Константин Преславски – „Азбучна молитва“ – лиричен израз на радостта и гордостта от славянската писменост

Литературната дейност на старобългарските писатели се отличава  с динамично развитие и разнообразие в жанра. Основно, сътвореното от тях е за черковно богослужение. Заедно с преводните книги се създават и оригинални творби, вдъхновени от новата писменост на славянските народи и от новоприетата християнска вяра. Освен поучения и похвални слова се сътворяват и поетични образци на средновековната литература. Културният и духовен възход на времето намират израз в ритмична реч, изпълнена с лиризъм, насочена към преклонение пред делото и личността на първоучителите Кирил и Методий и възхвала на буквеното слово като нов път и възход за народите.

Преславската книжовна школа ражда книжовникът Константин Преславски. Той доразвива Кирило-Методиевото дело и организира българския духовен живот в Преслав – тогавашната столица на България. Той се занимава с богословска дейност и с литературно творчество. Автор е на преводни творби (Словата на Атанасий Александрийски против арианите) и автор на значителния за този период книжовен труд „Учително Евангелие“. То се състои от четири части: „Азбучна молитва“, „Пролог, 51 беседи с евангелски тълкувания“, „Черковно сказание“ и „Историкии“.

Азбучна молитва“ е истинска творба, отличаваща се с висок творчески заряд и изкусна стихотворна форма. При тази форма на акростих се вплитат последователно подредени буквите на глаголическата азбука. От тук и идва името на поемата. Стихотворната форма е в дванадесетосричен размер, като творбата принадлежи към декламационния вид поезия. Акростихът създава усещане и за хармония; има образователна роля – да се запамети по-лесно азбуката. Торбата отразява един особено важен момент от живота на народа ни – приобщаването към християнството и необходимостта от утвърждаването му чрез писменото слово. В началото на стихотворението поетът се обръща към Бога с молба да получи истинско вдъхновение:

Господа – живея дух – изпрати

да вдъхне в сърцето ми словото…“

За средновековния човек всичко добро и ценно идва от Бога – словото е Божи дар. Имено затова само с божествената сила словото може да бъде прославено. Обръщението към небесния отец е задължително в една молитва, както прави това и авторът на „Азбучна молитва“:

Аз се богу моля с тия думи:

Боже на всяка твар и създателю

на видимите и невидимите (неща)…“

За да се проповядва евангелието, е нужно душевно просветление. Поетът не се моли амо за себе си – той иска да направи нещо полезно за всички хора:

„…за благото на всички,

живеещи в твоите заповеди.

Защото в голям светилник на живота

законът ти, светлина в пътеките на този,

който дири евангелските слова

и се моли да получи твоите дарове.“

Сравнението на Божия закон със светлина прави по-ясна авторовата идея, че само по този път вярващият човек може да отбегне мрака на невежеството, лишаващо го от опора в живота. Този, който не познава законите на Бога, е сляп и заблуден, а животът му – безсмислен.

За „славянското време“ приобщаването към „евангелските слова“ е полет към висините на човешкия дух. Светото кръщене е ключ към сърцето на Бога. Заради това е явно удовлетворението на поета, който принадлежи към християнската църква. За него е важно, че „към кръщение се обърнаха твои хора“. Константин Преславски има своя мисия като един от духовните пастири на своя народ – да прослави и да утвърди Божието учение, да просветли сърцата и умовете. Като един истински вярващ християнин, той очаква единствено от Бога да получи това, което иска – „изобилно слово“. Авторът не забравя и своята роля – да учи хората как да се молят, тъй като все още християнските ритуали са нови за славяните. Вероятно затова не пропуска да спомене важни подробности:

Ръцете свои издигам винаги нагоре

да получа сила и мъдрост от тебе,

защото ти даваш на достойните сила

и цериш всяко живо същество.“

Творбата се отличава от традиционната молитва по поетичната форма и композиция и по силното лирическо чувство, с което са изпълнение думите във всеки стих.

Призивът в стихотворението е отправен от молещия се към Св. Троица – най-висшата небесна сила, която в представите на християнската религия е единство на Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. Към тази върховна сила се обръща старобългарският поет: „Отче, Сине и Пресветий Душе“, „о, пресвета Троице“. А краят на молитвата завършван с вече общоприетото за християнските молитви:

въздавайки винаги хвала

на Отца, Сина и Сетия Дух, комуто подобава

чест, власт и слава от всяка твар и дихание,

във всички векове и навеки. Амин.“

Тази традиционна християнска молитва е свързана с желанието на поета да направи достояние на новопокръстения си народ „премъдрите чудеса“ на Божията сила. Само човек с чисто сърце, който е освободен от грешни помисли, от човешки слабости, може да бъде полезен в богоугодното дело. Истинското и най-силно желание на твореца е да се изпълни сърцето с радост вместо скръб, да приеме „силата на шестокрилите“.

Връзката между автора и народа е подчертана и чрез назоваването на този народ „нов“ заради радостта от покръстването му и приближаването му до Бога. Авторът на стихотворението дава израз на възторженото чувство, че хората от този „нов народ“ вече могат да прославят Божието име и да носят светия дух в сърцето си.

Произведението „Азбучна молитва“ на Константин Преславски е завършена поетическа творба. Тя въплъщава в себе си универсалните християнски идеи, но осмислени чрез духа на епохата, която е белязана от присъединяването на българския народ към културната общност на християните. „Азбучна молитва“ съдържа молитвено обръщение с патос, което носи и значими послания за вярващите – да осъзнаят силата на родното „писано слово“, за да имат свое заслужено самочувствие в християнския свят. Със своята писменост – азбуката, те имат своя „светилник“ по пътя към духовното си извисяване.

Азбучна молитва“ съдържа 40 стиха, въпреки че това е броя и на буквите. Числото 40 носи особена символика за християните и е заложено във всяко голямо библейско събитие, стихотворната възхвала на славянската азбука. Подчертава се смисълът на славянската азбука като най-силното оръжие срещу мрака и духовната слепота и като път към спасението. А това е най-важното за един народ – да има сигурна опора в несигурния човешки свят.

В „Азбучна молитва“ звучи ясно яростта и гордостта на автора и на неговия народ от духовното приобщаване към Бога. Стихотворението е изпълнено с творчески ентусиазъм да се утвърди един велик културен факт – една нова писменост, която вече осветява пътя напред за всички, жадни за знание и мъдрост.

Към началото