Произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър – пламенна защита и възхвала на славянската писменост

Създаването и познаването на писмеността е най-важният период от живота на всеки народ. Българите имат възможността да наблюдават „раждането“ на своята книжнина. Макар и прекалено млада, книжнината набира бързо сили и се разпространява сред славяните. Но както всяко новосъздадено нещо, писмеността печели врагове, а не последователи.

Черноризец Храбър е единственият човек, който има смелостта да се изправи срещу недоброжелателите  и да защити славянската писменост. Чрез произведението „За буквите“ ние се убеждаваме в родолюбието на автора.

„За буквите“  е единствената запазена до днес творба на Черноризец Храбър. Ясно е изразен поемическия характер на творбата – поставени са две гледни точки по един и същ въпрос, които предизвикват спор. Черноризец Храбър е най-ревностният апологет на славянската кауза. Той не само утвърждава и разпространява Кирило-Методиевото дело. Но и е страстен негов пазител. Задачата, която си поставя средновековният книжовник, е да докаже на хулите на всичко българско, че азбуката ни е свята, така както е свят народът ни.

В първата част на творбата авторът проследява етапите на историята на славянското писмо, която започва далеч преди Кирил и Методий да създадат азбуката. Според Черноризец Храбър нашата писменост преминава през три етапа. В най-ранния период славяните са езичници, които нямат книги, изпитват необходимост от своя собствена писменост и започват да създават свои знаци, черти и резки. Славяните навлизат в нов културен етап, когато приемат славянската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви. Това е първият писмен период в тяхната история. Третият и най-висш етап на развитие на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий. Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.

Много е важно за оратора да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост Храбър търси в историята на гръцката азбука.

В следващия момент започва спорът между автора и неговите въображаеми опоненти. В началото се започва с въпроса: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?“. Авторът аргументира своя отговор като доказва, че в гръцката азбука също има повече от 24 букви: „Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и 3 букви за числата 6, 90, 900“. Но това не е единственото му доказателство. Колкото повече букви има една азбука, толкова по-богата и благозвучна е тя.

Следващият конфликт, пред който е изправен Храбър, е с триезичниците. Те смятат, че не може да съществува друг език освен техните три богоизбрани. Този път полемистът доказва, че дори тези три езика не са свещени, защото в самото начало е имало само един – сирийският. Това твърдение се доказва като Храбър се позовава на Библията, в която се смята, че пише само и единствено истината.

Един от най-съществените моменти в произведението „За буквите“ е, когато Черноризец Храбър изразява своя хуманизъм и гордост от славянската писменост. Авторът доказва, че славяните са хора, достойни за уважение, защото знаят най-важните неща за своята книжнина. Докато гърците са безразлични и незаинтересовани: „Ако запиташ гръцки книжовници като речеш; кой е създал буквите и превел книгите, или в кое време, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“. Всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил. Той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий“. Авторът превъзходно успява да обясни причината, поради която славянската азбука е подложена на промени: „Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.

Най-силните аргументи, използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука, са умело подбрани и неопровержими исторически факти. Храбър е осъзнал тяхната доказана сила и ги използва като най-мощното оръжие срещу отрицателите на славянското писмо. Отношението му към историческите доказателства и факти се определят от максимата „Когато фактите говорят, и Боговете мълчат!“.

Последната част от творбата „За буквите“ е същинската възхвала на писмеността. Вложение са много чувства и емоции, които наистина доказват превъзходството на новата и млада азбука. Черноризец Храбър е горд от факта, че с помощта на знанията си в различните области от живота е успял да защити по най-достойния начин своята писменост.

По своя характер творбата е уникална и неповторима. Доказа колко е хубаво да познаваш историята на своята писменост. С произведението си Черноризец Храбър утвърждава и творчески развива идеята на Кирил и Методий за самостоятелно духовно развитие чрез писменост. Храбър е човек, който се опитва да съхрани славянската писменост и  в крайна сметка го постига. Той доказва, че човек може да направи много за съхранението и усъвършенстването на книжнината.

Към началото