Финансови посредници

1. Стопанска природа на банките

Банките опосредстват връзката между инвестирането на временно свободни парични средства (спестяванията) и търсенето на пари (заемите) и на практика поемат централната посредническа роля в икономиката.

В съответствие със законодателството на ЕС (Първа директива за упражняване на банкова дейност от 1977 г.) понятието „кредитна институция” се дефинира като „предприятие, чиято дейност се заключава в приемане на влогове и други платими обратно пари на публиката и в предоставяне на заеми за собствена сметка”. Понятието „банка” има сходно значение. Така например в Енциклопедия Британика се казва, че банката е „институция, която опрерира с пари и с техни заместители.

2. Финансови поредници

Финансовите посредници са фирми, които приемат депозити от едни стопански агенти и ги дават като заем на други стопански агенти. Финансовите посредници могат да се раздлеят на няколко групи:
А) депозитни банки/взаимоспомагателни банки/спестовни и заемни асоциации/взаимни спестовни банки;
Б) договорни пенсионни фондове/застрахователни компании/здравноосигурителни фондове/осигурителни фондове;
В) инвестиционни финансови компании/взаимни фондове/взаимни фондове на паричния пазар/инвестиционни фондове;
Г) инветиционни банки/брокерски къщи/компании за даване на бърз кредит.

2.1. Банки

В зависимост от целите, които постигат и преследват банките се делят на ивестиционни, кредитни, спестовни, бански за жилищно кредитиране. Още, те могат да бъдат селскостопански, сторителни, кооперативни, ако са свързани с определен сектор на икономиката. В днешни дни, съвременната банка е един финансов супермаркет.

2.2. Пенсионни фондове – разполагат с голям финансов ресурс. Пенсионната система се определя от 3 стълба:
– държавен пенсионен фонд;
– работодателски фонд – работодателите очисляват определена сума за допълнителна втора пенсия на работниците си;
– часрно пенсионни сигуряване – хората внасят определена сума пари, която стои в сметка и се олихвява.

2.3. Застрахователни компании и здравноосигурителни фондове

Всички финансови посредници извършват 4 основни услуги, което им дава възможност да изплащат по-ниска лихва по кредитите. Те минимизират разходите за получаване на кредит чрез големия брой депозити, намаляват разходите по контролиране на получателите на кредит, минимизират риска при кредитиране, увеличават ликвидността на паричните фондове.

3. Функции на финансовия посредник

Институцията на финансовия посредник изпълнява следните функции:
– посредническа – свързва заематели и заемодатели;
– организационна – извършва техническа организация на трансферния процес;
– ускорява движението на капитала поради по-краткия срок за получаване на фондовете;
– икономисва ресурси при осъществяване на процеса – елиминират се разходи за търсене на подходящи контрагенти;
– изравнява цените на капитала чрез избора, който посредникът прави. Акумулира ресурси – позволява на последните да изравнява цените на привлечените средства, като постига по-ниски средни стойности чрез привличане на много на брой евтини ресурси в дребни деноминации;
– променя деноминациите между емитираните инструменти и инвестициите. По този начин дребните инвеститори, които не могат да участват в придобиването на първични ценни книжа, защото те се продават само в големи деноминации, получават възможност да закупят вторични ценни книжа от финансовия посредник в желания за тях размер;
– гъвкавост – натрупват се ресурси, защото на заемодателите не се налага да извършват сделки с много на брой контрагенти. Това позволява реализирането на икономии от мащаба;
– наблюдение – наблюдава се кръговрата на кредита. Тази функция се свърза с временния характер на спестяванията и инвестициите. Наслагването на тези два циклични процеса и формирането на неизбежните времеви разриви налага намесата на финансовия посредник, който да извърши изравняване по среден матуритет;
– застраховка – срещу риска от не връщане на капитала посредством разнообразен инструментариум от техники за хеджиране и диверсификация;
– косвено финансиране – осъществява се посредством емитиране на дългови инструменти, много по-ликвидни от дълговете и ценните книжа, в които те инвестират. По този начин се достига компромис между предпочитанията за ликвидност на заемодателите и желанията на заемополучателите за дългосрочно финансиране.

4. Източници на печалба за финансовия посредник

Финансовите институции трябва да бъдат компенсирани за предимствата, които предоставят на своите клиенти. В процеса на получаване, трансформиране и заемане на паричните ресурси финансовите институции извършват оперативни разходи, административни разходи и др. Затова тези институции трябва да печелят достатъчно, за да покрият всички извършени разходи, да осигурят доход за своите акционери и да заделят резерви за растеж.

За да постигнат тези цели, финансовите институции трябва да балансират конкурентите желания на заемодатели и замополуичатели. Така лихвите, изплащани на спестителите, трябва да са достатъчно високи, за да акумулират високи, за да създават изисквания доход от финансовите активи. Това изправя банката пред необходимост от дефиниране на добре планарна стратегия за предлаганите продукти на своите клиенти. Разликата между доходите по първичните ценни книжа и плащанията към притежателите на вторичните ценни книжа се нарича лихвен спред. Размерът на лихвения спред трябва да е достатъчен, за да покрива оперативните, административните и данъчните разходи, така че да стане адекватен по размер доход за разпределение от акционерите. Ако те не получат желаната възвръщаемост, ще изтеглят своето участие и ще насочат ресурсите си към институция, която осигурява по-висока възвръщаемост във финансовия или в нефинансовия сектор.

5. Видове финансови посредници

Финансовите посредници се разделят на три големи групи в зависимост от особеностите на техните операции. Депозитните финансови посредници акумулират необходимите средства чрез предоставяне на депозитни услуги. Договорните финансови посредници набират средства чрез издаване на определени договори, които най-често са под формата на застрахователни полици. Инвестиционните посредници набират ресурси чрез акции и дялове. В световен мащаб конкретните законодателства, традиции и специфика са причина за появата на институции, които могат да извършват част от операциите, характерни за други финансови посредници, но това не нарушава така създадената класификация. В зависимост от вида на финансовите операции, разделяме финансовите посредници на банки и небанкови финансови институции.

А) Депозитни финансови институции (банки) – извършват операции по набиране на средства под формата на депозити и реализират така привлечените средства в отпускане на различни по вид и по предназначение кредити. От националното Българско законодателство банката е определена като лицензиран финансов посредник, извършващ банкови сделки. Банките се характеризират с две особености: 1) Банката е лицензирана институция подложена на специален законов режим и 2) банката е финансов посредник.

Един финансов посредник, за да получи статут на банка, трябва да има лиценз от БНБ. Лицензът като задължително условие е възприет в законодателствата на всички държави и той представлява административен акт, издаден от оправомощен лицензиран орган, с който на банката се разрешава да извършва банкови операции. С други думи, банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиране за своя сметка и на собствен риск. Банката също извършва и някои търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповед; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки; издаване и управление на банкови карти; финансов лизинг; покупка на фаткроинг; консултации относно портфейли инвестиции и други сделки, определени от БНБ.

Функциите на депозитните (банкови) институции са основно финансови услуги и операции със субектите с капиталов дефицит и капиталов излишък. Банките изпълняват следните функции:
– надеждно съхранение на ценни книжа и други ценности;
– отпускане на кредити за покупка на блага и услуги;
– създаване и разпределяне на националните средства за разплащане;
финансово планиране на физически и юридически лица;
финансиране на международната търговия.

Договорно-спестовни институции (застрахователни кампании, пенсионни фондове и др.) извършват плащания посредством сключен договор. Имат строго определен начин за изтегляне на средствата. Те могат да се ползват от спестителя едва след като настъпи определено събитие (навършване на пенсионна възраст, претърпяване на щета). Това създава по-дълъг инвестиционен хоризонт и позволява извършване на дългосрочни инвестиции (ипотечни ценни книжа, дългосрочни държавни ценни книжа, общински ценни книжа, корпоративни ценни книжа и недвижимост). Договорно-спестовните посредници също са обект на контрол от държавата. В нашата страна ролята на договорно-спестовна институция играе Комисията по финансов надзор (КФН).

Инвестиционни посредници са специалисти в операциите с корпоративни и други ценни книжа. Инвестиционните посредници имат следните функции:
– поемат първоначалния пласмент на емисии;
– извършват покупко – продажба на ценни книжа за своя или за чужда сметка;
– управляват инвестициите в ценни книжа.

Да речем, че се извършва сделка, при която инвестиционния посредник се задължава да продава ценните книжа на първичния пазар по условия, договорени с издателя. В тази ситуация функцията на инвестиционния посредник е да подготви разрешението, което е необходимо за извършване на сделката и да регистрира извършените продажби и заплаща на емитента набраните от емисията суми.

Други типове финансови посредници от инвестиционен тип са инвестиционните фондове от отворен и затворен тип, фондове на паричния пазар. Фондовете от отворен и затворен тип набират средства чрез емисии на акции. При фондовете от затворен тип издадените акции не могат да се закупуват от фонда емитент, докато фондовете от отворен тип могат постоянно да купуват и продават по обявена цена издадените от тях акции. Обемът на осъществяваната дейност и опитът на мениджърите позволяват на фондовете да постигат значителна диверсификация на притежавания портфейл, което им позволява да заплащат стабилни и постоянни доходи на своите акционери. Те изчисляват цената на своите активи в края на всеки работен ден въз основа на пазарната информация. Общата нетна стойност на активите на дружеството се получават като се сумират пазарните цени и количеството от всеки актив в портфейла. След това тази сума се разделя на номиналната стойност на издадените от фонда ценни книжа и се получава цената на една акция. Фондовете от отворен тип обикновено предлагат цена купува и цена продава съответно малко под и малко над стойността на една акция. Фондовете от затворен тип напомнят повече на акционерно дружество, докато фондовете от затворен тип издават определен брой акции, които търгуват на организационната борса. Фондовете от затворен тип не са задължени да издават нови акции или да закупуват обратно вече издадени акции, както са задължени фондовете от отворен тип. Цената на акциите на фондовете от затворен тип се определят изцяло от пазарното търсене, така че да търгуват под тяхната нетна стойност на активите (отстъпка) или премия над нея.

Контролът върху инвестиционните посредници в различните страни се осъществяват от комисии по цени книжа, които извършват държавна намеса в тази част от финансовия сектор.

Б) Небанкови финансови посредници – можем да ги разделим на публични посредници (дейността им е регламентирана в закон или наредба) и квази публични посредници (дейността им не е нормативно регламентирана, но те извършват значим брой и обем финансови операции).

Към началото