Каучук и каучукови изделия

  1. Що е то каучук?

Каучукът е високоеластичен полимер, използван за производството на гума. Терминът „каучук“ произлиза от две думи на езика на индианците, населяващи бреговете на Амазонка: „кау“ – дърво, „учу“ – плаче, тече. Каучукът е сок на хевея, първото и най-важно каучуково растение.

Историята на каучукакаучукът е субстанция, добивана от голямо разнообразие от растения, виреещи предимно в тропиците. Те отделят млечна секреция от своите корени, стъбла, клони, листа и плодове или в кухини под дървесната кора. Тази гъста течност се различава от живителния сок на растенията и нейната функция все още не е напълно проучена. Естественият каучук се съдържа в млечния сок на много тропически растения, предимно на дървесния вид „бразилска хевея“ (около 40%), както и в около 500 други тропически растения. Чрез нарези върху кората на стъблото, се извлича млечен сок, наречен латекс, който съдържа малки частици, които чрез правилна обработка могат да бъдат изолирани и да се превърнат в плътно, еластично вещество, известно като суров или натурален каучук. За да се отдели каучукът, латексът се пресича с оцетна или мравчена киселина. Полученият продукт се промива с вода, валцува се на листове и се изсушава. Заради начина на добиване на каучука старите жители на Бразилия са определили названието му: „кау-учу“ – сълзи на дървото. Естественият каучук се използва в широк диапазон от приложения включително гуми, транспортни ремъци, маркучи, лепила, самозалепващи ленти, антивибрационни компоненти и други индустриални изделия.

Предполага се, че Европа за първи път се е запознала с каучука след една от експедициите на Христофор Колумб през 1496г. Сред многото екзотични предмети, неговите моряци донесли и не особено гладки, но отскачащи при удар топки, които жителите на Хаити използвали като играчки. Повече от два века европейците не обръщали внимание на този материал. Едва през 1731г. френският изследовател Шарл Кондамин донесъл от Перу големи бали изсушен екстракт от каучуковото дърво Хевеа Бразилиензис. Жителите на тази долина нанасяли слой от сока на тези дървета върху дрехите си и го изсушавали на слънце или с пушлив огън и така правели дрехите си водонепропускливи.

Има два вида каучук:

  • Природен каучук (естествен каучук) – природен полимер, получен при коагулация на латекса от каучуконосни растения с основна съставна част полиизопрен. Суровият естествен каучук при стайна температура е мек и еластичен, разтворим в органични разтворители, но при температура над 15оС става твърд, при по-нататъчно охлаждане – и крехък. При нагряване над 40оС пък става мек, пластичен и лепкав, загубва еластичността си. С други думи, ценните свойства на естествения каучук се проявяват само при температури близки до стайните. Решението на проблема се нарича вулканизация и е открита чрез многобройни опити от Чарлз Гудиър през 1839г. Той се опитва почти 10 год. да намери начин да запази каучука здрав и въпреки това пластичен, независимо от температурните промени. През януари 1839г. в Уобърн, Масачузетц, когато случайно изпуска смес от каучук, сяра и оловно белило върху гореща плоча, той стига до решаването на този проблем. Овъгленият къс можел да се извива след охлаждане и да се разтяга без да се пречупи. Дори при неколкократно разтягане парчето връщало първоначалната си форма. Високите температури вече не правели каучука лепкав, а ниските температури не го втвърдявали. По същото време Томас Ханкон в Англия се сблъскал със същите проблеми – лепкавост и неустойчивост на каучука при температурни амплитуди и той също се опитал чрез смес от каучук и сяра да ги преодолее. След като видял мостри от продукти на Гудиър, той преоткрил процеса на нагряване на каучука със сяра, наречен вулканизация. При вулканизацията предварително смесеният с определено количество сяра каучук се загрява за няколко минути до 130-180оС. След нея естественият каучук придобива постоянна еластичност в много широк температурен интервал, което е позволило масовата му употреба. Намира приложение при производството на автомобилни гуми, обувни изделия, изолационни материали, ремъци, лепила и др.
  • Синтетичен каучук синтетични полимери като бутадиенов (буна), бутадиенстиренов (буна S), хлоропренов, полиуретанов и силиконов. Докато естественият каучук след вулканизация притежава ценни свойства, но добивът му е ограничен (едно зряло дърво дава годишно 2-5кг каучук), то химиците създават различни видове синтетични каучуци, които се произвеждат от широкодостъпни, евтини суровини. Първият масово произвеждан синтетичен каучук е бутадиеновият. По-късно са създадени изопренови, хлоропренови, бутадиенстиренови, бутадиеннитрилови, бутилови, силиконови, полиуретанови и други синтетичните каучуци, както и естественият. В сурово състояние са меки и пластични при стайна температура и влошават свойствата си при отклонение от температурния интервал 15-40оС. Синтетичните каучуци позволяват смесване с естествен каучук в широки граници, като при това се получават смеси с различни и разнообразни свойства. След вулканизация със сяра, те придобиват същите свойства като вулканизирания естествен каучук. Някои видове синтетичен каучук са по-устойчиви от естествения каучук.

Физическите свойства на каучука са: бледожълт цвят, а в тънък слой – дори попупрозрачен, неразтворимост във вода, спирт и ацетон, но в органичните разтворители (бензен, хлороформ, серовъглерод и др.) той е добре разтворим – първоначално набъбва, а в последствие образува молекулен разтвор. Еластичен е и при външно въздействие се разтяга, а след прекратяване на въздействието си връща първоначалния вид. Това свойство се дължи на амфорния му строеж и нагънатите макромолекули. При прилагане на външна сила макромолекулите се изпъват, а след отстраняване на силата отново се нагъват.

Химични свойства на каучука – ако суровият каучук се смеси само с 5% сяра, той запазва своята еластичност. Процесът се нарича вулканизация, а вулканизираният каучук се нарича гума. Ако суровият каучук се смеси с 30% сяра се получава твърдо вещество, наречено ебонит или твърда гума. Ебонитът се употребява като електроизолатор.

Гутаперча е род тропическо дърво, растящо в Югоизточна Азия и Северна Австралия. Гутаперча е източник на нееластичен природен латекс, произведен от сока от тези дървета, особено от вида Palaùium gutta. Химически, гутаперча е политерпен, полимер на изопрена или полиизопрен. Думата „гутаперча“ идва от gutta-percha – името на растението на малайски език (getah perca), което се превежда като „мъзга“. Дърветата са високи от 5 до 30 м и имат до 1 м диаметър на ствола при основата. Листата на растението са вечнозелени, спирално разположени, прости, цели, дълги от 8 до 25см, зелени и лъскави отгоре, често жълто или синьозеленикави отдолу.

Латексът е колоидна емулсия или суспензия на частиците на синтетичния или натуралния каучук във водна фаза. Естественият латекс представлява млечна течност, подобна на мъзга, произвеждана от 10% от всички цъфтящи растителни видове (покритосеменни). Емулсията съдържа белтъци, алкалоиди, скорбяла, захари, мазнини, танини и смоли, които се сгъстяват под въздействието на въздух. Обикновено се отделят след нараняване на тъканта на растението. При повечето растения латексът е бял, но може да има жълт, оранжев или червен оттенък. Терминът „латекс“ се използва от XVIIв. за течната  субстанция в растенията. Тя служи основно като защита на растенията срещу тревоядни насекоми. Латексът не бива да се бърка с мъзга, той е различна субстанция, отделно произвеждана и със собствени функции.  За промишлеността има най-голямо значение латексът, произвеждан от каучуковото дърво Hevea brasiliensis. Изкуственият латекс се произвежда от синтетичен каучук или подобен полимер. Думата „латекс“ се използва също така и за естествения латексов каучук и по-точно за невулканизирания каучук. Такъв е случаят с изделия като латексови ръкавици, латексови презервативи и латексови облекла. Много хора са алергични към каучуков латекс. Думата „латекс“ също така се отнася до приложението на емулсията като еластичен материал за облекло. Облеклото от латекс прилепва плътно към тялото, създавайки усещане за „втора кожа“. Латексът се използва в производството на бои, лепила, покрития и добавки за цимент. От латекс се правят и едни от най-добрите матраци и възглавници. Използва се при производството на презервативи, ръкавици, ластици и още над 5 000 продукта, при които е важна еластичността.

Hevea – най-важният световен източник на каучук продължава да бъде устието и долината на река Амазонка в Южна Америка. Там вирее дървото Hevea brasiliensis, от което се получава най-качественият суров каучук. Местните индианци добивали каучук като забивали лопатки в кората на дървото и събирали изтичащата млечна течност (латекс). Събраният латекс нагрявали над огън и под въздействието на топлина и пушек получавали топка от каучук. Това дърво достига височина между 12 и 24 м и диаметър 0,90-1,20 м. Hevea вирее върху различни видове почви, но се нуждае от топъл, влажен климат с годишни валежи над 2 000 мм на квадратен сантиметър. Годишно от едно дърво се получава средно 20кг каучук. Въпреки че родината на дървото е Южна Америка, в наши дни над 90% от каучуковите плантации се намират в Югоизточна Азия. Първата фабрика, работеща с каучук, е основана в Англия през 1820г. от Томас Ханкок. Три години по-късно, шотландецът Чарлз Макинтош патентова процеса за производство на непромокаеми материи, чрез който бензолов разтвор на каучука се нанасял върху тъканта, а след това се покривал с втори пласт текстил. Той разтворил каучук в нафта и получения гъст разтвор нанесъл между два слоя плат, които след това продължил да пресова. Така той сложил началото на производството на мушами, носещи и до ден днешен неговото име – макинтоши. Първата фабрика, основана в Америка, за производство на каучукови изделия като дрехи, обувки, покривала за вагони и други е „Роксбъри Индиа Рабър“ в Роксбъри, Масачузетц през 1833г. Той изобретява огромна машина (в началото известна под името „чудовището“, а по-късно като „каландър“) за нанасяне на каучук директно върху тъканта, без използването на разредител. Въпреки това, трябвало да бъде открит процесът на вулканизация, за да навлезе каучукът масово в производството.

Продуктите от гума са свързани с почти всяка част от съвременния живот – от автомобилните гуми и части до индустриалните маркучи, подове, гранителни и медицински приложения и лепила – продуктите, изработени от гума се срещат практически навсякъде. 25 млн. тона естествени и синтетична гуми се произвеждат, продават и употребяват всяка година в глобален мащаб. С растежа на икономиката и продължаващата индустриализация на развиващите се страни, търсенето на гумени продукти и гума продължава да нараства. Естествената гума  е най-старият вид гума, която обаче все още съставлява повече от 40% от общите произведени количества, като понастоящем се използват малко над 10 млн. тона годишно и това число продължава да нараства. Естествената гума се произвежда чрез култивация на дървото Hevea Brasiliensis. Естествената гума съдържа предимно естествен цис-полиизопрен. В дадена проба  приблизително 94% от съдържанието на естествената гума е в полиизопрен, балансиран с някои естествени соли и протеини, заедно с малки количества пепел, замърсявания и вода. Именно комбинацията от смоли и протеини с цис-полиизопрен придава на естествената гума нейните уникални свойства. Основните страни, произвеждащи естествена гума в днешно време са Тайланд, Индонезия, Малайзия, Индия, Виетнам и Китай. Естествената гума отначало се е класифицирала визуално и се е разпространявала под формата на оребрени опушени листове (RSS), номерирани от 1-5 и кафяви и бледи блатове. Технически специфицираната схема за класификация на гумата (TSR) е въведена в Малайзия, с цел предоставяне на изменими данни по отношение на свойствата на гумата. В момента TSR класовете като SMR-10, SIR-20 и SVR-CV60 представляват грубо 80% от глобалното производство и консумация. Синтетичната гума е произведена за първи път в Германия в средата на XXв. Синтетичната гума се произвежда чрез полимеризация на мономери, които се полимеризират до получаването на стирен-бутадиенова гума (SBR) и полибутадиенова гума (BR). Последващи разработки въведоха други мономери, които  се използват при производството на EPDM. Други видове синтетична гума включват: бутил, която може да бъде модифицирана чрез въвеждане на халогенни атоми, както хлор или бром, чрез което се получават хлоробутил и бромобутил. Съществува дори синтетичен вариант на естествената гума, наречен полиизопрен. Синтетичната гума днес се произвежда навсякъде по света като основните страни производители са Китай, САЩ, Япония, Корея и Германия. Естествената и синтетичната гума намират приложение в много продукти като автомобилни гуми, в процеса на регенериране на гуми, лепила, самозалепващи се ленти, етикети, гумени подове, индустриални маркучи, уплътнения, гумиране на метални части и антивибрационни компоненти, фармацевтични продукти, латексови ръкавици, презервативи, катетри и много други.

В следващата таблица е направена съпоставка между предимствата и ограниченията на по-разпространените видове гума:

Вид гума

Предимства

Ограничения

Типични приложения

естествена гума

широк обхват от нива на твърдост; много здрава и самоусилваща се по естествен път; много ниска остатъчна деформация при натиск; добра устойчивост срещу неорганични химикали

липса на устойчивост срещу петролни и органични продукти; максимална температура 75 – 100°C; слаба озонова устойчивост

уплътнения и антивибрационни компоненти; конвейерни ленти; гуми за камиони

EPDM

най-висока водоустойчивост; много инертна структура; стабилна в продължение на дълги периоди; много добра водна устойчивост; лесна за смесване и обработка

неустойчива срещу петрол и петролни продукти; висока остатъчна деформация при натиск

защитни ленти за автомобили; уплътнения за прозорци и врати; автомобилни маркучи

SBR

добра физическа здравина; добра износоустойчивост и абразивна устойчивост

слаба устойчивост срещу петрол и горивни продукти; слаба устойчивост на атмосферни влияния

немеханични продукти; подметки за обувки и автомобилни гуми

полибута-диен

добра абразивна устойчивост; ниска температура на встъкляване; висока еластичност

много слаба устойчивост на Озон

гуми; конвейерни ленти; модифициране на полистирен и ABS

бутилова гума,
изобутилен изопрен

най-висока непроницаемост; добра еластичност; добра озонова устойчивост

ниска абразивна устойчивост

уплътнение на гуми; покривни елементи; добавка към горива и смазки

На следващата таблица са показани някои от основните видове каучук, основните им продукти, пазари и конкуренти, както и връзката на основните пазари на производство на дадения продукт с България:

Вид

Основен пазар

Продукт с най-голям износ на водещия пазар

Конкурен-ти на водещия пазар

Връзка на основния пазар с България

невулка-зирани каучукови смеси

Австрия, Белгия и Финландия

„невулканизирани каучукови смеси“ под формата на плочи, листове или ленти (с изкл. на каучук, смесен със сажди или силициев диоксид и смеси от естествен каучук, балата, гутаперча, гуаюла, чикъл и аналогични естествени гуми);

фирми от Германия, Франция, Холандия и Белгия

значителния спад в стойността на търговския баланс на Австрия през 2010г. прави този пазар перспективен за България, особено поради факта, че през 2010г. страната ни заема 6% дял от австрийския пазар

маркучи от невтвър-ден вулканизи-ран каучук

Испания, Германия, Полша, Естония и Великобри-тания

„тръби и маркучи от е вулканизиран каучук (с изкл. на втвърден каучук), подсилени или по друг начин комбинирани само с метал, с принадлежности“

фирми от Германия, Франция, Полша, Италия и Чехия;

търговското салдо на пазара в Испания е отрицателно, като за 2010г. вносът на страната се увеличава и достига стойности, близки до тези преди финансово-икономическата криза. Испанският пазар остава важна експортна дестинация за България, особено в съчетание с увеличаващия се дял на българския внос в страната

пневмати-чни гуми от каучук – нови

Германия и Франция

„пневматични гуми от каучук, нови, от видовете, използвани за пътнически автомобили (вкл. товарно-пътнически и състезателни автомобили)“, които обаче имат изключително нисък дял на този пазар

фирми от Франция, Чехия, Словакия, Полша и Испания;

положителен фактор за българския износ в Германия е регистрираното увеличение в стойността на общия внос, което в съчетание с увеличението на българския внос в страната предопределя завоюване на по-добри позиции сред вносителите на анализираната стокова група във Федералната република

хигиенни или фармаце-втични артикули от вулканизи-ран каучук

Великобри-тания

„хигиенни или фармацевтични изделия, вкл. биберони, от вулканизиран каучук (с изкл. на втвърден каучук), с или без принадлежности от втвърден каучук, невкл. другаде (с изключение на контрацептиви, облекло и аксесоари към него, вкл. ръкавици, за всякакви цели)“, като обемът на вноса е незначителен, отнесен към общия внос на Великобритания

фирми от Китай, САЩ, Германия, Тайланд и Индия

постепенното увеличение в стойността на вноса и отрицателният търговски баланс на Великобритания разкриват възможности за увеличаване на българския износ в островната държава

изделия от вулканизи-ран каучук, различен от твърд каучук

Германия, Полша и Италия

изделия от вулканизиран каучук, невкл. другаде (с изкл. на втвърден каучук и тези от порест каучук)“, но вносът на този продукт е много малък на фона на общия внос на Германия

фирми от Италия, Чехия, Франция, Полша и Турция

търговското салдо на Германия за разглежданата стокова група е положително с тенденция на увеличение. Въпреки това, вносът на Федералната република се увеличава, като през 2010г. стойността му надминава предкризисното ниво. Този фактор, в съчетание с нарастващия дял на българския внос, засилват значението на немския пазара като важна експортна дестинация за нашата страна.

едножични влакна с най-голям размер на напречния разрез >1мм

Румъния, Украйна и Молдова

„пластмасови едножични влакна, чийто най-голям размер на напречния разрез превишава 1мм(моновлакна), пръчки, прътове и профили, дори с повърхностна обработка, но необработени по друг начин от полимери на винихлорила“

фирми от Германия, Турция, Полша и Франция

като цяло румънският пазар е зависим от вносни едножични влакна с най-голям размер на напречния разрез >1мм. Общият внос на Румъния намалява през последните две години, но позицията на България (сред основните 5 доставчици на пазара) предопределя значимостта на румънския пазар за българския износ на анализираната стокова група

Данните за основните ни пазари показват, че износът на анализираните стокови групи е концентриран на няколко пазара – Германия, Италия, Полша и Великобритания, с които има установени контакти и географска близост. Като вземем предвид факта, че все още негативните ефекти от световната икономическа криза не са преодолени, мерките за насърчаване на износа трябва да бъдат насочени към разширяване на присъствието ни на основните приоритетни пазари. Макар и за много по-малко стокови групи, обемът на износа в стойностно изражение в страни извън ЕС е сходен с този в страни от ЕС.

За всяка една от анализираните стокови групи е изготвена прогноза за развитие до 2015г. Моделирането на тенденцията на развитие се свежда до установяване на аналитични вид на функцията, чрез която се изразяват проявените закономерности на развитие на износа на всяка отделна стокова група за периода 2001-2010г. и установяването на стойностите на параметрите на използваната функция. При моделирането на износа е използвана линейна или логаритмична регресия в зависимост от проявените закономерности в изходния период, при изчисляването на регресиите са използвани значенията за всяка една година, а не само през първата и последната година на изследвания период. Получените резултати са представени в следващата графика.

Извършеният анализ на стоковите групи от сектора дава основание да се определят водещите експортно приоритетни стокови групи и конкретни пазари. Изборът е направен въз основа на критериите: дял в износа на сектора, нарастващ износ в периода 2001-2010г., дял на световния пазар и концентрацията на малките и средни предприятия в подсектора.

За всяка една от избраните стокови групи са представени основните пазари за 2010г., основните доставчици и техният пазарен дял. Използваните данни са взети от Международния търговски център.

Фирмите, наложили се като водещи вносители на изброените по-горе основни за България пазари за изделия от каучук, са международни компании, нареждащи се сред най-големите производители и износители на цитираните изделия.

В заключение, основните пазари на стоковите групи, произвеждани от сектор „производство на изделия от каучук“ е ЕС. Сред тях най-значими пазари са Германия, Италия, Испания, Великобритания, Полша, с които съществуват традиционни търговски връзки. При страни като Румъния и Гърция допълнителен благоприятен фактор е географската близост.

Засилването на пазарните позиции на малките и средни предприятия, произвеждащи изделия от каучук, на традиционните пазари, навлизането на нови пазари, както и подобряването на имиджа на българските стоки налагат целенасочена подкрепа и съдействие от страна на отговорните институции. Възможните мерки за насърчаване на износа към традиционните пазари и навлизането на нови пазари могат да включват:

– изготвяне на доклади за състоянието на съответните пазари и проучване на потреблението на конкретни изделия;

– осигуряване на достъп на малки и средни предприятия от сектора до актуална и полезна информация (пазарни анализи, канали за дистрибуция, митнически и тарифни режими и др.) в посока насърчаване и подкрепа на износа;

– оказване на подкрепа за участие в бизнес делегации и бизнес форуми с международно участие, с цел реализиране на контакти и приличане на партньори и клиенти;

– подпомагане на участието на чуждестранни посетители (производители и ползватели) на български панаири и изложения;

– разработван на модели за навлизане на нови пазари на малките и средни предприятия от сектора според спецификата на произвежданите изделия, като например субконтракти, коопериране с производители на суровини в чужбина, инженерингови договори, разпространение чрез места (за съответната страна) дистрибуторска мрежа и др.

– създаване и разпространение на информационни и рекламни материали, анализи и каталози за промоция и рекламиране на продуктите на сектор „производство на изделия от каучук“ в чужбина;

– подкрепа за участие на българските производители на водещите за бранша международни изложения и панаири.

  1. Сектор „Производство на изделия от каучук и пластмаси (С22)“

В сектора „Производство на изделия от каучук и пластмаси“ се произвежда 3,2% от обема на индустриалното производство в страната и се създава също 4,1% от добавената стойност в индустрията. В бранша са заети 24,4 хил. души. Индексът на промишленото производство и този на оборота в сектора през 2013г. се повишават съответно с 8,3% и 17,7%. Произведената продукция от предприятията от бранша е на обща стойност 2,04 млрд. лв. През 2013г. оборотът на външните пазари на производството на изделия от каучук и пластмаси възлиза на 1,02 млрд. лв. На вътрешния пазар браншът е реализирал продукция за 1,13 млрд. лв. През 2013г. в сектора се наблюдава повишение на цените на производител с 2,7% спрямо предходната година. Производството на предприятията от бранша се състои отново от опаковки, санитарни артикули, каучукови уплътнения, профили от пластмаси, регенериране на гуми и др. Осъществява се от над 2 000 фирми, като повече от 50% са разположени на територията на области: София-град, Пловдив, Бургас, Варна, Габрово и Русе. Сред фирмите, производители на изделия от каучук и пластмаса, могат да се откроят: „Пластхим Т“ АД, „Готмар“ ЕООД, „Хамбергер България“ ЕООД, „Стандарт Профил България“ ЕАД, „Профилинк“ ООД и др. Съживяването на производството в сектора се отрази върху динамиката на износа, който през 2013г. нарасна с 22,8%. Делът на износа на предприятията от производството на каучук и пластмаси в експорта на страната е 3,3% от износа на промишлени стоки. Водещи страни в износа са: Германия, Румъния, Гърция, Италия и Полша. Кадровото осигуряване на сектора е резултат от функционирането на 6 висши учебни заведение и 21 професионални гимназии.

  1. Малайзия в износа на каучук

Ако разгледаме производството на каучук в Малайзия според информацията от ТАРИК, Агенция „Митници“, можем да определим къде може да изнася страната и с какво мито.

  • латекс от естествен каучук, дори предвулканизиран;
  • мито по отношение на трети страни – 0% (спрямо R2261/98);
  • тарифно суспендиране за въздухоплаване – 0% (спрямо R1147/02). Тук има условие за представяне на сертификат A119 – за въздухоплавателна годност или декларация върху търговска фактура, съдържаща елементите на издаден сертификат за въздухоплавателна годност или документ, приложен към фактурата. Митото за този документ е спрямо споменатото;
  • опушени листове;
  • мито по отношение на трети страни – 0% (спрямо R2261/98);
  • тарифно суспендиране за въздухоплаване – 0% (спрямо R1147/02). Тук има условие за представяне на сертификат A119 – за въздухоплавателна годност или декларация върху търговска фактура, съдържаща елементите на издаден сертификат за въздухоплавателна годност или документ, приложен към фактурата. Митото за този документ е спрямо споменатото;
  • технически специфирани каучуци (TSNR);
  • мито по отношение на трети страни – 0% (спрямо R2261/98);
  • тарифно суспендиране за въздухоплаване – 0% (спрямо R1147/02). Тук има условие за представяне на сертификат A119 – за въздухоплавателна годност или декларация върху търговска фактура, съдържаща елементите на издаден сертификат за въздухоплавателна годност или документ, приложен към фактурата. Митото за този документ е спрямо споменатото;
  • други;
  • мито по отношение на трети страни – 0% (спрямо R2261/98);
  • тарифно суспендиране за въздухоплаване – 0% (спрямо R1147/02). Тук има условие за представяне на сертификат A119 – за въздухоплавателна годност или декларация върху търговска фактура, съдържаща елементите на издаден сертификат за въздухоплавателна годност или документ, приложен към фактурата. Митото за този документ е спрямо споменатото;
  • балата, гутаперча, гуаюла, чикъл и аналогични естествени гуми;
  • мито по отношение на трети страни – 0% (спрямо R2261/98);
  • тарифно суспендиране за въздухоплаване – 0% (спрямо R1147/02). Тук има условие за представяне на сертификат A119 – за въздухоплавателна годност или декларация върху търговска фактура, съдържаща елементите на издаден сертификат за въздухоплавателна годност или документ, приложен към фактурата. Митото за този документ е спрямо споменатото.
  1. Любопитно за каучука
  • MICHELIN и околната среда – Отглеждането на каучукови дървета изхранва 30 млн. души годишно, но прехраната на тези земеделски производители е застрашена от нарастващото обезселяване. Производителите на гуми консумират близо 70% от световното производство на естествен каучук, така че от компании като MICHELIN зависи защитата и опазването на тези природни ресурси и осигуряването на баланс в култивирането на каучуковите дървета (Hevea). В продължение на няколко десетилетия MICHELIN отглежда насаждения с каучукови дървета в Бразилия и Нигерия с площ от около 21 000 хектара, които задоволяват 12% от нуждите от естествен каучук на заводите на MICHELIN по света. За дългосрочното опазване на бразилските насаждения с Hevea от вредители, MICHELIN инвестира в програма за устойчиво развитие на селското стопанство. За опазване на биоразнобразието в тропическите гори MICHELIN създаде екологични коридори, които свързват трите части на Атлантическата тропическа гора, с цел създаването на цялостен ареал, с обща площ от 3 000 хектара. MICHELIN дари 18 хектара земя за изграждането на ново селище, наречено Нова Играпиуна, главно за работниците, събиращи каучука и техните семейства. Селището е оборудвано с модерни пречиствателни съоръжения за вода и включва открити зелени площи, здравни заведения и училища. В опит за опазване на екосистемата MICHELIN помага за повишаване на екологичното съзнание сред местната общност в сътрудничество с различни организации – CETREL, BioBrasil и Tropical Nature Foundations.

През 2002г. MICHELIN получи награда на Нигерийската фондация за опазване на околната среда за най-екологичната компания в Нигерия, заради петстотинте дъждовни гори в района на плантацията на река Оссе, граничещи с националния парк ОКУМУ, които днес се считат за последния резерват с тропически гори в западната част на страната.

Днес все по-малко стари гуми попадат в сметищата. Хората все повече осъзнават вредите от този подход към околната среда и вследствие възникват повече методи за рециклиране на използваните автомобилни гуми. Групата MICHELIN е сериозно ангажирана в борбата за опазване на околната среда и участва активно в съвместните действия в сектора за производство на гуми, насърчаващи рециклирането на стари автомобилни гуми. В Европа освобождаването от цели гуми чрез депониране в засипани със земя хвостохранилища е забранено със закон от 2003г. насам, а това на нарязани гуми – от 2006г.

  • Матраци – средно 25години от живота на човек минават в сън. Затова закупуването на матрак е инвестиция в комфортен и здравословен начин на живот.

Латексът като материал за производство на матраци – синтетичният латекс е по-евтин в сравнение с естествения. Произвежда се от синтетичен каучук и се добива по синтетичен път. Затова всички матраци, произведени от синтетичен латекс, са по-евтини в сравнение с тези от естествен. Magniflex използва специалната технология Airyform, за да създаде своите матраци с различни по размери отвори. По този начин получавате удобен матрак, който предпазва от появата на бактерии, акари и позволява на матрака да диша. Това са изключително важни фактори за добрия и спокоен сън.

  • матраци от латекс – базисния слой при тези матраци е произведен от втвърден каучуков сок  – напълно естествен материал, който е безвреден, хипоалергенен и перфектно се адаптира към контурите на тялото. По време на сън тежестта на тялото се разпределя равномерно и на много по-голяма площ в сравнение с пружинните матраци. Освен това този материал е много траен, лек и за секунди възвръща формата си. Не всички матраци, които се продават като „латексови“ са наистина такива. По-голямата част са изработени изцяло или частично от изкуствен латекс. Този материал се изпозлва и за производството на автомобилни гуми, маркучи и уплътнения. Той не е толкова лек, безвреден, траен и мек като истинския каучук. Двата вида се различават по тежестта (изкуственият е много по-тежък от естествения), вътрешността на матрака и цената (естественият е по-скъп от изкуствения);
  • еко матраци – тези модели са произведени само от екологични и естествени материали – люспи на различни растения, например спелта, а дамаската е от чист памук, лен или вълна. Те не се третират с вредни химикали за по-голяма издържливост и антибактериални свойства. Основният им недостатък е, че през период между 3-5 години пълнежът трябва да се заменя с нов;
  • водни матраци – както е ясно по името, този матрак е пълен с вода, обвита в изолиращо покритие. Матракът идеално следва анатомията на тялото и осигурява комфортна температура според сезона.

ЕКОН е единственият производител на матраци от латекс не само за България, но и за цяла Източна Европа. Заводи с подобно уникално производство са не повече от 15 в целия свят. Продуктите на ЕКОН се изработват по технология DUNLOP за разпенване на латекса. Всички матраци с марка ЛАТЕКС осигуряват диференцирана опора за отделните части на тялото и не позволява тяхното потъване в най-тежката им част. Всяка нощ докато спим ние се завъртаме средно между 30 и 60 пъти. Благодарение на изключителната си еластичност, матраците ЛАТЕКС помагат на движенията ни през нощта.

Матракът МемориЛатекс Оптимум от ЕКОН е резултат от съчетаването на две съвременни технологии – латекс и меморилатекс. Основата на ядрото е изработена от разпенен латекс със 7 зони на твърдост. Тя осигурява по-добра еластичност и равномерна ортопедична опора за гръбнака по цялата му дължина. Отговаря за разпределянето на теглото на тялото по целия матрак и правилното физиологично положение на гръбнака.

  • РЕЗИНЕКС – използват инфраструктура от регионални офиси за продажби във всички европейски страни. Фирмата е в състояние да интегрира широка гама от естествен каучук и латекс в своето продуктово портфолио от каучуци. Резинекс действа като връзка между производителите и потребителите. Резинекс снабдява с каучуци директно от производителите във всички страни производителки включително: Индонезия, Малайзия, Тайланд, Виетнам, Камерун, Гана, Либерия, Нигерия.
  • Жената каучукВиолета Кожухарова, както я знаят в България, Мис България – както е позната в Швеция, Мис Кобрита – както я знаят в Германия или Жената-каучук, както е известна по целия, е родена преди 65 години в дупнишкото село Самораново. До 24-та си годишнина тя преподава във Видин и чак тогава решава да се яви на конкурс за вариететна артистка. Въпреки това тя остава №1 във вариететните програми „по света и у нас“ за години. „Жената каучук“, „Мис Кобрита“ – това са извоюваните плакатни имена, под които се подвизава. 18 пъти е избирана за „Кралица на красотата“. Тя притежава и награда, признание от колегите й за цялостното й творчество. Поддържа все още суперформа с ежедневни упражнения. С номера си, наречен „змията“, тя се завърна отново на сцената за юбилейната си 60-годишнина. Дарбата й забелязва случайно учителката й по физическо в 6клас. За цирка я открил художникът Теньо Желев. Той я завел при тогавашния директор на Държавния цирк, който посрещнал 24-годишната Вили с огромно недоверие. В момента, в който я е видял да прави „двойна жаба“ – такова извиване на тялото, при което ръцете и главата се изнасят под таза, директорът не можал да повярва на очите си. Още първите й изяви я направили страхотно известна. В последните години обаче Вили Кожухарова е с установена диагноза – коксартоза и гонартроза.

Заключение

Производството на каучук играе изключително важна роля в съвременната цивилизация. Трудно може да се представи вид транспорт, отрасъл на промишлеността, селското стопанство, културата и бита, който да не се нуждае от каучукови изделия. Промишлената употреба на каучука в Европа е започнала през първата половина на XIXв. Първоначално той е използван във вид на разтвори в органични разтворители – терпентин, бензол. Истинската революция в тази област настъпва след откриването на вулканизацията на каучука със сяра през 1839г. До ден днешен каучукът си е една от най-важните суровини в целия свят.

Към началото