„Критика на чистия разум“ – Имануел Кант

Кантовата философия поставя три основни въпроса: какво мога да позная; какво трябва да направя; на какво мога да се надявам. „Критика на чистия разум“ отговаря на първия въпрос. Целта на „Критика на чистия разум“ според Кант е да се изследва възможността на метафизиката като наука, а именно дава отговор на въпроса „Какво мога да зная за света?“. Според автора „Познанието ни на света, посредством опита и ума е възможно, но то е относително, не абсолютно!

Кант изследва разума, като теоретически установява принципите на метафизичното познание за природата. Също го разглежда и като метафизически, като определя морала на човешкото поведение. За Кант мисленето и познанието са различни. Още в увода Кант отбелязва, че всяко познание в нас не предхожда опита и всяко познание започва с него. Но главната цел на Кант е да изследва познанието като независимо от всякакъв опит. За Кант светът е трансцедентален, защото той лежи върху човешкия опит и знание. Според Кант разумът трябва да познава реалността. Познанието е съвместен продукт на опита и ума или сетивните възприятия. Единствено сетивата ни показват наличието на външен реален свят. А светът е пълен с феномени, а те се разкриват в опита. Следователно ние познаваме нещата чрез опита.

При Кант разумът е нещо различно от опита. Разумът е над опита. Той се оформя от априорните форми на нагледа – пространството и времето. Според Кант основаното от опита познание се отнася не до нещата сами по себе си, а до техните явления (феномени).

Кант отрича възможността за абсолютно познание. Той вярва, че реалният свят е непознаваем. Действителността е непознаваема.

Интелектът има две форми – разсъдък и разум. Разсъдъкът е способността да се мисли чрез категориите като причина, следствие. Той представлява работа върху сетивните данни. Разумът е способността да се мисли с идеи, свят, Бог, които са над човешкия опит. Кант твърди, че не само съзнанието се съобразява с нещата, но и обратното – нещата се съобразяват със съзнанието. Самият Кант нарича това Коперников преврат в човешкото съзнание. То е свързано с теорията на Николай Коперник, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Кант смята, че причинността е съставна част на човешкия разум. Законът за причинността е винаги абсолютно валиден, защото човешкият разум възприема всичко, което се случва, като отношение между причина и следствие. Човекът търси причина за всяко събитие. Кант смята, че може да докаже абсолютната валидност на природните закони, като разкрие, че действителност става дума за човешкото познание.

Според Кант разумът действа извън границите на това, което хората са способни да опознаят. Човешкият разум не е в състояние да отсъди за някои неща. Човек не може да получи знания за нещата в себе си, които съществуват във физическия свят.

Кант твърди, че с човешкия разум не може да се докаже съществуването на Бог. Декарт смята, че трябва да има Бог заради съвършеното същество, Аристотел смята, че има Бог, защото всичко е първопричинно, а Кант отхвърля и двете твърдения. Той смята, че нито разумът, нито опитът могат да дадат сигурност за съществуването на Бог. За Кант Бог е горната граница на разума.

В заключение, Кант променя понятието за метафизика и създава ново – теория на познанието. За него метафизиката вече е наука за границите на човешкия разум. Познанието е продукт на отношението на разума и опита. Кант смята, че познаването на реалността е относително. Според него това, което е наистина реално, сме самите ние, човешки същества. 

Имануел Кант изгражда „Критика на човешкия разум“ в основа на разума, но и не отхвърля ролята на опита, като смята, че философията се основава на него. С понятието „чист разумКант бележи началото на трансцеденталното мислене. Кант твърди, че човешкия разум винаги ще се измъчва с отговори на въпроси.

Към началото