрите, най-нравствените начала са взети наопаки, разбрани накриво… Модата е взета вместо цивилизацията“. Никой не може да отрече правилността и навременността на тези разсъждение. Добри Войников обаче не се задоволява само с публицистичен патос, а стига и до художествения еквивалент на съпротивата срещу залитанията по посока на привидната цивилизованост и развихрянето й толкова бързо като „криворазбрана цивилизация“.

В тази комедия Войников последователно и темпераментно убеждава читателите си, че това явление не само, че не носи нищо добро на човека и обществото като цяло, а и подкопава утвърдените от българската патриархална традиция нравствени критерии за честност, скромност, трудолюбие и национално достойнство. Най-пагубната последица от тоталното чуждопоклоничество е деморализацията. Тя заплашва най-вече младото поколение и унищожава всяко благородно чувство у него в един важен исторически момент, какъвто е зараждането и укрепването на националното самосъзнание. Още първото действие на комедията ни въвежда в един типичен за прослойката на заможните български търговски през Възраждането дом, в който пагубното увлечение по „маймунското подражание на френските моди“ дава своите горчиви плодове. Последна дума във всичко за разглезения му мързелив син Димитър, за заблудената от фалшивия блясък на европейските журнали негова дъщеря Анка и за уникалната по своята глупост и простотия тяхна майка – „мадам Злата“. За Димитър, Анка и Злата „цивилизацията“ е нещо много лесно, та чак лековато и достъпно във всеки един миг за този, който си въобразява, че я е „условил“. „Цивилизовано“ е всичко, което обслужва техните лични желания. Например – то е това, което задоволява суетата на Анка и Димитър без труд и усилия непременно да блестят сред младите в града или пък това, което отговаря на необузданото желание на Злата да „натрие носа“ на всички „душманки“, критикуващи нейното поведение.

С други думи, „цивилизоването“ изисква пълно и сляпо подражание. Цивилизацията е нещо много повече от модни рокли, модни танци и неуместното , но гордо подхвърлян на изкълчени думи от чуждия език. Анка не иска да слуша, че за да бъде един човек наистина цивилизован, трябва учение, трябва труд и прилежание, трябва да цени своето, трябва да има морал.

Младежите от града – например влюбеният в красивата Анка млад и преуспяващ търговец Митю, както и приятелите му Герги и Пенчю, схващат много добре бедите, които носи „криворазбраната цивилизация“. Разговорът между Митю и приятлеите му в явление X на II действие, когато той излиза от ареста след клеветническия донос на Мргариди, е особено показателен за настроенията и схващанията на младите хора относно разликата между цивилизация и псевдо цивилизация, между цивилизованост и псевдо цивилизованост. Митю разпалено обяснява: „да ма простиш, господине, напротив, сме смешни, кога подражаваме като маймуни на европейците в онова, което не е друго, освен един калай.. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят всякакви хубави, красиви, лъскави работи се по мода, по мода; нека ги вадят, а ний да им изравяме сума пари да ги купуваме скъпо-скъпо, па да се красим с тях. Тежко ни! Тъй ли разбирате вий цивилизацията?“. Още по-категоричен е Войников в думите: „Цивилизоването или образованието, сестро, на един момък не състои в знанието на францушки и на европейски игри, а в добрата охрана, в нужните за един мъж познания, в търговското и в гражданското му достойнство.“ Но Анка твърдо е решила да живее и да умре като европейка: „Обикнала съм цивилизацията и в нея искам да умра“.

В унисон с повелите на своето време и среда Добри Войников безапелационно свързва чуждопоклонничеството с родоотстъпничеството, с отричането от „българското име“ и с обезличаването и загубването на личната и на националната чест. Съпротивата на младите в неговата комедия не е съпротива срещу истинската същност на цивилизацията, а срещу нейните уродливи, вредни и деформирани подражания на местна почва. Това е неговият неоценим принос към толкова актуалната през Възраждането опозиция „свое – чуждо“. Всеки аргумент през тази епоха в полза на националната кауза събужда волята на българите за личностна и национална самоидентификация и приближава часа на тяхното политическо освобождение.

Би следвало да считаме, че проблемът за „криворазбраната цивилизация“ си е останал някъде в далечния XIX век със случилите се в него преломни за българската нация събития. От дистанцията на времето обаче можем да се убедим, че и днес невинаги и не във всичко сме преодолели афинитета си към „криворазбраната“ модернизация. В този дух поуките от комедията на Добри Войников са многократно реализирани в съвремието.

Към началото