Проблемът за правилния избор в трагедията „Хамлет“ на Уилям Шекспир

Една от най-емблематичните и най-изящните творби на гениалния драматург Уилям Шекспир е трагедиятаХамлет“. Тя е написана по време на Английския късен ренесанс. Това са мътни времена, свързани с невъзможността на ренесансовия човек да приложи идеите си на практика и в следствие се разочарова от заобикалящата го действителност. Пред ренесансовата личност стои жесток и определящ съдбата избор – да продължи да се бори за налагането на хуманистичните идеали или да се примири с враждебния и покварен свят, който я заобикаля.

Проблемите на времето и терзанията на човека намират ярък израз в мотива за избора в трагедията. Действието е фокусирано около дилемата на главния герой Хамлет да бъде или не, да накаже с убийство убиеца на баща си или да го провокира да се издаде.

Основният мотив в пиесата не е самата история или драматичната последваща развръзка. Шекспир представя една трагедия на отмъщението, в която главният герой принц Хамлет се сблъсква с проблема за своя правилен избор, докато се стреми за отмъщение за убийството на баща си. Когато научава за насилствената смърт на баща си, героят решава да наложи справедливостта и да накаже виновниците и най-вече чичо си Клавдий.

Образът на Хамлет е сложен образ, който търси отговор на съществуващите въпроси. За Хамлет изборът се превръща в основен проблем, а в поемата той е двигателят на действието. Пред него стои морално-философска дилема – може ли да отмъсти, без сам да се превърне в престъпник? Може ли да намери сили да се изправи срещу злото и да загърби всичките си принципи? Трагедията на този ренесансов герой е приемана за лудост от останалите. Но тя е синтезирана в монолога му от първа сцена на III действие:

„Да бъдеш или не? Туй е въпросът.

Дали е по-достойно да понасяш

стрелите на свирепата съдба,

или облажил меч, да се опълчиш

срещу море от мъки и в тази битка

да ги зачеркнеш всички?

Смърт…Заспиваш…“

Докато анализира собствените си думи и реакции, Хамлет стига до извода, че неизказаната истина поражда съмнение и нереализираните духовни сили се превръщат в слабост и разрушават човешката същност.

След тези разсъждения Хамлет решава на всяка цена да намери доказателства. От тук започва устройването на актьорската пиеса „Мишеловката“, която представя убийството на баща му и цели да провокира съвестта на Клавдий и да се предаде. Именно представлението се оказва най-близо до действителните факти. Чрез този драматичен похват Шекспир забързва действието и ускорява развръзката на конфликта. Доказателствата са недвусмислени и жертвата се хваща в капана – разтревоженият и пребледнял Клавдий прекратява представлението. Хамлет все още не се решава да отмъсти, докато не вижда примера на норвежките войници, готови да пролеят кръвта си за късче земя. В монолога: „Как всеки случай ме вини и шиба?“, намира най-после израз неговата решителност за действие. И макар и след смъртта на цялата кралска династия, Хамлет оставя нравствения си завет – да се поучим от грешките му и да не ги допускаме. „Останалото е мълчание.“ Така изборът на героя да остане човек надделява над апатията към престъпленията, обхванали цялото общество.

За да изпъкне по-ярко нравствеността на Хамлетовия избор, е представен антиподът му Лаерт. Синът на Полоний е поставен в подобна ситуация – баща му е убит от принца по случайност. Лаерт обаче не се интересува от доказателства или причини, а устремено се втурва да търси кръвно отмъщение. Неговото решение се основава единствено на емоции, което лесно го превръща в мижитурка в ръцете на Клавдий. В предсмъртните си часове Лаерт разбира грешката си, но вече е твърде късно да я поправи. Неговото решение определя трагичната развръзка на творбата и е сурово осъдена от читателя.

Проблемът за Хамлетовата морална дилема е проблем и на останалите герои в трагедията. Клавдий е разкъсван между злодеянието и отмъщението: „О, моя смраден грях достига бога!“, Гертруда се лута между малодушието и майчинските си чувства. Душевната гибел на Офелия е предизвикана от неспособността й да се откъсне от оковите на остарелите възгледи и да се доближи до възвишената мисъл на своя любим. За съжаление обаче, той остава разочарован от нея и я прогонва: „Върви в манастир!… Защо искаш да създаваш на този свят грешници?“ Девойката през цялото време е била изложена на развращаващата сила на обществото, но тя се оказва жена с твърд характер и от първата до последната си дума не отстъпва от хуманите си принципи и мълчаливо приема обвиненията на Хамлет. Затова изборът за това възвишено дело – да извърши самоубийство – не е равно на максимата „слабост, твойто име е жена“, а е заредено със стоическа сила и с оптимизъм, че дори в подобно общество може да се формира нравствено красив човек.

ТрагедиятаХамлет“ представя по един изключителен начин мотива за избора. Думите на Хамлет: „Да бъдеш или не…“, са се превърнали в символ на дилемата, която всеки от нас трябва да реши – да се бори ли за справедливост с цената на много усилия, или да се примири с несправедливата действителност. Макар и стотици години по-късно, тази максима все още важи и в съвременното общество. Дори в ежедневието си, ние сме разкъсани от това да избираме дали да се примирим с текущия си начин на живот или да отстояваме мечтите си до край.

Към началото