Финанси и финансов сектор

1. Понятието “финанси

Финансите са парични потоци или с други думи – приходите и разходите на държавата, физическите лица и юридическите лица. Финансите могат да се дефинират като движение на пари от и към съответния бюджет (бюджет на държавата, на домакинството или бюджет на фирмата). В условията на съвременното производство финансите са парични отношения.

Финансите са съвкупност от икономически отношения в процесите на формиране, разпределение и използване на централизираните и децентрализираните фондове за парични средства. В ежедневието думата финанси се използва като синоним на пари или по-точно — на ликвидни парични средства. Ключова дума в сферата на финансите се явява бюджетът. Глаголът „финансирам“ означава снабдявам с пари.

С други думи, финансите служат за разпределение и преразпределение на съвкупния обществен продукт и националния доход и за формиране и използване на бюджети с цел задоволяване на определени човешки потребности. Финансите са паричните отношения, свързани с управлението на приходите и разходите на различните институции.

Парите са основен инструмент на финансите. Те са възникнали и са функционирали отделно и независимо от държавата. Парите са синтез и продукт на стоковото производство. В пазарната икономика почти всички блага получават стойностна оценка и се разменят срещу пари. Те са всеобщ еквивалент и единствената стока, която не може да се използва директно (да ни нахрани, да ни облече и да ни даде подслон). Докато не се освободим от тяхното притежание, те не могат да ни донесат облекчение.

Еволюцията на парите преминава през следните видове пари:
1) стокови пари – свързват се с натуралната размяна;
2) златни и сребърни пари;
3) банкноти;
4) книжни пари;
5) хибрид между банкноти и книжни пари – днес такива пари са чековете, кредитни карти и др. активи.

Парите изпълняват следните функции:
1) те са сметна, разчетна единица за измерване на стойността на стоките и услугите;
2) те са всеобщо платежно средство – средство за погасяване на възникнали плащания и отложени задължения;
3) те са всеобщо средство за размяна;
4) те са средство за натрупване, за спестяване, за съхранение и пренасяне на стойността;
5) те са средство за обръщение;
6) те са международно платежно средство.

Тези функции парите изпълняват както в национален, така и в международен аспект с тази особеност, че при изпълнение на тези функции на международна основа се налага националната парична единица на една страна да се трансформира в парична единица на други страни посредством т.нар. валутен курс.

Парите в сферата на обръщение се озовават по два основни начина:
1) чрез парична емисия;
2) чрез банков кредит.

При класическото златно банкнотно украшение масата на парите се регулира от количеството злато с намаление степента на обезпечение на банкнотите възниква необходимоста от регулиране на количеството пари намиращи се в обръщение. Регулирането на публичното обръщение се осъществява от БНБ. Тя има за цел да поддържа покупателната способност на националната валута, да създава климат на стабилност и сигурност и да се стимулират инвестициите.

Видове финанси:
1) държавни финанси/публични финанси – управление на паричните потоци на държавата;
2) корпоративни финанси/фирмени финанси/финанси на предприятието – управление на входящите и изходящите парични потоци на предприятията;
3) банково дело – управление на банките;
4) международни финанси и фондови пазари – управление на приходите и разходите на международната икономика;
5) лични финанси/персонални финанси/семейни финанси – управление на бюджета на домакинството;
6) социално осигуряване – управление на приходите и разходите на осигурителния институт, пенсионни фондове и други;
7) лизинг – управление на приходите и разходите на лизинговите компании;
8) застраховане – управление на застрахователни фондове, които имат за цел да предоставят на застрахованите предпазване от рискове.

В английския език думата „finance“ е синоним на „управление на средства“ се появява през 1770г. Счита се, че произходът на думата е латински и се отъждествява с парични сделки, парични плащания, парични операции, т.е. най-общо боравене с пари. Днес под финанси се разбират приходите и разходите на икономическите субекти. Прави се разлика между публични (държавни) финанси, фирмени финанси, финанси на домакинството. Понастоящем се подчертава и значението на местните и международните финанси.

Следователно, финансите могат да се дефинират като форма и израз на движение на парични потоци, като осъществяване и ефективно балансиране на парични приходи и разходи. Финансовите отношения се обособяват в две големи групи:
• финансови отношения с фискален характер – изразяват приходите и разходите на държавата и намират изражение в държавния бюджет и извънбюджетните сметки. Всъщност тук става въпрос за публични финанси;
• финансови отношения с нефискален характер – изразяват приходите и разходите на всички останали нефискални (недържавни) предприятия, организации, институции и т.н. Тук се включват паричните потоци от и към бюджета на фирмата и от и към бюджета на домакинството. Тези парични потоци изразяват съдържанието на корпоративните и персоналните финанси.

2. Понятие и структура на финансовата система на икономиката

Икономиката на всяка страна е съставена от два основни сектора – реален и финансов. В сферата на реалния сектор се осъществява производство и търговия със стоки и услуги, докато във финансовия сектор се създават и трансферират пари и близки до тях финансови активи, като, например, различни видове ценни книжа. Базовият елемент на икономическата система е реалната икономика.

Финансовата система или финансовият сектор на всяка страна е съвкупност от финансови институции, пазари и механизми за тяхното регулиране, с помощта на които домакинствата, частните компании и правителствените организации реализират приеманите от тях финансови решения. Основните елементи на финансовата система са:
финансовите пазари;
финансовите посредници;
финансовата инфраструктура.

Основната функция на финансовата система е да осигури максимална икономическа ефективност при разпределението на оскъдните финансови ресурси. По-конкретно, тя трябва да създаде канали за по-бърза и ефективна алокация на парични средства от икономически единици, формиращи излишъци (спестители) към единиците с дефицитни бюджети (заематели). Така основната функция на финансовата система се свежда до ролята й на посредник между спестители и заематели.

Основните спестители (кредитори) в икономиката са домакинствата. Те се наричат още нетни кредитори, докато основни заематели (инвеститори) са бизнес фирмите и правителството, които се определят още като нетни заемополучатели. Ролята на финансовия сектор за развитие на икономиката е твърде голяма, тъй като обикновено икономическите единици-спестители не притежават подходящи инвестиционни възможности, както и подходяща квалификация за задълбочена оценка на съществуващата информация, необходима за вземането на правилни инвестиционни решения. Освен това са налице и несъответствия в потребностите на основните групи спестители и заематели, които допълнително затрудняват връзката между тях и заради това е необходимо функционирането на финансови посредници. Разликите могат да се сведат до:
• спестителите притежават малки по обем излишъци, а заемателите се нуждаят от големи по обем фондове;
• спестителите се нуждаят от непрекъснат достъп до средствата /предпочитат ликвидност/, а заемателите се нуждаят от дългосрочни споразумения;
• спестителите предпочитат вложения с нисък риск, проектите на заемателите се отличават с висок риск;
• спестителите не могат адекватно да оценят инвестиционните възможности, а заемателите обикновено добре преценяват потенциалните изгоди и рискове.

3. Класификация на финансовите пазари

Финансовите пазари са тези, на които се търгуват финансови активи, каквито са например различните видове ценни книжа. Те осигуряват т.нар. директно финансиране в икономиката, т.е. на тях спестяванията директно се трансформират в инвестиции, без да е необходима намесата на финансовите посредници. Освен това финансовите пазари правят възможна размяната на текущ (настоящ) за бъдещ доход, както и размяната на реален за потенциален доход.

Видове финансови пазари:
– според характера на инструмента са: пазари на дълг и пазари на акции;
– според момента от живота на финансовия инструмент са: първични и вторични;
– според институционалната принадлежност са: борсови и извънборсови;
– според срока на операцията са: парични и капиталови.

На пазарите на дълг се извършват операции с облигации и ипотеки, които са класическа форма на кредит.

На пазарите на акции се извършват операции с акции, които са квази кредит, тъй като емитента на акциите заема пари срещу тях. Но акциите дават право на част от собствеността на акционерното дружество и на доход под формата на девидент, който е част от остатъчната печална на дружеството.

На първичният пазар се извършва първоначалната продажба на ценните книжа и по тази причина с тях става истинското финансиране на емитента.

На вторичният пазар се осъществява промяната на собствеността на вече придобитите акции. Но тази промяна решава съдбата на финансовия инструмент. Тъй като акта на продажбата и неговата оценка определят възможностите на емитентите за пласирането на нови акции и облигации. Търгуват се нови емисии от ценни книжа.

Вторичните пазари създават ликвидността на финансовите инструменти, т.е. те създават възможност на техните притежатели да не изчакват падежите им а при нужда да ги продават. Търгуват се вече емитирани ценни книжа.

Борсите се създават като частни компании или като публично правни институции. Инвеститорите имат достъп до борсата само ако отговарят на определени изисквания. На борсата сделките се представят и осъществяват от лицензирани инвестиционни посредници, които са упълномощени от инвеститорите и носят техните права. Участниците в сделките са брокерите и дилърите, които са физически лица в договорни отношения с инвестиционните посредници. Последните извършват сделки за сметка на упълномощилите ги инвеститори.

На извънборсовите пазари се извършват законни операции с ценни книжа, които не са регистрирани на фондовата борса. Операциите се извършват от лицензирани брокери на основата на предварително уговорени договори. Възможно е еднакъв тип финансови инструменти да се търгуват и на двата вида пазари – борсовите и извънборсовите.

На паричните пазари се осъществяват сделки с парични и финансови активи със срок до една година, чийто типичен представител е банковия депозит. Характерни за тях са сравнително ниска доходност, сигурна ликвидност и минимален риск. На паричните пазари се търгуват съкровищни полици, прехвърляеми депозитни сертификати, държавни ценни книжа и др.

На капиталовите пазари се търгуват дългосрочни финансови инструменти със срок над една година. Търговията е свързана с очаквания за по-висок доход в следствие на което е и по-високата степен на риск. Търгуват се банкови/потребителски кредити, опции, фючърси и акции – обикновени (право на доход под формата на дивидент, чийто източник е капитала на дружеството) и преференциални (носят доход на фирмата под формата на фиксиран дивидент).

Освен финансови пазари, финансовата система включва и финансови посредници.

Ако финансовите пазари бяха съвършени, цялата информация за продаваните активи, вкл. за кредитоспособността на емитентите, щеше да бъде непрекъснато и свободно /без разходи/ достъпна за инвеститорите. Освен това всички финансови активи ще бъдат стандартизирани във формата на ценни книжа с определени номинални стойности – подходящи за различните категории инвеститори. Това означава, че информационни и транзакционни разходи по сделките няма да съществуват. При тези условия липсва необходимост от финансови посредници и е налице директно финансиране на икономиката.

Финансовите пазари в действителност, обаче са несъвършени. Това е така защото продавачите и купувачите нямат пълен достъп до безплатна информация. От друга страна, достъпната информация се отличава с асиметричност и активите не винаги могат да се стандартизират в ценни книжа, отговарящи на интересите на инвеститорите. Финансовите институции /посредници/ са необходими именно за да разрешат проблемите, произтичащи от посочените примери за несъвършенство. Аргумент за необходимостта от финансови посредници е и териториалното и матуритетно несъответствие между търсенето и предлагането на капитал. Без финансовите посредници информационните и транзакционни разходи ще бъдат огромни и ще възпрепятстват сключването и реализирането на сделки на финансовите пазари. Оттук отделните корпорации, поради липса на външно финансиране, няма да могат да реализират своите инвестиционни проекти и ще се дискредитира икономическия растеж.

Базирайки се на своята репутация, финансовите посредници осигуряват увереност в пазарите.

Съществуват два основни канала, чрез които определени финансови институции правят възможно прехвърлянето на пари от спестители към заематели в условията на несъвършени пазари. В основата на първия канал стои банковата система (индиректно финансиране), а вторият се базира на дейността на брокери и дилъри на ценни книжа (полудиректно финансиране). Всъщност, вторият канал използва възможностите, генерирани от наличието на капиталов пазар. Първият канал е формиран далеч по-рано от втория. Двата вида финансови институции – банките и брокерско-дилърските фирми осъществяват финансово посредничество, но същите се различават в следното:
• банките осигуряват индиректно финансиране, т.е. самите банки вземат инвестиционните решения и поемат инвестиционни рискове. При полудиректното финансиране инвестиционните решения и рискове се поемат от притежателите на финансови излишъци /самите спестители/;
• банките емитират на пазара свои собствени дългови ценни книжа – договори за спестовни и срочни депозити, депозитни сертификати и др. Брокерско-дилърските къщи не пускат на пазара свои дългови инструменти;
• банките могат да осъществяват функциите на брокери и дилъри. Брокерско-дилърските къщи не могат да изпълняват функциите на банки.

4. Основни характеристики на паричния и капиталовия пазар

Паричен пазар – пазар на едро за краткосрочни финансови ресурси. На него се сключват и реализират сделки с непрехвърляеми заеми и прехвърляеми дългови ценни книжа, имащи падеж от едно денонощие до една година. Като емитенти и инвеститори участват само корпорации и институции с първокласен кредитен рейтинг. Паричният пазар няма определено физическо място на дейност и може да се представи като мрежа от пазарни участници, свързани помежду си чрез телефонни линии и компютърни мрежи (т.е. паричният пазар е извънборсов пазар).

Основната предпоставка за съществуването на паричния пазар е, че за по-голямата част от бизнесфирмите и финансовите институции липсва синхрон между потоците от парични приходи и разходи. Това обуславя необходимостта от съществуване на пазарен механизъм, който да осигурява краткосрочни кредитни ресурси и да предоставя възможности за краткосрочни инвестиции. Налага се извода, че основната роля на паричния пазар е да регулира ликвидността на неговите участници. От друга страна, когато временно свободните парични средства не бъдат инвестирани, притежателите им реализират алтернативни загуби във формата на лихвен доход. За големи суми, загубите на доход дори за 24 ч. могат да бъдат значителни.

Основните участници на паричния пазар са търговските банки, централната банка, взаимни фондове, финансови компании, правителството. Важно е да се отбележи, че държавата/правителството участва единствено като субект, търсещ фондове. Другите институции оперират като търсещи и предлагащи ресурс субекти.

Важна характеристика на паричния пазар е, че инструментите, които се търгуват осигуряват сравнително голяма защита срещу рискове. Те не носят значителни капиталови печалби, но и не водят до големи загуби за инвеститорите. Рискът от неплатежоспособност е малък, защото емитентите са стабилни институции и корпорации с първокласен рейтинг.

Паричният пазар е най-слабо регулираният сегмент на финансовите пазари. Това е така, защото този пазар е високо ефективен, транзакционните разходи са ниски и участниците разполагат с достатъчно информация. Регулацията се осъществява от Централната банка посредством нейната лихвена политика.

Инструментите на паричния пазар обикновено се групират в две категории:
1) нетъргуеми инструменти като кол-депозити и срочни депозити;
2) търгуеми (прехвърляеми) инструменти (ценни книжа) като съкровищни бонове (краткосрочни ДЦК).

Кол-депозитите (депозити до поискване) са краткосрочни с опция за теглене по всяко време с предварително уговорен срок за заявка (24 часа, 48 часа, 7 дни). Те обикновено се договарят между банки и корпорации, по-рядко между две или повече банки. Кол-депозитите са удобен инструмент за корпорации с несигурни дати на бъдещи разходи – от една страна носят определен лихвен доход, а от друга, могат да бъдат превърнати в пари с кратко предизвестие. Срочните депозити са със срок от един месец до една година. Условията по тях не могат да се променят преди изтичане срока на депозита. Съкровищните бонове (краткосрочните ДЦК) са основен инструмент на паричния пазар. Емитират се от правителството на всяка страна съвместно с ЦБ с цел покриване на краткосрочни финансови нужди на бюджета, т.е. използват се за покриване на временни разриви между държавните приходи и разходи. Доходността на краткосрочните ДЦК служи като отправна точка (бенчмарк) за определяне доходността на останалите финансови инструменти. Съкровищните бонове се емитират в безналична форма и се продават на аукциони. Използват се /от банки и институционални инвеститори/ както за управление на ликвидността, така и за диверсификация на риска.

Капиталовият пазар е този сегмент на финансовите пазари, на който се търгуват финансови инструменти с оригинален матуритет по-голям от една година. Последното означава, че на капиталовия пазар предлагащите ресурс разполагат с дългосрочни спестявания, а търсещите се нуждаят от дългосрочни капитали за финансиране на инвестиционни или инфраструктурни проекти. Търсещи дългосрочни фондове /емитентите/ обикновено са правителството, местните органи на власт, корпорациите, а предлагащите /инвеститорите/ по принцип включват индивидуални инвеститори, т.е. домакинства и институционални инвеститори като застрахователни компании, пенсионни фондове, взаимни фондове, търговски банки. Капиталовият пазар може да бъде борсов или извънборсов пазар.

Капиталовият пазар е много по-рисков от паричния, защото финансовите инструменти са с дълъг матуритет, инвестиционните проекти на корпорациите са рискови и емитентите на ценни книжа не винаги са институции с първокласен кредитен рейтинг.

На капиталовия пазар се търгуват, както дългови инструменти (облигации), така и дялови инструменти (акции). Част от сделките на капиталовия пазар имат спекулативен характер.

Поради наличието на висок риск регулациите на капиталовия пазар са по-строги. Те не се осъществяват от Централната банка, а от специализирани държавни органи и браншови организации.

Основните инструменти на капиталовия пазар са съкровищни облигации, общински облигации, корпоративни акции и облигации, ипотечни облигации.

5. Видове финансови посредници: основни характеристики

Финансовите посредници са необходими за функционирането на финансовите пазари. Известни са два модела на организация на финансовото посредничество – традиционен (класически) модел, при който водеща роля играят банките и пазарен модел, в основата на който се намират организираните капиталови пазари и посредниците, опериращи на тях (инвестиционни банкови фирми и брокерски къщи).

Важно е да се знае разликата между брокер и дилър. Брокерът е човек, който търгува от чуждо име и за чужда сметка – тази на клиента. Докато дилърът може да търгува за сметка на фирмата, която представлява, както и за лична сметка. Обикновено начинаещите в тази сфера започват като дилъри и то като вечерни и нощни дилъри, които покриват азиатската и съответно нюйоркската борсова сесия.

Освен банките и брокерско-дилърските фирми, в практиката функционират и други видове финансови посредници, каквито са недепозитните посредници – институционални инвеститори. И двата главни вида финансови посредници (банките и брокерите и дилърите на ценни книжа) имат за цел да ускорят прехвърлянето на парични средства от икономическите субекти (единици) с “излишъци” към икономическите субекти имащи “дефицити”. Най-елементарният начин да се осъществи дадена финансова сделка е да се използват услугите на финансов посредник. В практиката функционират два основни вида финансови посредници – депозитни (лицензирани банкови институции – търговски банки, спестовни и кооперативни банки, които приемат влогове, предоставят заеми и инвестират в ценни книжа) и недепозитни (институционални инвеститори – застрахователни компании, частни пенсионни фондове и инвестиционни фондове, които привличат средства чрез емисия на дългови ценни книжа или акции и инвестират в портфейли от ценни книжа или предоставят заеми).

Към началото