Световно и национално стопанство

  1. Същност на стопанството – сложна система, в която се осъществява взаимодействие между природата и човека. Стопанството  функционира на основата на извършването на разнообразни  стопански дейности – добив; обработка и преработка на суровини; производство на предмети и на услуги.
    Основата на стопанството е стопанската дейност. Тя е чо­веш­ка дей­ност, насоче­на към про­из­вод­с­т­во­то на ма­те­ри­ал­ни бла­га. Всяка човешка дейност се отличава със специфични условия и начин на осъществяване, което я прави самостоятелна. Стопанската дейност и стопанството имат редица особености:
  • сложност на стопанските процеси – многобройни външни и вътрешни влияния и връзки;
  • динамичност на стопанските процеси – какво и колко да се произвежда се определя от търсенето на пазара. Поради това има потребност непрекъснато да се променят качеството, асортимента и количеството на произвежданите стоки и услуги;
  • обществено и технологично разделение на труда. То лежи в основата на повишаване на производителността и производството на повече стоки и услуги;
  • организация на трудовия процес в стопанските субекти (фирми, предприятия, ферми и т.н.). При производството на голяма част от стоките и услугите се използват твърде различни умения и сръчности, знания и инструменти и апарати;
  • управление на дейностите (мениджмънт)– съвкупност от принципи, методи, средства и форми на управление на стопанската дейност с цел повишава­не на ефективност­та от бизне­са и повишаване на печалби­те;
  • непрекъснато наблюдение на равнището на потребностите на хората и развитието на пазарите (маркетинг). Това е специализирана икономическа дейност за проучване на пазара. Маркетингът има за главна задача да разработи вида и характеристиките на стоката, която ще се продава, да анализира пазарната ситуация, ценова стратегия и политика. Съставна част на маркетинга е рекламата;
  • прогнозиране и планиране на стопанските дейности. Включва определянето на целите за бъдещата дейност, ресурсите, пътищата и средствата за нейното осъществяване и показателите за постигане на целите. Това е специализирана дейност, изискваща определени знания и умения.

Стопанските дейности в териториален план могат да бъдат нанесени върху географска карта със специално предназначение. Тя се нарича стопанска карта. В нея главното съдържание е изобразяването на: териториалното разположение и развитие на стопанските дейности по избрани показатели и с помощта на условни знаци и статистически данни. Стопанските карти имат географска основа (граници на територията, брегова линия, речна мрежа, главни пътни артерии, стопански центрове и т.н.), която позволява получаването на по-пълна информация за стопанството на определена територия.

  1. Световно стопанство – започва да се формира след Великите географски открития и създаването на световния пазар. Сега в света има няколко големи световни центрове – Европа, Северна Америка, Източна Азия. Световно стопанство е съвкупност от националните стопанства на всички страни, между които съществуват икономически отношения. Световният пазар е мястото, където всички стоки се реализират и конкурират. Сред най-важните показатели е брутния вътрешен продукт (БВП), който представлява сбор от всички материални блага. Ако от него се извадят разходите за суровнини, материали, горива, енергия, то остава Националният доход. Други важни показатели за световно стопанство са: международното разпределение на труда; развитието и функционирането на транснационалните компании (ТНК), създаването и функционирането на регионални икономически обединения (ЕС, НАФТА и др.), на Световната търговска организация (СТО) и др.
  1. Обществено разделение на труда (ОРТ) – процес, при ко­я­то всеки работник се спе­ци­а­ли­зи­ра в ед­на или в ня­кол­ко тру­до­ви опе­ра­ции. Раз­де­ле­ни­е­то на тру­да води до пови­ша­ване на произво­ди­тел­ност­та. Съществуват няколко форми на разпределение на труда:

– обществено разпределение на труда – ко­га­то разде­ле­ни­е­то на тру­да об­х­ва­ща всич­ки хо­ра в об­щес­т­во­то;

– от­рас­ло­вото разделение на труда – групират се различни стопански отрасли с различни производства;

– те­ри­то­ри­алното разделение на труда – специализацията на дадена територия в производството на определена продукция или извършването на определена услуга;

– международното разделение на труда – основава се на специализацията на отделни страни и региони и търговския обмен между тях.

Процесът на общественото разделение на труда преминава през различни обособени етапи:

  • първи етап – разделянето на растениевъдство и животновъдство. През този етап възниква частната собственост върху средствата за производство;
  • втори етап – отделянето на занаятите от земеделието. Това става на основата на индивидуалните сръчности на хората;
  • трети етап – отделянето на търговията, която се обособява като самостоятелен отрасъл;
  • четвърти етап – обособяването на промишлеността като самостоятелен стопански отрасъл. Започва масово производство на еднотипни изделия и стоки и използването на машини;
  • пети етап – поява на нови промишлени отрасли – електроника, внедряване на компютрите и информационно-комуникационните технологии.  
  1. Национално стопанство

Националното стопанство на всяка държава е система на отраслите на стопанството на територията на дадена държава. Националното стопанство е част от различни по големина и предмет на дейност фирми, предприятия, стопанства, ферми и др. Тя се разделя на 3 сектора – първичен (добивен), вторичен (преработващ) и третичен (обслужващ).

  1. Типове стопанство

Типовете стопанство не са унифицирани, във всеки от тях има определени вариации в начините на фукционирането на стопанството.

а/ натурално стопанство – производ­с­т­во­то е насо­че­но към удов­лет­во­ря­ва­не на соб­с­т­вени­те пот­реб­нос­ти на производителя. Става размяна на стока за друга стока. То е ха­рактер­но за пър­во­бит­но­то и за фе­о­дал­но­то общество. За на­ту­рал­но­то сто­пан­с­т­во е ха­ракте­рно зат­во­ре­ност, ограниче­ност, прими­тив­на тех­ни­ка, трудоемкост, ниска производителност на труда, мно­го бав­ни тем­по­ве на раз­ви­тие.

б/ пазарно стопанство – има различни форми на собственост – частна, кооперативна, държавна, общинска. Осъществява се свободно движение на капитали, стоки и трудови ресурси. Цените на стоките и услугите се определят от производителите. Пазарно стопанство е два под­ти­па – сво­бод­но (ос­но­ва­но на сво­бод­на­та конкуренция) и ре­гу­ли­ра­но (ос­но­ва­но на ро­лята на дър­жа­ва­та чрез ограничаване на мо­но­по­лиз­ма, да­нъч­на поли­ти­ка, ре­гу­ли­ра­не на за­е­тост­та, ра­бот­на­та зап­ла­та, вно­са и из­но­са и др.).

в/ командно-административно стопанство – про­из­вод­с­т­во­то, тър­го­ви­я­та и разпределени­е­то на произве­де­на­та про­дук­ция се осъ­щес­т­вя­ва от дър­жа­ва­та. В него има държавна форма на собственост – решенията за производството се взема от държавата, държавата определя разпределението, цените на стоките, на услугите.

г/ смесено стопанство – съ­че­та­ват се по­ло­жи­тел­ни­те стра­ни на па­зар­на­та и пла­но­ва­та  ико­но­ми­ка. В об­щес­т­ве­ния (дър­жав­ния) сек­тор се произвеж­да го­ля­ма част от брут­ния вътре­шен про­дукт.

  1. Фактори за развитие на стопанството поделят се на няколко групи: природни (природногеографски), социално-икономически; демографски, научно-технически и екологични.

а/ природни – географско положение, релеф, климат, природни ресурси, води, почви. Те обхващат влиянието на природните условия, ресурси и среда. Природата е главен източник на ресурси и суровини за производството. Има две главни групи природно-географски фактори за развитие и териториално разположение на стопанските дейности: абиотични и биотични.

Към абиотичните фактори се отнасят:

  • орографски фактори (релеф) – влиянието и значението на скалите, характера и формата на земната повърхност и др.;
  • горивно-енергийни и минерално-суровинни фактори (полезни изкопаеми) – влияят на развитието на стопанските отрасли и дейности;
  • климатични фактори (въздух, неговият химичен състав, температура, влажност, атмосферно налягане, вятър, слънчево греене и т.н.) – влияят върху развитието на селското стопанство и туризма;
  • водни ресурси (извори, реки, езера) – влияят върху производство на изделия чрез използването на промишлени води и напояване, енергия, транспорт, за питейни и битови нужди и др.;
  • почвени фактори (почви, тяхното плодородие) – повечето растения се развиват при опреден тип почви. 

Към биотичните фактори се отнасят: жизненият живот на организмите, връзките и отношенията между тях; въздействието на организмите върху другите природни компоненти (скали, въздух, вода, почва); наличието и възможностите за използване на биоресурси (растения, животни и микроорганизми). 

б/ социално-икономически – пазари, трудови ресурси, селищата, транспорт, НТП. Нараства влиянието на чуждестранните инвести­ции, на регионалните стокови и тру­дови борси, на международните па­зари, на частната собственост, на външния дълг и др.

в/ екологични фактори –  влияят върху развитието на стопанската дейност и жизнената дейност на организмите. Те са два типа фактори: абиотични и биотични. Абиотичните (неживите) фактори на въздействие върху организмите са: химичния състав на атмосферния въздух; климата (температура, влажност, атмосферно налягане, слънчево греене и радиационен режим, вятър); релефа (вида, строежа на земната повърхност и състава на изграждащите я скали); водата (пресни или солени, течащи или застояли води т.н.), почвата (структура, мощност, плодородие и др.). Биотичните фактори на взаимодействие между организмите са растителността влияе върху развитието на тревопасните животни, хищниците върху броя и развитието на популацията на тревопасните и т.н.  

г/ демографски – група фактори, чрез които населението влияе върху стопанското развитие и териториалното разположение на стопанството. Това влияние се осъществява чрез редица фактори като: брой на населението на определена територия; човешки (трудови) ресурси за включване в стопанските дейности; полово-възрастова структура; образователна и квалификационна структура и здравен статус на населението, исторически традиции  на населението и др.

д/ научно-технически –  фактори, които влияят върху стопанското развитие и териториалното разположение на стопанските дейности. Тяхното въздействие върху стопанството е от два типа: научно-технически прогрес (откриване на нови знания и тяхното прилагане в стопанската дейност) и научно-техническа революция (предизвиква качествена и количествена промяната на производството на изделията и на услугите).

  1. Основни показатели за характеризиране на стопанството чрез тях се определя развитието на стопанството и оценката на резултатите от стопанската дейност.

    а/ брутен вътрешен продукт (БВП) – това е сумата пари от всички материални блага и оказани услуги за определен период от време. БВП се изчислява общо за страните, по вътрешни териториални единици и на глава от населението.

б/ национален доход – това е разликата от БВП и разходите за материалното производство (суровини, материали, горива, електрическа енергия, амортизация на машини и съоръжения).

в/ брутен национален продукт – това е обобщената стойност на крайните стоки и услуги, създадени в държавата и в резултат на външнотърговската дейност. В брут­ни­я на­ци­о­на­лен про­дукт се от­чи­та ка­чес­т­во­то на произведената про­дук­ция.

г/ индекс на човешкото развитие – оценява нивото на бедността, на образованието, на продължителността на живот.

д/ инфлация – съществаува, когато чрез нарасналото търсене на стоки се повишава тяхната цена.

е/ дефлация – съществува, когато цената намалява, а количеството на стоки остава постоянно.

ж) брутната добавена стойност (БДС) – представлява размера на стопанските дейности в страната. Получава се като от сумата на брутната продукция (стойността на произведените стоки и услуги) се извади сумата от  вложените в производството междинни продукти.

з) заети лица – групата от хора, които са трудово заети.

  1. Структура на стопанството връзката и взаимодействието между отделните части на стопанството. Об­щоп­ри­е­то е сто­пан­с­т­во­то да се по­де­ля на три секто­ра в зависимост от из­б­ра­ния ос­но­вен приз­нак.

а) Първичен сектор (добиващ) – свърза­ни с не­пос­ред­с­т­ве­ния (пряк) до­бив на су­ро­ви­ни – земеделие; лов, риболов и добивна промишленост.

б) Вторичен сектор (преработващ) – обработката и пре­ра­бот­ка­та на су­ро­ви­ни и производст­во­то на но­ви изделия в го­тов или по­лу­го­тов вид – енергетика; металургия; машиностроене; химическа промишленост; дървопреработване; текстил; хранително-вкусова промишленост.

в) Третичен сектор (обслужващ) – из­вър­ш­ва­не­то на ус­лу­ги на производство­то и на на­се­ле­ни­е­то – транспорт; съобщения; търговия; туризъм; наука и образование; здравеопазване; държавно управление; култура и спорт.

  1. Пазар, пазарна ситуация и конкуренция

Пазарът е основният регулатор между производството на стоки и услуги и  тяхното потреблените. Той представлява връзката между продавач и купувач и размяната на стоките и услугите. В зависимост от териториалния обхват пазарът е све­то­вен, регионален, на­ци­о­на­лен, местен (локален).

Видове пазари:

  • стокови пазар– предназначен за търговия със стоки и услуги. Покупко-продажбата се реализира пряко (търговия на дребно) или чрез посредници (търговия на едро).

Стоката е ма­те­ри­ал­но бла­го, до­би­то от при­ро­да­та или про­из­ве­де­но от чо­ве­ка.
Стоковата борса е спе­ци­а­ли­зи­ра­но тър­жи­ще, на ко­е­то тър­гов­ци и бор­со­ви посредни­ци сключ­ват сдел­ки за по­куп­ко-про­даж­ба. На нея се срещат производители и търговци. На стоко­ви­те бор­си се из­вър­ш­ват ре­ал­ни сдел­ки (за на­лич­ни сто­ки) и сроч­ни (фю­чър­с­ни) за сто­ки­те, ко­и­то ще се дос­та­вят в по-къ­сен срок след сключ­ва­не­то на сделка­та.

На пазара, за да се извършви една покупко-продажба (сделка) на търговец и продавач, тя се определя с цена. Тя е па­ри­чен из­раз на стойност­та на да­де­на сто­ка. Фор­ми­ра се от с­той­ност­та на про­из­ве­де­на­та про­дук­ция и печалбата.

  • финансов пазар търсене и предлагане на финансови средства, на капитали.

Капиталът е ня­как­ва стой­ност (пари), иму­щес­т­во (здания, машини, оборудване) и др., от ко­и­то мо­же да се из­в­ли­ча пе­чал­ба.
Финансовият пазар се осъществява посредством банките. Те са финансови институции, които работт с финансови средства на спестители и ги отдават под наем за определено време на различни стопански инвеститори и граждани под формата на кредити. Цената на връзката между спестители и получатели на кредити е лихвата. Тя е цената, която се изплаща като надбавка към връщаната парична сума.
На финансовия пазар се правят сделки с ценни книжа (ак­ции, дър­жав­ни цен­ни кни­жа, об­ли­га­ции и за­лож­ни книжа). Те са до­ку­мен­ти за внесен ка­пи­тал в ак­ци­о­нер­ни дру­жес­т­ва или за па­ри­чен заем.

  1. Инвестиции и развитие на стопанството

Инвестицията е дъл­гос­роч­но вла­га­не на ка­пи­тал в сто­пан­с­ка дей­ност (биз­нес), с цел получаване на печалба. Инвестицията дава икономически резултат (печалба). В зависимост от националността, те са национални и чуждестранни. В зависимост от предназначението са производствени (преки), финансови и интелектуални. От особена важност за стопанското развитие на страните са т.нар. „инвестиции на зелено”, т.е вложения за създаване на нови производства.

  1. Икономическа глобализация

Глобализацията е сложен процес на развитие на света. Характерно за нея е:

а) уеднаквяването на равнището на развитие, на условията за труд и живот на хората от различните страни и региони;

б) нарастване на ролята на външните фактори на въздействие върху развитието на страните;

в) формиране на единен международен пазар;

 г) създаване на общи юридически правила и въвеждане на общи стандарти за производство на стоки, услуги и т.н.

Глобализацията има различни измерения. Значима и водеща роля има икономическата глобализация.  Характерни за процесите на икономическата глобализация са: нарастването на международния обмен на стоки и услуги, капитали и хора; трансфер на технологии; развитие на електронните комуникации между държавите; свързани транспортни системи (автомобилни, въздушни, железопътни, нефтопроводи и газопроводи и др.); формиране и действие на траснационални компании, световни финансови пазари и системи; гъвкаво пренасяне на производство от една държава в друга. В резултат се формират и нови наддържавни обединения като Европейския съюз. Икономическата глобализация води до бързо икономическо развитие, но има и някои негативни последици.

  1. Международна икономическа интеграция

Тя цели намаляване на националните прегради за общо развитие на икономическите системи. Това става посредством:

А) преференциална зона – група страни, договорили се за ограничаване на митата на определени стоки или тяхно отпадане; 

Б) зона за свободна търговия – участващите страни са се договорили за отпадане на митата и таксите при преминаване на стоките на държавните граници и отпадане на ограничения за износ и за внос на стоките;

В) митнически съюз – две или повече страни се договорят за отмяна на митата и таксите при трансфера на стоките между тях. По същество се създава единна митническа територия;

Г) общ пазар – свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила;

Д) икономически съюз – има функциониращ общ пазар, но и общо съгласуване на икономическата политика и хармонизация на данъчната и парична политика;

Е) валутен съюз – към общото управление на икономиката се включва и обща валута.

  1. Условия и фактори за развитие на националното стопанство на България

Върху развитието и териториалната организация на стопанството в България влияят множество фактори – природни, демографски, обществено-икономически, политически, екологични, технологични и др. В настоящия етап НС на България се характеризира с промени по отношение финансирането му, пазарната ориентация, номенклатурата на произвежданата продукция, производителността на труда, схемата на разплащане и редица други особености. Успоредно със създаването и развитието на българската държава се развива и стопанството й.

Към началото