Христо Смирненки и „Да бъде ден!“ – песен, в която диша бурята

Стихотворението “Да бъде ден!“ на Христо Смирненски започва с детайлизирана апокалиптична картина. От нея лъха ужас: „нощта е черна и зловеща, / нощта е ледена като смърт. / В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. / В димящите развалини…“.  Не познавайки тази творба и нищо за нея, веднага бихме се запитали дали поетът пресъздава някакъв коректен момент или това е страховита романтична история в стихове. Образът на войната сякаш излиза от съвременен филм на ужасите, сетивно зловещ, потресаващ: „безокий демон на войната / развял е хищно знамената / и меч въз меч безспир звъни. / Сред мрака, непрогледно гъст / стърчи злокобен силует / на някакъв грамаден кръст…“

Стихотворението открива ярки алегории, в редуващите се символи художествено психологическия отзвук на събитията, на възпламенената от протести, бунтове и страдания епоха. Драматизмът, нажежен още от първите стихове, бързо ескалира, напрежението и страданието се сгъстяват. И в тази разтърсваща атмосфера се появява и един човешки образ – колективен, обобщен – „тълпите“. Христо Смирненски въвежда в българската поезия свои герои: работника, пламъците на революцията, „бледоликите братя“, образа на „тълпите“. Последните идват с определено, строго конкретно, но променящо се битие: „хилядни тълпи отвред / вървят, подгонени натам / от яростта на златний бог.“ В стихотворението „Да бъде ден!“ образът на „тълпите“, които „нижат се едвам“, много бързо и рязко се променя. В няколко стиха те претърпяват сложен прелом – напълно се преобразяват и достигнат до ново емоционално състояние. В „тълпите“ се ражда волята за живот, щастие и решимост за постигане на целите. Метафорично образно авторът маркира бързия прелом на „тълпите“. В поезията на Смирненски те се открояват като емблема на онази епоха, като нейните нови герои: „един копнеж, мечта една / гори и се топи в душите / и през сълзи и кървав гнет, / през ужаса на мрак студен / разбунен вик гърми навред: / „Да бъде ден! Да бъде ден.“ Този вик не е предчувствие, не е очакване и молба, а е вик на сигурност, надежда, копнеж и сила като тържество на всевечната жажда за справедливост.

През март 1922г. кооперация „Освобождение“ издава стихосбирката на Христо Смирненски. Заглавието е „Да бъде ден!“ – самоуверено, мобилизиращо, заредено със самочувствие. Книгата е разграбена, а след няколко месеца излиза и ново издание. Стихосбирката описва творческия портрет на един изключително надарен поет, рядък феномен, който пламва като факел и угасва през 1925г., сразен от свята героиня „жълтата гостенка“.

Литературни критици и изследователи формулират редица специфики на Смирненската литературна стилистика: „старинната красота на неговия стих“, „романтиката на словото, пищните и разкошни поетически форми“, „виртуозната лекота на стиха“, „песни, в които диша бурята“.

Към началото