Ренесансът в Западна Европа

ПРИЧИНИ ЗА ПОЯВАТА НА РЕНЕСАНСА

Развитото робовладелско общество към края на V век преминава във феодално до първата половина на XII век. В исторически план този период се обозначава като Средновековие, като то се дели на: Ранно Средновековие (V-XI век), Пълноразвито Средновековие (XI – XV век) и Късно Средновековие (XVI – XV век). За Ранното Средновековие са характерни градовете-държави с пълновластен господар – Феодалът. Налага се католицизмът в Западна и Средна Европа. В началото на Пълноразвитото Средновековие феодалните владения вече започват да се обединяват. Засилва се абсолютната власт на краля. Започват да се сформират нациите. Все още църквата властва в духовния живот и в науката. В първите университети, открити още преди XI век в Болоня, Париж, Оксфорд, Виена, Йена, Прага и Хайденберг, се изучава основно благословие и някои науки от Античността, които не уронват вярата в Бог: аритметика, геометрия, реторика, музика и др. Появяват се обаче и първите светски творби – любовни стихове и рицарски романи.

През XII-XIII век навлизат стоково-паричните отношения. Благодарение на великите географски открития се поставят основите на точните науки. Средновековният човек вече разширява своя мироглед, преставайки да бъде тясно религиозен. Този период от историята на западното общество е известен като

ПРЕДРЕНЕСАНС

Този период подготвя появата за навлизането на човечеството в новата епоха – Ренесанс. Думата произхожда от старофренски и означава „прераждане“.

Италия е страната, в която започват първите обновителни процеси, които постепенно стават характерни за цяла Западна Европа – оформяне на буржоазията и интелигенцията. Личности като Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей и други предопределят множество пътища за развитие на науката и изкуството. Гутенберг открива печатарската машина, което позволява качествено и бързо разпространение на литературните произведения.

Налага се антропоцентризъм – основополагащ принцип на Ренесанса, според който висша ценност на битието е човекът с неговите лични качества, амбиции и предприемчивост. Така се ражда идеологията на Ренесанса.

РЕНЕСАНС

В центъра на ценностната система на Ренесанса стои човекът. Това е най-забележителната епоха в развитието на европейската цивилизация. Самата дума Ренесанс (Възраждане) подсказва смисъла на понятието – засилен интерес към Античността, но с нагласата за новаторство. За родина на Ренесанса се приема Италия, а за начало – творчеството на Данте Алигери и най-вече неговата „Божествена комедия: в три части: „Ад” (1315г.), „Чистилище” (1317г.) и „Рай” (1321г.). Но в различните страни ренесансовата култура не се развива праволинейно, а се появява в различни моменти и модификации.

ОСНОВНИ ЕТАПИ

В развитието на Ренесанса:

Предренесанс – преход от теоцентризъм към антропоцентризъм;

-Ранен Ренесанс – разцвет на хуманитарните науки и изобразителното изкуство;

-Висок Ренесанс – завършен вид добива учението за достойнството на човека, типичен представител Еразъм Ротердамски и неговият труд „Държавата на учените”;

-Късен Ренесанс – криза на хуманизма, хуманистичните идеи са поставени под съмнение.

РЕНЕСАНСЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ренесансът се свързва с италианската култура от XVI век. За нея е характерен оптимизмът. Той е изразен предимно в литературата – по подобие на античните творби се създават нови, като в тях се възражда естетическият идеал на Древния свят. Отпада религиозно-мистичната насоченост, като литературата придобива светски характер. Основни теми в нея са любовта, приятелството, представата за чест и достойнство, човекът и стремежите му за материално и духовно извисяване. С  формирането на националните езици се създава и национална литература, която измества използването на латинския език. Художествените творби и научните трактати се пишат на италиански, френски, немски, испански, английски и други езици, които до този момент са съществували като простонародни – само в устен вариант. Тяхната писмена форма ги превръща в литературни. Хората започват да преоткриват насладата от творчеството. Постепенно Ренесансът се превръща в идеология на новата буржоазна класа, която се противопоставя на католицизма и всемогъществото на църквата. Основната черта на човека на новото време е многопосочно светско образование – да познава всички изкуства, да има основни знания за различните науки, да бъде динамична личност с развито чувство за чест и достойнство, да цени красотата и физическото съвършенство на тялото, да търси и утвърждава хармонията в света.

Сиво-черната гама на Средновековието отстъпва пред карнавалната пищност и пъстроцветието на Ренесанса. Човекът се любува на красивото в себе си и в света, слива плътската страст на любовта с платонизма на чувството. Душата ликува, светът е красив, а човекът – щастлив. Възраждат се силите на личността, но и на обществото. Те са в хармонично единство.

През епохата на Високия Ренесанс на преден план излизат скептицизмът и разочарованието, породени от кризата на хуманизма през XVI век. Човекът е раздиран от противоречия. Той е безпомощен да разбере обкръжаващия го свят. Достойният индивид се познава по отчаянието, изразявайки това чрез метафората на лудостта.

В Ренесансовата литература се появяват нови жанрове: новелата, сонетът, френската балада. Трагедията и комедията се изпълват с ново съдържание, появяват се трагикомедията и историческата хроника. Романът се превръща във водещ жанр на западноевропейската литература. Основните идеи в литературата са природата като ценност и обект на възхищение, култ към красотата; възхвала на труда като възможност за творческа изява на личността; интерес към езиците и словесността – източници на теми, герои и вдъхновение.

РЕНЕСАНСЪТ В АРХИТЕКТУРАТА

Започва през 1400г. и продължава до средата на XVI век. В строителството се обръща особено внимание на обществените сгради, дворците, градските къщи. Характерни елементи са аркадите, куполите, съразмерността, хармоничността и ясната тектоника. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на ценностен художествен замисъл.

Църквата не остава безразлична към ренесансовия хуманизъм. През втората половина на XVI и началото на XVII век тя оказва духовен терор, известен като Контрареформация. С клади и преследвания католическата църква цели са възвърне влиянието си. Тя не постига целта си, но в изкуството се прокрадва съмнение в осъществимостта  на ренесансовия идеал. То се проявява в новите тенденции през XVII век, които се изразяват в отнета ценност, трагичност, пресилен интерес към ирационалното и мистичното. Този период от ренесансовото изкуство е известен като „класически барок”.

Със своите нови идеи, постижения и глобално развитие Западноевропейският ренесанс изгражда мост между Античността и Съвремието.

Към началото