Образът на Константин – Кирил Философ според „Пространното житие“

„Паномските легенди“ са едни от първите оригинални произведения от Старобългарската литература. „Пространното житие на Кирил“ е написано след смъртта му, за да може да се утвърди делото му. Житието представя Константин-Кирил Философ като богоизбран, който успява да спечели сърцето и възхищението на средновековния човек.

Константин изпъква със своята мъдрост, борбеност, мъжество и красноречие. Той е и създател на азбуката и книжнината, пряк организатор на славянската просвета и герой, който влага всичките си сили в успяването на славянската кауза.

Житието започва с експозиция, която подчертава Константин като богоизбран и специално пратен сред християните от „милостивия и щедър Бог“, за да изпълни велика мисия – да ги просветли и насочи към светлината на божиите заповеди.

Според житието на Константин-Кирил е воден от Бог и така се е научил на много писания и езици. Но „жаждата“ му за знания не го спира: „В 3 месеца той усвои граматиката“, „изучи Омира и геометрията“, „диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риториката, и аритметиката, и астрономията, и музиката…“.

Константин е представен като олицетворение на божиите стремежи към знание у човека. Той силно вярва в Бог. Константин знае, че без помощта на Бог не е способен на нищо. Още в детските си години той се стреми към духовно издигане: „От днес ще хвана друг път, който е по-добър от досегашния, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот“.

Константин бързо става прочут с вродените си качества и дарби. Хората бързо го обикват и той се издига като един от най-великите философи в Цариград: „Отиде при него, падна в краката му, откриваше…граматическо изкуство“.

Константин Философ е живият пример за подражание. Той е мисионер просветител, реално страдащ за славянската културна кауза, но и човекът, предопределен за първия светец в духовния календар на българи и славяни.

Цариградските управници, удивени от ума на Кирил, го наемат на служба при тях. Прославен като най-великия философ, Кирил е пращан на всички мисии. Една от първите му мисии е да „обори“ сваления от патриаршеството Анис. И светецът изпълнява мисията си – Анис  бива посрамен. След това в следващата мисия той успява да учуди сарацините, които толкова му завиждат, че прибегнели към отрова, която също не успява да прекрати мисията на богоизбрания.

Философът постига по-голям успех в третата си мисия – хазарите. Той им разяснява нещата относно религията Христова. Обяснява им ги по толкова достъпен начин, че това кара хазарите да са поредните приобщени към Константинополската църква.

Най-големият успех на Константин-Кирил е в Моравия. Там той не само проповядва славянската кауза, но и успява да измисли и нова азбука, като това в житието е представено като просветление от Бога. „На това Бог се зарадва, а дяволът се засрами“. Успява да преведе на новия славянски език много книги и да обучи много ученици.

Последната му мисия е да защити славянската писменост. Доводът му е, че религията е за всеки и всеки има право да я проповядва на свой език. Резултатите отново са успешни. Папата осветява всяка славянска книга и приема новата писменост наравно с другите свещени езици.

Константин е възприеман като необикновен и богоизбран. Той е невероятен не само като философ, но и като човек. Прави впечатление, че вместо дарове, той иска роби и ги освобождава, и именно заради това църквата го провъзгласява за светец след смъртта му.

Делото на Константин-Кирил Философ добива не само славянска, но и общочовешко значение, защото то е свързано с високата идея за свобода и равнопоставеност на всички народи. Ето защо образът на Константин – Кирил Философ е изобразен в пространното житие с такава почит и любов, че Кирил добива свят ореол на Първо апостол и Първоучител за славянските народи. Той е герой, принадлежащ на цялото човечество.

Към началото