Селища – фактори и класификация. Урбанизция

  1. Селище е географскo място, в която трайно се обитава от хора и в нея са изградени необходимите сгради, пътища и улици, стопански постройки и помощни съоръжения и т.н. Всяко населено място има своите функции, административно положение, брой население, особенос­ти, со­ци­ал­на ро­ля в об­щес­т­во­то, различни размери и начин на застрояване, възможнос­ти за жи­вот, про­фе­си­о­нал­на и общес­т­ве­на реали­за­ция, ус­ло­вия за обра­зо­ва­ние, кул­ту­ра, спорт и т.н. Те са израз на материалната и духовната култура на обитателите им и отразяват природните и социално-икономически условия в България през различни исторически етапи.

Първите селища се формират с изоставяне на номадския начин на живот и развитието на земеделието. Първите селища са по поречието на река Нил, Тигър, Ефрат.

Известни са и праисторически пещерни селища, например село Самуилица в област Враца.

Селищата в България могат да бъдат класифицирани по различни признаци:

А) според начина на застрояване и населяване на територията.

  • Градвъзниква при общественото разделение на труда и са центрове на промишленост, търговия със стоки, транспортни връзки и значим превоз на пътници и товари, развитие на обслужващите дейности. Първите градове възникнали са в Месопотамия и достигат по брой на населението до 20 000 души. Градовете се увеличават след развитието на промишлеността. 

Класификация на градовете се прави по различни признаци: 

а) по географско положение: морски, крайречни, низинни, планински, котловинни, европейски, африкански, австралийски, латиноамерикански и т.н.

б) по брой на жителите (големина) на градовете:

  • „много големи градове“ – с население над 500 хил. жители;
  • „големи градове“ – с население от 100 хил. до 500 хил. жители;
  • „средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители;
  • „малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители;
  • „много малки градове“ – с население под 10 хил. жители.

в) по време на възникване (произход) – древни, антични, римски, средновековни, нови и най-нови;

г) по функции – според специализацията на дейностите в него. Водещо е мястото на градовете в заетите лица в отделни сфери и отрасли на дейност, произведената продукция, брутния вътрешен продукт и т.н,;

д) по форма на застрояване (планиране) – радиално-концентрично и правоъгълно застрояване;

  • село първата възникнала форма на селище с постоянен уседнал начин на живот. Населението е значително малобройно и хората са заети със земеделски дейности, отглеждане на растения и животни и производството на земеделска продукция. Разположени са предимно в местата с наличие на плодородни обработваеми почви. Селата имат различен брой жители – до 5 000/10 000 жители.

Б) Според времето на възникване.

  • Праисторически селища – Първите селища възникват в Близкия Изток между 15 000  и 3 000 години преди новата ера. През този период в земите на златния полумесец възникват първите центрове на уседнал живот и целенасочена селскостопанска дейност. Хората постепенно изоставят номадския начин на живот. Възникват първите села с домове, изградени от тръстика и глина.
  • Антични селища – възникват през епохите на Древна Гърция и Древен Рим.
  • Средновековни селища – След разпада на Римската империя се формиран нов тип селища – села и градове.
  • Новите селища – предимно градски. Животът в тях се обогатява с развитието на промишлените дейности, образованието, здравеопазването, административните дейности и т.н. Населението на градовете бързо нараства, усилват се урбанизационните процеси, модернизира се начин на живот.

В) Според функциите си

  • градски – градовете и селища от градски тип;
  • селски – селата, махалите, колибарските селища, гаровите селища, манастирските, миньорските и промишлените селища.

Г) Според място в ТАД на страната

Селищата у нас се поделят на: столица, областни центрове, общински центрове, кметства и съставни селища на кметствата.

След Втората световна война се извършват коренни промени в селищната мрежа, които се свеждат до следното:

-множество села и гарови селища са обявени за градове;

-градовете бързо нарастват по територия и население за сметка на миграциите към тях;

-концентрацията на големи производители в по-големите градове довежда до обезлюдяването на Краището, Северозападна България и др.;

-бързо се развиват черноморските и планински курортни селища;

-значително се променя структурата на селищната мрежа. Нараства броят на селищата с население под 500 души и намалява броят на селищата с население над 1000 души.

Селищни образувания

Когато в територия извън строителните граници на населените места е застроена и стопански използвана от група хора, се формира селищно образувание. То заема част от територията на едно или няколко населени места, има свои граници и наименование, но в него няма постоянно живеещо население и то няма самостоятелно землище. Такива образувания могат да бъдат с различни размери, различен предмет на стопанската дейност, различна роля и място в определена административна териториална единица. Те нямат постоянно население и служат за временно задоволяване на рекреационни, промишлени и други специфични нужди. Биват:

  • курортни
    • курортен комплекс;
    • ваканционно селище;
    • вилна зона
  • промишлени:
    • гара;
    • железопътна спирка;
    • промишлено селище;
    • рибарско селище;
    • минно селище;
    • язовир;
    • ВЕЦ;
  • селище от градски тип;
  • паланка;
  • манастирско селище;
  • махала (самостоятелна, т.е. не е част от село);
  • колиби;
  • кошари;
  • бараки;
  • егреци;
  • населена местност.

Съвкупността от селищата на дадена територия с установени връзки между тях формира селищната мрежа. Населените места са взаимно свързани чрез пътища, съобщения, товарни и пътнически превози, стопански връзки между фирми и предприятия, обслужващи дейности. Близко разположени селища, с по-голяма интензивност на връзките и взаимодействията, формират селищна система. Най-големите и сложни селищни системи са селищните агломерации. 

  1. Фактори за възникване и развитие на селищата

За възникването и развитието на селищата влияят различни природно-географски фактори като релеф, местонаходищата на полезни изкопаеми, климат, води, почви и биоресурси, които пряко или косвено въздействат върху живота на хората. 

  • Релеф. Той влияе върху възникването и развитието на селищата чрез своите компоненти (надморска височина, експлозия, наклон на склона, устойчивтост на повърхността и др.). Релефът влияе върху избора на мястото за възникване на селищата и на възможностите за развитие, разрастване и обновяване на селищната среда. Релефът оказва пряко влияние и върху начина на застрояване.
  • Полезни изкопаеми. Те влияят силно върху развитието на селищата чрез местоположението на  находища на полезни изкопаеми, които осигуряват суровини за различни стопански дейности. От находищата на полезните изкопаеми често пъти зависи типа на изгражданото селище.
  • Води. Те влияят най-силно върху развитието на селищата чрез възможностите за осигуряване на питейни потребности, за битови нужди, за напояване на земеделските земи, за промишлени води и т.н. Поради това всички селища в света възникват в места или в близко до тях. Без удобен източник за постоянно осигуряване на вода няма селища, а ако източниците пресъхнат изчезва и селището.   
  • Климат. Влияе косвено и пряко. Пряко – влияе върху възникването и развитието на селищата чрез благоприуятни или неблагоприятни климатични условия. Климатът влияе пряко чрез условията за живот на хората; косвено – чрез климатичните условия за отглеждане на растения и животни, извършване на определени стопански дейности. Най-силно се проявява в развитието на морските, планинските курорти и на временни селища за пастири, геолози, дървосекачи и др.
  • Почви. Влияят чрез наличието на плодородна обработваема земя – долините на големите реки, низините, равнините и т.н. Наличието на плодородна земя и възможността тя да се обработва и от нея да се получава добра реколта става основна предпоставка за формирането и развитието на селищата.
  • Биоресурси. Влиянието на този фактор е чрез осигуряването на дървен материал за строителство, дърва за огрев, диворастящи плодове, билки, ливади и пасища, дивеч и др.
  • Политическите фактори. Играят важна роля при развитието на селищната мрежа.
  • Социално-икономическите фактори. Това са индустриализацията, развитието на транпорта, строителството и др. Под тяхно влияние и под влиянието на демографските фактори броят на селищата в България намалява. Нараства ролята на градовете, чийто брой се увеличава.
  1. Типове селища

А) СЕЛСКИ ТИП СЕЛИЩА – възникват значително по-рано в сравнение с градовете. Селата са неравномерно разпределени по територията на страната, което е отражение на различните условия за земеделие. В планинските и полупланински региони те са малки по население, но много на брой. В равнините и низините те са по-населени, но малко на брой. Днес с най-голям брой селски селища е територията на Хасковска /над 900/ и Софийска област /около 850/.

Според броя на жителите им селата се поделят на следните категории: 

  • най-големи – повече от 5 000 жители;
  • големи – от 2 000 до 5 000 души;
  • средноголеми – от 1 000 до 2 000 души;
  • малки – от 500 до 1 000 души;
  • по-малки – от 200 до 500 души;
  • най-малки – под 200 души.

Б) ГРАДСКИ ТИП СЕЛИЩА  появяват се значително по-късно. Повечето съвремени градове се развиват на мястото на стари селища. Те се отличават с неземеделски поминък на населението и с добре изградена социална инфраструктура. Градовете се разграничат на следните генерации:

Тракийски – Стара Загора, Пловдив, Ямбол, Хасково и други градове главно от Горнотракийската низина;

Елински – възникнали като гръцки колонии по Черноморското ни крайбрежие – Созопол, Варна, Поморие и др.;

Римски – възникнали по времето на римското господство на Балканите – Видин, Русе, Монтана, Ловеч, Разград, Плевен и др.;

Български – появили се след създаването на българската държава – Плиска, В.Търново, Шумен, Преслав, Охрид и др.

  1. Урбанизация – сложен социален, стопански и демографски процес, свързан с нарастване на броя на големите градове и на населението, живеещо в тях, превръщане на селата в градове чрез увеличаване на броя на населението и промяна на характера на извършваните дейности в тях, силно намаляване на дела на земеделските дейности. Фактори за развитие на урбанизацията са развитието на индустрията, транспорта, търговията, образованието и културата, на всички неземеделски дейности.
    Върху развитието на урбанизацията оказват силно влияние промените в стопанската дейност на човека, внедряването на нова техника и нови технологии.
    а/ агломерации – те са се образували от сливането на близко разположени и с различна големина градове в обща територия. Най-големите агломерации в света с население с над 10 – 24 млн. души: Лос Анджелис, Буенос Айрес, Мексико, Москва, Токио, Ню Йорк, Лондон, Кайро, Момбай и др.
    б/ мегаполиси – това са огромни урбанизирани зони, образувани при сливане на агломерации; най – големите мегаполоси в света са: Босваш ( между Бостън и Вашингтон), Чипитс (Чикаго и Питсбърг), Сан-Сан (Сан Диего и Сан Франциско), Токайдо (Токио и Осака), Английски (Лондон и Ливърпул).

А) Видове

Процесът на урбанизация има различни форми –  зависимост от спецификата на заселване и миграция, както и развитието на градовете.

  • Псевдоурбанизация (лъжлива урбанизация)процес на много бързо нарастване на броя на градското население без да е налице градски начин на живот. Това води до увеличаване на безработицата, недостиг на възможности за здравеопазване, образование, жилища и социална инфраструктура.
  • Дезурбанизация (рурализация)Обратният процес на урбанизация, т.е. концентриране на население, производствени и обслужващи дейности в периферията на агломерацията с по-високи темпове, отколкото тези в централните и части.
    упадъкът на градовете. По този начин част от жителите на свръх големите градове се преселват в места с по-добре съхранена природна среда. В редица случаи дезурбанизацията води до намаляване на населението в някои градове.
  • Рурбанизация процес на пренасяне и усвояване на градски начин на живот в селата. Той има две измерения. Първото – пренасяне в селата на градските условия на живот, преустройството на бита на хората в градския бит – чрез преселване на градски жители в селските местности. Второто измерение е развитие в селата на стопански дейности, присъщи за градовете и градска промяна в структурата на населението и начина на живот. 
  • Реурбанизация процес на вторично завръщане на населението към живот в централните части на големите градовете.

Б) Форми на урбанизация

  • Селищна (градска) агломерация обединение и тясна обвързаност на голям град с разположените край него по-малки селища. Характерно за градските агломерации е струпване на малко разстояние или сливане/срастване на съседни селища и формиране на голяма селищна система. Селищата в агломерацията не само се сближават и срастват, но и взаимно си допълват функциите. Селищната (градска) агломерация има и някои негативи: пренаселяване, замърсяване на въздуха, влошаване на микроклимата и т.н.
  • Конурбация селищна агломерация на близки и тясно свързани  помежду си самостоятелни градове, които формират система чрез интензивни икономически, културни, битови и инфраструктурни връзки между тях. В нея няма главен център, а има няколко или множество приблизително еднакви по големина и значение градове, изпълняващи функцията на ядра.
  • Мегаполис сливане на съседни агломерации в нова по-голяма агломерация. Обикновено имат простиране около една ос – река, морско крабрежие, езера, транспортна магистрала и др.
Към началото