„За буквите“ от Черноризец Храбър – възхвала за славянската писменост

Произведението „За буквите” на Черноризец Храбър принадлежи към старобългарската ораторска проза. То съчетава в себе си полемиката и апологията. Вероятно „За буквите“ е написано в края на IX век и е предназначено за Преславския събор от 893г., на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.

Основният проблем на творбата е защита на славянската писменост от нападките и нейната възхвала. Именно този проблем насочва към историческите събития от посочения период, в който „За буквите“ е трябвало категорично да реши съдбата на славянската писменост, като важен фактор за развитието на България. Кратко, но силно и убедително, авторът защитава правото на съществуване и необходимостта от писмеността. Той прославя творбата като съвършено творение на признати светци. В произведението славянската азбука е осмислена като върховна ценност.

Творбата на Черноризец Храбър е изградена съобразно композиционната структура на полемичното слово. Началото на творбата “За буквите” очертава всички етапи на развитие на славянската писменост, като започна много преди Кирил и Методий. Авторът търси защита и възхвала в гръцката азбука. Според него процесът на формирането на азбуката е твърде дълъг и в него участват редица книжовници. Авторът смята, че до IX век нашата писменост преминава през три етапа. В най-ранния период славяните са езичници, които нямат книги и изпитват силна необходимост от писменност. В следващия културен етап славяните приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви. Това е първият писмен период в тяхната история. Още във второто изречение на произведението „За буквите“ долавяме нотки на протест. Третият и най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий. Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.

От друга страна, славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от двамата свети братя Константин и Методи. Авторът смята, че липсата на собствено писмо измъчва славяните и заради това Бог им помага да преодолеят тази трудност. Така появата на Кирил се явява част от Божия промисъл. Тук се внушава идеята за богоизбраността на Кирил. Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.

Същинската полемична част на произведението се състои от теза, антитеза и извод. Тезата представлява обвинение от страна на противниците на славянска писменост. В творбата обвинението звучи като въпроси, чиито отговори представляват антитезата на автора. Аргументите се основават на логика, исторически и библейски познания. Изводите утвърждават правото на съществуване на славянската писменост като подчертават нейната сакралност.

Черноризец Храбър умело защитава славянската писменост. Той показва, че броят на славянските и гръцките букви е един и същ – 38 букви, като прибавя и четирите знака от гръцката азбука, които нямат звукова стойност, и като преброява графическите съчетания от две буквени/двугласни/ като отделни знаци. Чрез исторически тълкувания полемистът не само показва своето знание по гръцка история, но внушава и тезата, че славянското писмо е свещено, защото е дело на свят мъж и е еднократен чудодеен акт на Божия промисъл, а не бавен и последователен процес. Той оборва нападките, че славянското писмо продължава да се усъвършенства, като набляга на факта, че гръцката азбука е преминала много по-продължителна еволюция. Черноризец Храбър внушава пряката връзка между Бога, неговия посланник Кирил и славянското писмо. Авторът въвежда най-важния аргумент за своята защита – сакралността на произтичащото от Бога. Той доказва превъзходството на славянските книжовници над византийските – добре знаят кой е създал тяхното писмо, за разлика от гърците, които едва ли знаят това. Черноризец Храбър задава своя въпрос, когато вече е показал, че той самият може изчерпателно да отговори вместо гръцките книжовници.

След като ясно изразява своето становище, полемистът Храбър се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ. Авторът си поставя за цел да го възхвали и прослави, като посочва факти, които говорят за изключителната популярност на Кирил в България – името му е известно дори сред най-малките. Това е двойна възхвала – на учителя и на народа, възприел съкровено делото му. Най-силните аргументи, които Храбър използва за защита и възхвала на славянската азбука, са умело подбраните и неопровержими исторически факти.

В „За буквите” създаването на азбуката е очертано като съдбовно важен факт, без който народът не би имал своя истински път във вярата и историята. Буквите са очертали славата и тя вече принадлежи на славяните. Истинският морален победител в сблъсъка е полемистът Черноризец Храбър, наложил се със силата на своите аргументи. Победителят е каузата на славянските народи, тяхното слово, което е получило радостната небесна благословия.

Към началото