Компютърна архитектура

Компютърната архитектура е съвкупност от характеристики и параметри, определящи функционалната, логическа и структурна организация на компютрите. Това понятие включва принципите на построяване и функциониране на компютърните системи, заедно с основните програмни средства за работата му. Или с други думи –  компютърната архитектура е набор от хардуерни и софтуерни компоненти и интерфейсите между тях.

Първите компютърни архитектури са създадени на хартия и след това директно изградени с хардуер.

Същност на хардуера

Думата „хардуер“ е чуждица (български превод: „апаратно осигуряване“) и се употребява главно в сферата на информационните технологии. Компютърният хардуер е съвкупността от всички физически компоненти на компютъра (с други думи всикчи важни компоненти, които съсатвят компютъра – централен процесор, дънна платка и оперативна памет) и всички периферни/входно-изходни устройства (монитор, клавиатура, мишка, принтер, четец на перфокарти, скенер, дигитайзер, плотер, акустични системи, джойстик, таблет, модем и др.). Компютърът е машина, в която може да се въвежда, съхранява и обработва информация (данни), представени в цифров (дигитален) вид, и която може да се извежда резултата от обработката в използваема форма. Обработката на информация се извършва съгласно някакъв алгоритъм, представен в компютъра като програма.

Всички съвременни компютри са електронни и се наричат електронноизчислителни машини (ЕИМ). Първите изцяло електронни компютри са създадени в средата на XX в. и в началото са с размерите на голямо помещение и с електрическа мощност над 150 kW. Съвременните компютри са базирани на интегрални схеми, имат милиарди пъти по-висока производителност при пъти по-голяма мощност, изключително компактни, за да се поберат в различни мобилни устройства и достатъчно икономични, за да се захранват от малка батерия.

История

Преди повече от 300 години, компютърт не е бил създаден за забавление или писане на имейли, а за изчисляване на сложни математически/числови проблеми.

XVII век – Паскал и Лайбниц разбработват някои от първите примитивни изчислителни машини на механичен принцип.

Средата на XIX век – Чарлс Бебидж проектира „аналитичната машина“ – механично устройство, обединяващо вход от перфокарти, памет, изчислителен блок, автоматичен изход и което е най-важно – последователност от инструкции, които управляват неговото функционирене. В тази дейност Бебидж е подмомаган от Ада Байрон – дъщеря на лорд Байрон. Програмният език Ада е наречен на нейно име.

1890г. – американският предпиремач и инженер Хърман Холерит създава система от перфокарти, за да успее да преброи населението на Америка. Изпълнявайки тази задача, той спестява близо 8 млн. долара на правителството. В краjна сметка, това негово изобретени, днес е известно и се превръща в IBM.

1936г. – анлийскитят математик А. Тюринг доказва, че всеки алгоритъм може да бъде изчислен и изведен с помощта на дискретен автомат и създава Машина на Тюринг – абстратно изчислително устройство. Концепцията на неговата машина е в основата на съвременния компютър.

1939 г. – американският професор по физика и математика с български корени Джон Атанасов създава първата електронно изчислитела машина. При създаването й са използвани няколко нови принципа като двоична бройна система, рентгенова памет и логически схеми и електронни компоненти за обработка и съхранение на данни.

1944 г. – професорите Джон Моукли и Джон Екърт създават „дядото на компютрите“ – ENIAC (електронна цифрово изчислителна машина). Построен е на принципите, открити от Джон Атанасов.

1946 г. – Джон фон Нойман публикува статията „Предварително обсъждане логическата инструкция на ЕИМ“, в кяото представя основните принципи за създаване на компютър.

1957г. – Б. Нойс и Г. Мур създават първата в света компания за производство на полупроводникови прибори. А десетилетие по-късно основават фирмата Intel Corporation.

1973 г. – Джон Атанасов е обявен за бащата на компютъра. А член на изследователския екип на Xerox – Робърт Меткалф – разработва Ethernet (възможност за свързване на няколко компютъра едновременно).

1976 г. – Стив Возняк и Стив Джобс създават Apple Computer и разбработват първия персонален компютър с единична платка Apple 1.

1981 г. – фирмата IBM създава първите видове компютри, излизащи на пазара.

1990 г. – компютърът започва да обработва сложни данни. Изследовател от CERN – Тим Лий, създава компютърният език HTML.

1996 г. – изработена е търсачката Google в Станфордския университет.

1999 г. – терминът Wi-Fi става част от компютърния свят.

От XXI век до ден днешен компютърният свят евулюира и продължава да е най-използваемата сфера на науки.

Основната част на ЕИМ е централният процесор (Central processing unit или CPU), който декодира и изпълнява инструкциите от програмного осигуряване. Първият процесор започва да се използва в началото на 60-те години на 20век като са проектирани специално за отделни големи компютри, но с времето този метод отстъпва място на серийното поризводство на процесори.

С течение на времето устройството на процесорите се усложнява, но започва създаването на по-малки и по-надеждни електронни устройства. Първото такова изобретение е транзисторът. През 50-те и 60-те години на 20 веки именно транзисторите дават възможност за изграждането на по-силни и надеждни процесори. През този период се разпространява един нов мето за интегриране на голям брой транзистори в ограничено порстранство – интегрална схема. Тя позволява множество транзистори да се включват в един общ полупроводников цокъл, наричан чип (електронна интегрална схема, включваща в състава си милиарди полупроводникови елементи). Базираните на транзисторите процесорите имат няколко отчетливи предимства – по-голяма надеждност, по-ниска консумация на енергия, по-всиока скорост. Благодарение на тези предимства през 60-те години на XX век процесорите достигат тактови честоти от десетки мегахерци.

Софтуерът (software – програмно осигуряване) е съвкупността от информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина.

Обикновено инструкциите се задават от програми с различно предназначение. Tерминът софтуер (набор от взааимно свързани алгоритми) се е наложил като антоним на хардуер (физическа част на компютърните системи). Хардуерът сам по себе си е неизползваем без софтуер. Разликата между софтуер и хардуер най-просто можем да обясним така: Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство (самият компютър и всяко едно периферно устройство), докато софтуерът е само видим, но не и осезаем (програмите).

Бройни системи – различават се основно:

  • според броя на цифрите, които използват – римска бройна система (I,V,X,C,L,D), десетична бройна система (0,1,2,3,4,5,6,7,8,9), двоична бройна система (0,1), осмична бройна система, шестнадесетична бройна система;
  • според начина на формиране на числото – непозиционни (стойността на цифрата не се променя в зависимост от позицията й в числото) и позиционни (стойността на цифрата е в зависимост от позицията й в числото).

За предтавяне на информацията в компютъра се изпозлва двоична бройна система

Бит (binary digit – двоична цифра) – най-малката информационна едицница, която носи информация само за две възможни и взаимно изключващи се състояния (вярно-невярно, включено-изключено, има сингнал-няма сигнал, 0 – 1).

Байт – състои се от последователни от 8 бита. Байтът е основна единица за информация. щ

Байтът има производни:

1 KB = 210 B = 1024 B

1 MB = 220 B = 1048576 B

1 GB = 230 B = 1 073 741 824 B

1 TB = 240 B = 1 099 511 627 776 B

KB, MB, GB са единици, които измерват дължината на информацията или капицитета на паметта (максималният брой байтове, които могат да бъдат записани в дадена памет).

Устройство на компютър

Компютърът е устройство с общо предназначение, което може да бъде програмирано да извършва набор от аритметични и/или логически операции. Под компютър се разбира електронен автомат със собствена памет, в която са записани данни и програми.

Почти всички съвременни компютри са изградени съгласно аркитектурата, описана от Джон фон Нойман през 1946г. Според него компютърът се състои от три основни компонента – процесор, памер и периферни устройства.

  • Централен процесор / Процесор (Central Processing Unit – CPU) – сърцето или мозъкът на компютъра. Той управлява работата на всички останали устройства и изпълнява самата програма. С други думи – взима информацията от входните устройства, преработва я и я извежда чрез изходните устройства. По своята същност процесорът представлява силиконов чип, който включва милиони транзистори. Транзисторите съхраняват електрически заряди, отговарящи на двоичните нула и единица. Чипът, посредством крачета (пинове-pins), се прикрепя и електрически се свърза към специален цокъл (socket – сокет) на дънната платка. Броят на пиновете е стотици, като със същото количество отвори и свръзки трябва да разолага и сокетът.

Всички действия на процесора са накъсани на малки времеви интервали, наричани тактове. Продължителността на тактовете във ремето се задава от кварцов часовник, който регулира работата на целия компютър.

Най-важното за един процесор е производителността. Производителността се оценява чрез количеството информация, която се обработва за единица време. Външен белег за висока призводитлност е честотта на процесора. Колкото е по-голяма тя, толкова по-бързо той работи. Тактовата честота на компютъра се формира в кварцов генератор, включен в чипсет на дънната платка. Представя се в мегахерци (MHz)  – 1 000 000 такта в секунда, а при най-бързите нови процесори и в гигахерцхи (GHz) – милиард такта в секунда. Един херц е един такт в секунда. Понятието „разрядност на процесора“ показва колко бита данни едновременно може да обработи процесорът за един такт. Когато се определя разрядността на процесора, се вземат предвид широчината на вътрешните регистри. С широчината си регистрите предопределят с колко разрядни числа или инструкции може да оперира процесорът. Процесор с 32-битови регистри може да обработи 32-битови данни под ръководството на 32-битови инструкции. В днешно време вече се правят 64-битови регистри. Двуядрените процесори (dual core)  разпределят натоварването на компютъра върху две ядра на процесора, а при четириядрените – в четири ядра.

Процесорът се от аритметично-логическо устройство (АЛУ), управлявашо устройство (УУ) и блок регистри (БР). АЛУ обработва информацията и изпълнява целочислените (събиране, изваждане и др.), логическите (и, или, да, не) и срванителните (по-голямо, по-малко, равно) операции. УУ следи къде се намира следващата за изпълнение инструкция в паметта и се грижи резултатът от изпълнението на инструкцията да бъде записан в паметта. БР се използват за спомагателни цели и като свръх бърза памет за съхраняване на получаваните резултати.

  • Дънна платка (mother board) – свързва процесора, паметта и входно-изходните устройства. Върху нея са монтирани процесор, вътршената памет, чипсети , шини, разширителни платки и др. По линиите (шини, кабели и др.) се обменя цялата информация. Дънните платки могат да се обобщят по следния начин:
    • Чипове – електронни схеми, изградени от електронни елементи и проводници с микронни размери. Главните чипове са CPU (извършващи изпълнението на инструкциите на програмите и обработка на данните), ROM чипове / BIOS (съдържат програмите за стартирането на компютъра), RAM чипове (работната/оперативната памет), CMOS (памет за съхранение на дефинирани от потребителя показатели на компютъра, данни за реални устройства и др., ипзолзвани при стартирането на компютъра), Схемни набори/чипсети (управляващи обмена на данни между различните компоненти на дънната платка и компютъра), Тактов генератор / таймер (задаващ ритъма на работа на отделните компоненти и синхронизира тяхното действие).

През дънната платка преминава целият поток информация, циркулиращ в компютъра, това става посредство шините.

  • Шини – снопове проводници, по които се обменят команди, данни и друга информация. Физически това са електрически проводящи линии , вградени на дънната платка, с които са свързани устройствата на нея, слотовете или други тип конектори. Чрез шините устройствата на компютъра предават или получават необходимите данни и сингнали, без да влизат в конфликт едно с друго. Шините се свързат една с друга посредством мостове.

Видове шиниISA – Industrial Standard Architecture – 1885 г. – най-малката по размер, най-простата по устройство и с най-ниска честота шина. Използва се от 8-битовите компютри. EISA – Enhanced ISA – 1988 г. – използва се от 32 разрядни компютри. Тази шина позволява да се предава сравнитлно по-голям обем от информация. MCA – Micro Channel Architecture – 1989 г. – не е съвместима с предходните две шини, но има по-добри технически характеристики. Може да предава 64-битова информация. VL-BUS – Video Local BUS – скоростта й на предаване е 132 MB/s. PSI – Peripheral Component Interconnect – 1992 г. – тя е универсална, т.е. може да се ползва от всички компютри.

За реда на предаване на данните се гижат чипсетите.

  • Чипсети – съдържат множество електронни схеми с различно предназначение и оттам произлиза името им – схемни набори. Без чипсетите нито паметта, нито входно-изходните шини биха могли да функционират заедно с процесорра. Схемните набори управляват потока на инфромацията. Има два чипсета – означавани като северен и южен мост. Северният мост е свъзран пряко с CPU чрез скоростна FSB шина. Той е посредник между микорпроцесора и компонентите на дънната платка с по-високи скорости на работа: оперативната памет, графичен (видео) адаптер. Северният мост обикновено притежава конторлери за паметта на шините, контролери за AGP и PCI Express x16, интерфейс за обмен на данни с южния мост. В Южния мост са включени повечето контролери на вхоно-изходните устройства. В него се вграждат разширителните карти, мрежовият интерфейс, звуковите карти на компютъра и др. Южният мост контролира PCI, PCI Express xl, ISA шини и съответните слотове, вмества контролери за твърдия диск, в някои модели и за клавиатурата и мишката, управлява USB портове, вмества аудио- и мрежов контролери, включва CMOS паметта и системния часовник.
  • Сокети – приспособления за прикрепване и електрическо свързване.
  • Контролери – съвкупност от електронни схеми и елементи, обикновено монтирани на отделна платка, използвани за управление на перфиерните устройства. Те се настройват за работа и се управялват от малки системни програми – драйвери.
  • Входно-изходни конектори – връзка на вътрешни за компютъра компоненти с външни устройства: клавиатура, мишка, принтери и др. Това за гнезда / букси с различна форма по кутията на компютъра, към които се включват съединителните кабели на външните устройства.
  • Специализирани конектори – за захранване на устройствата с електричество от захранващия блок, за връзка на дънната платка с дискетното устройство и твърдия диск, с DVD устройство, контакни щифтове за рестартиващия бутон и др.
  • Допълнителни и спомагателни елементи – батерия, радиатори за охлаждане, вентилатори, схеми за контролиране състоянието на компоненти на платката и тяхната работа и др.
  • Оперативна памет паметта служи за съхраняване на данни, необходими на компютъра за неговата работа. Паметта, според начина на работа и нейното предназначение , бива вътрешна памет и външна памет.
    • Вътрешната памет – монтирана на дънната платка и включва RAM паметта и ROM паметта.

=  RAM памет (Random Acess Memory – памет с произволен достъп) – възможност да се четр и записва информация. Едно от приложенията на RAM паметта е да служи като буфер между централния процесор и останалите копютърни компоненти. Тя е енергозависима, което означава, че когато компютърът е изключен, RAM паметта е празна. Само когато компютърът е включен , RAM паметта е соосбна да приема и съхранява копие от софтуерните инструкции и данните, необходими за работа в текущия момент.

Основните предназначение на RAM паметта са следните – 1) съхранява копие от системните софтуерни порграми, които контролират компютъра. Това копие се зарежда в RAM паметта след включване на компютъра и остава там през цялото време, докато той работи, 2) временно съхранение на копие от приложни програми, 3) временно съхранение на данни, които се въвеждат от клавиатурата или други входни устройства, докато те бъдат съхранени във външната памет или бъдат прехвърлени към централния процесор за обработка, 4) временно съхранение на данни, които са резултат от обработка, докато бъдат прехвърлени към изходни устройства като монитор, принтер или диск, 5) обемът на инсталираната RAM памет се отразява пряко върху възможностите му да работи с големи и сложни програми. В съвремието RAM паметта обикновено се измерва в гигабайтове.

Видове RAM памет – DDR RAM е динамична памет, при която при един такт на процесора се прехвърля два пъти повече информация, защото паметта работи и с предния и със задния фронт на синхронизиращия сигнал. DDR2 SDRAM е синхронна динамична памет с произволен достъп и удвоена скорост на предаване на данните. Тя работи като използва и двата фронта на тактовия сигнал. DDR3 SDRAMразликата между DDR3 и DDR2 се състои в използването на транзистори с по-малък на ток на утечка (тоест кондензаторът се разрежда по-бавно) и по този начин се постига значително намаление на енергопотреблението. По-малкото потребление на енергия означава по-висока честота на работа и по-голяма скорост на предаване на данните. SRAM е статична памет, при която не е нужно опресняване. Тази памет е по-бърза и се използва в кеша – бърза памет, в която по специален алгоритъм предварително се зарежда информация, която ще бъде необходима на процесора. SAM – противоположна на RAM-паметта. Това е памет, която държи данните си в серии от клетки, които могат да се обработват само последователно. Ако нужните ни данни не са в първата клетка, автоматично проверяваме втората, ако не са и там, проверяваме третата и т.н., докато това което ни трябва не се намери. SAM памет се използва в буферите памет, например при текстурите във видеокартите.

Бързодействие на RAM паметта – зависи от три величини – 1) максимална тактова честота, на която работи и предава данни, 2) закъснения на паметта и 3) ширина на шината в битове.

= ROM памет (Read Only Memory) – има малък капацитет и е енергозависма. В нея се съхраняват стойностите на жизненоважни за компютъра параметри. Тук е записана базова входно-изходна сиетема (BIOS – Basic Input/Outout System). Това е първата програма, която компютъра задължително стартира, когато го включим.

Видове ROM памет – PROM (Programmable Read Only Memroy) – потребителят може сам да зпаише в нея програма или данни. Веднъж записаните данни не могат да се изтриват. EPROM (Erasable Programmable Read Only Memory) – съдържанието може да се изтрие. EEPROM (Electrically Erasable Programmable Read Only Memory) – може електрически да се изтрива. FLASH ROM – вид EEPROM, който позволява на производителя да изпраща нови версии на ROM BIOS на дискета.

  • Външна памет – служи за дълговременно съхраняване на данни и програми, които могат да се използват отново след спиране и пускане на захранването към компютъра. На външната памет се съхраняват програми и данни, когато компютърът не работи с тях.

Видове външна памет – 1) външна памет с последователен достъп – магнитни касети/ленти и 2) външна памет с директен достъп – информацията се записва на радиалнодвижеща се глава по концентрични окръжности върху бързо въртящ се оптичен или магнитен диск.

Твърд диск (HDD – Hard Disk Drive) – енергозависима външна компютърна памет. Състои се от набор от дискови плочи около една обща ос. Всяка плоча е покрита с магнитен слой, върху който информацията се записва и чете. Капацитетът на твърдия диск е количеството данни, които могат да се запишат в него. Съвременните твърди дискове достигат до капацитет от 4 000 GB и повече.

SSD (Solid State Drive) – устройство, което използва специална енергозависима памет, за да съхранява данни. В него няма никакви движещи се части и това елиминира закъснението при четена и повишава значително скоростите на работа, но капацитетъ е сравнително по-малък. Интерфейсът, който се използва за връзка към дъната платка е  SATA2 или SATA3.

Флопидисково (дискетно) устройство (FDD – Floppy Disk Drive) се използва за четене и запис на ифнроамция на дискети. Не може да се презаписва. Дискетите са по-малко надеждни от останалите дискови носители. Запаметяването на данни върху тях е чрез електромагнитна технология и трябва да се предпазват от електромагнитни източници. Най-разпространените дискети са с размер 3,5 инча и с капацитет 1,44 MB.

CD-ROM устройство (Compact Disk Read Only Memory – Оптично дисково устройство) използва се за четене или записване на информация от/върху компакт дискове. Оптичните дискове биват CD и DVD. За четене и запис се използва лазерно лъчение от видимата или близката инфрачервена област. По-късно се появяват CD-RW (Compact Disk ReWritable) – презаписваеми оптични дискове. Позволява данните да бъдат изтривани и записвани отново.

DVD (Digital Versatile Disk) – оптичен носител на информация под формата на диск, а също и стандарт за запис на данни вътху оптичен диск. Стандартите са от 4,7 GB до 17,1 GB.

Blu-ray Disk – проектиран да замени DVD. Използва се за запис и четене на висококачествени филми. Поддържа се мнгослойна система. Еднослоен диск може да съхрани 25 GB, двуслоен – 50 GB и т.н.

USB флаш – енергозависима външна компютърна памет. Свързва се с компютъра чрез USB порт и USB шина. Тази памет е срванително малка по размер, но с голям капацитет. Използва се за многократно записване на информация.

  • КЕШ памет (Cache Memory – междинен склад) – спомага за ускоряването на обменна на данни между регистритре на централния процесор и оперативната памет. За да са по-ефективни и по-ефикасни кеш паметите са сравнително малки. Кешът най-често е разделен на две части – за данни и за инструкции. Процесорът набавя необходимите за работа данни от оперативната памет. CPU е най-бързото устройство в компютъра, а оперативната DRAM памет (Dynamic RAM) е относително бавна. В такива случаи , когато процесорът направи заявка за данни към паметта , докато паметта предостави тези данни, той не работи и губи производителност. За да се избегне такова явление , за процесора е осигурена бърза, малка по обем памет, разположена близо до него. Тази памет, наричана кеш памет, се поместват най-често изпозлвани инстуркции или данни, нужни за дейността на компютъра в този момент. Когато на процесора потрябва информация , той първо се обръща към кеша и само ако не намери нужното, се обръща към оперативната памет.

Тактова честота на процесорите – процесорът дели работата си на малки интервали от време, наричани тактове (цикли). Един такт е достатъчен, за да се извършват повече основни процесорни операции, но за някои по-сложни се изискват повече тактове. Колкото повече тактове се осигуряват на процесора за единица време, толкова по-голямо е неговата бързодействие, а като резултат – извършва повече работа.

  • Контролери

= Видеокарта/видеоконтролер (VGA – Video Graphic Card) – устройство, преобразуващо графични образи във форма, предназначена за показване на екрана на компютъра. Видеокартата е била изработвана като допълнителна платка и се е свързала с процесора чрез някой от слоевете на дънната платка. В по-съвременните компютри тя е във вид на отделен чип или пък е с компонент на чипсета или на процесора. Видеокартата управлява работата на монитора, може да е на slot в дънната платка или да е onboard. Не е възможно да се смесват марки, производители и т.н. Съвременните видеокарти изпълняват много сложни функции. Те имат вграден графичен процесор, чрез който може да се прави допълнителна обработка.

= Звукова карта /аудио карта (Sound card) – въвежда/извежда звук в/от компютъра под управлението на компютърна програма. Монтира се на дънната платка на компютъра на някой от разширителните слоеве. Почти всички нови модели дънни платки имат вградени звукови карти. Звуковата карта съдържа в себе си цифрово-аналогов преобразувател (превръща записаните цифрови данни в аналогови) и аналогово-цифров преобразувател (преобразува входния звуков сигнал от аналогово в цифров).

= Мрежова карта (Network Interface Controller – NIC) – монтира се на дънната платка на компютъра на някой от разширителните слотове. Съвременните дънни платки имат вградена мрежова карта. Картата позволява компютрите да се свържат помежду си в компютърна мрежа чрез използване на кабел или безжично (WLAN).

  • Компютърна кутия – основна част от компютъра. Кутиите се различават по дизайн и предназначение. В нея са поместени дънната платка, твърдият диск, контролерите, захранването, входно-изходните устройства и голямо количество кабели, свързващи отделните компоненти. Знаение има температурата в кутията и върху повърхността на процесора. За поддържане на температурата в нормални граници е важно кутията да е добре затворена и с достатъчен брой вентилатори. Размерът и формата на компютърната кутия обикновено се определят в зависимост от дънната платка, тъй като тя е най-големият компонент в повечето компютри.

= Захранващ кабел (PSU – Power Supply Unit) – осигурява захранващо напрежение към дънната платка, дисковите устройства, видеокарти и т.н. Колкото е по-голяма мощността му, толкова повече устройства може да захрани.

= Система за охлждане – комбинация от охладителна паста и радиатор със или без вентилатор.

  • Перефирени устройства – предсатвляват всички спомагателно устройства, разположени извън компютърната кутия, които увеличават функционалността на компютъра. Те улесняват и разширяват връзката на компютъра с потребителя. Чрез тях се въвеждат и извеждат команди, информация и резултатите от изпълнението на зададените програми. Първото поколение компютри са били оборудвани с много ограничен набор от периферни устройства. Въвеждането на инструкциите е ставало с перфокарти или перфолента, а извеждането на резултатите – чрез отпечатване с принтер. С годините се добавят нови периферни устройства. За да работят периферните устройват в компютърната конфигурация е необходимо да са инсталирани драйверн програми, които са различни за различните видове и марки и обикновено се предоставят на потребителя от призводителя. Съществуват според предназначението две основни групи периферни устройства – входни и изходни. Те служат за връзка между нас и компютъра, като чрез тях можем да използваме неговите възможности.

= Входни периферни устройства

  • Компютърна клавиатура – служи за въвеждане на текст и отделни символи и за контролиране на различни компютърни операции. Тя е сбор от близо разположени квадратни бутони (клавиши).
  • Мишка – има спомагателен характер. Дава възможност за лесно предвижване и позициониране в произволна точка от екрана. Позволява маркиране на участъци от текста или друг обект, които можем да обработваме. Видове мишки – механични и оптични / с кабел и безжични.
  • Скенер – въвеждане на изображение в компютъра. Той извършва заснемане на документ или изображение. Видове – форматни, ръчни, барабанни, триизмерни, комбинирани, биометрични, баркод четци.
  • Графичен таблет – позволява да се рисува с ръка образи и граифки по същия начин както се рисува върху лист хартия.
  • Дигитайзер – въвеждат се графични изображения.
  • Микрофон – преобразува звуковия сигнал в електрически.
  • Джойстик / игрална конзола – упралвение в компютърни и видео игри.
  • Видеокамера – въвеждане в кокмпютъра на видео сигнал.

= Изходни периферни устройства

  • Монитор – извежда информация във визуален вид. Видове – монитори с катодно-лъчева тръба, монитори с екрани с течни кристали (LCD – Liquid Crystal Display), тънкослойни транзисторни дисплеи, FED дисплеи и др.
  • Принтери – извеждане на данни от компютъра.
  • Тонколона – извеждане на звук от компютъра.
  • Плотер – извеждане на графична информация върху хартия.
Към началото