Време и нрави във фейлетонния цикъл на Алеко Константинов – „Разни хора-разни идеали“

Алеко Константинов е извисена и чиста личност, представител на младата генерация български интелигенти след Освобождението, продължил реалистичните и демократичните традиции на българката литература. Животът и творчеството на писателя са изява на конфликта между неговия нравствен идеализъм и съвременната му действителност.

Ситуацията, която пресъздава писателят в своите фейлетони, коренно се различава от предосвобожденскатa действителност. Ако в края на XIX век от икономическа гледна точка капиталът навлиза закономерно в българското общество, то от етична – нахлува стремително в живота на обикновения човек, където патриархалният бит и идеали още не са отживели. Героите на Алеко Константинов са носители на негативно трансформиралите се качества под влияние на нахлуването на новите обществено-икономически отношения. Моралните позиции на автора и героите му са коренно противоположни. На фона на конкретната социална ситуация Алеко Константинов критикува всички човешки недостатъци: вулгарност, сметкаджийство, „келепирджилък“, безочие, наглост и хамелеонство.

ФейлетонътРазни хора – разни идеали“  е замислен като обширна сатирична галерия на съвременни на автора социални типове. Творбата остава незавършена – четвъртият фейлетон е публикуван след смъртта на автора. В самото заглавие на творбата е вложена ирония – героите не са „разни хора“, а са еднакви по своята душевност, морал и цели, с еднакъв идеал – „келепира“. Те са представени с дълбоко порицание в интимната им психология. Помощник-регистраторът, лъжепатриотът, използвачът и приспособенецът-еснаф пряко се разкриват чрез собствените си монолози.

Помощник-регистраторът – героят на първия фейлетон – изповядва своята житейска философия: „Вярвай бога, никога не съм бил опозиция… И на господи, Стамболова съм подавал палтото, и сега го подавам на нашия министър. Аз имам добро сърце, аслъ, хич не съм горделив.“ Несъответствието между разбиранията на героя за доброто и действителния морален смисъл на неговото поведение определят комичното в образа. Той е чинопоклонник, който сам декларира своята същност: „Дрънкат ми някои диването, че можеш, кай, да напреднеш, ама трябва да бъдеш, кай, подлец. Бошлаф! Подлец ли? Архиподлец ти стават аз тебе, брайно, ала где оня късмет! Не ми върви, чорт да го вземе.“ Алеко Константинов е уловил социален тип, рожба на обществената нагласа в първите десетилетия след Освобождението. Авторът го индивидуализира чрез речевата характеристика, която помага да се покори дълбоко българската същност на героя, и начина, по който авторът го изгражда художествено.

Герой на втория фейлетон от цикъла „Разни хора-разни идеали“ е освободеният от отговорност за извършените в миналото политически престъпления. По повод амнистията той говори цинично и се подиграва на честните общественици: „Е, добре, драги борци – бих извикал на ветрогонците, – за какво беше вашата борба? Какво спечелихте Вие? – Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха.. Глупци!

Герой в третия фейлетон е лъжепатриота. Тонът му е голямото творческо завоевания на Алеко Константинов. Патриотът най-пълно се приближава до политическия морал и „философията“ на Бай Ганьо: „Сега да има някой са освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че да те науча аз тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе Солунската митница и не ми трябва много, само две години, две години само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти  с мене…“ С цинична откровеност героят изповядва „мечтата“ си за велика България и за нейното национално обединение. Той отправя упреци към Великите сили, че не са достатъчно активни и не правят нищо за националната цялост на България: „Ама хубава е пустата Македония… Еле тази солунска митница – на сърцето ми е израсла ваджията!… Да ще султанът да ни даде Македония, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата.. Па сетне се оттегли на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака… Ето туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!“

За героя свободата на Македония трябва да настъпи по благоволението на Великите сили, но не и като резултат на национална отговорност и съпричастност. В своята изповед той е пределно искрен; тази откровеност обогатява представата за пораженията на човешкото.

За разлика от първите части на „Разни хора-разни идеали“, четвъртият фейлетон от цикъла е изграден като диалог, а не като монолог. В него възрастният човек, към когото се обръща младият човек, „мъдро“ съветва младежа: „На теб ли остана света да оправяш бе, чедо?“

Четирите характерни социални герои на фейлетоните писателят изгражда с помощта на похвата чрез собствените им монолози с типична индивидуализирана речева характеристика (така наречения „сказов похват“).

Фейлетонът като жанр е литературно-публицистично произведение с примес от хумора и сатира относно злободневна тема. У автора Алеко Константинов е налице тенденцията към общочовешки проблеми. Така фейлетонът излиза извън журналистиката и става пълноценно художествено произведение. Разширяването на тематичния обхват води до създаване на галерия от типове и политически нрави от тогавашната българска действителност. Най-висока е художествено-обобщената и социално-изобличената сила във фейлетонния цикълРазни хора-разни идеали“. Силата на художествената обобщеност във фейлетоните дава възможност на автора да открива различни варианти на бъдещия Бай Ганьо. Фейлетоните са силно доказателство за конфликта между силни хора и високата ин нравственост.

Към началото