Лизинг. Национални и международни организации, свързани с практиката на лизинга. Примери за лизингови операции.

  1. Що е то лизинг?

Лизингът е една от широко разпространените форми на инвестиции в дълготрайни активи по целия свят. Думата „лизинг“ идва от английската дума “to lease”, която означава „наемам“. Лизингът е съвременна форма на кредитиране, която предлага повече предимства в сравнение с банковия заем. Той е най-прекият път за придобиване на необходимото оборудване без инвестиране наведнъж с крупни парични средства. Той е още споразумение, скрепено с договор, което представлява предоставяне на право на временно ползване на движимо или недвижимо имущество, при което едната страна, наричана лизингодател, собственик на даден актив, предоставя правото за ползване на този актив на втора страна, наричана лизингополучател, при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизинговия актив.

Договорът за лизинг се регламентира от съответстващите разпоредби на Закона за Задълженията и Доходите, засягащи договор за наем. Договорът се сключва между двете страни (лизингодател и лизингополучател). По силата на този договор лизингодателят, който е собственик на лизинговата вещ, я предоставя за ползване от лизингополучателя, който заплаща лизингови вноски за това ползване. Лизинговите договори биват два вида: финансови и оперативни.

Финансовият лизинг осигурява улеснение при извършване на покупко-продажба на определен актив, когато купувачът не разполага с цялата сума. Финансовият лизинг прехвърля всички рискове и изгоди, свързани със собствеността (плаща всякакви разходи като данъци, такси, застраховки и др.), върху актива на лизингополучателя. Лизингодателят, който най-често е финансов институт, се задължава да представи на лизингополучателя определено инвестиционно съоръжение или друг вид стока, за чието ползване лизингополучателят плаща периодично определени вноски, като размерът и разпределението им във времето покриват икономическия живот на съответната стока. Или с други думи, клиентът иска да закупи дадена стока от доставчика, но не разполага с или не иска да плати продажната й цена наведнъж. Затова клиентът взима стоката на лизинг от доставчика или се обръща към специализирано лизингово дружество. В повечето случаи клиентът плаща някаква първоначална вноска или само част от цената на вещта, а останалата част от цената се разделя на месечни вноски, към които обикновено се добавя и лихва, заради разсрочването на плащането. Лизингодателят извършва лизинговата операция като собственик, тоест той финансира закупуването. След изплащането на последната вноска лизингополучателят е заплатил цялата цена на вещта и лизингодателят му прехвърля собствеността. Този вид лизинг се използва при закупуването на автомобили, техника, офис оборудване, производствени машини и т.н. До окончателното изплащане на лизинговия актив лизингодателят е негов собственик. Това защитава лизингодателя, защото ако лизингополучателят не плаща лизинговите си вноски, лизингодателят има право да си върне лизинговата вещ. Така самата вещ служи за обезпечение на лизинговите вноски.

В договора за финансов лизинг се предвижда по-дълъг наличен период, наречен още „неотменяем“, по време на който договорът не може да се анулира. Този период се определя така, че лизингодателят си осигурява чрез лизинговите вноски получаването на цялата стойност на актива плюс печалбата. За да може едно дружество да извършва финансов лизинг по занятие, то трябва да е лицензирано от Българската Народна Банка и да отговаря на изискванията на Закон за кредитните институции и на Наредба №26 на Българската Народна Банка за финансовите институции.

При оперативния лизинг лизингодателят обикновено е произволна фирма, поради което този вид лизинг обикновено се прилага за специализирано оборудване, подлежащо на бързо изхабяване. Тъй като началният, неотменим период при оперативния лизинг е сравнително кратък, лизинговите плащания само отчасти покриват разходите на лизингодателя. Оперативният лизинг не е задължително да приключи с покупко-продажба на актива. През срока на действие на договора, лизингополучателят плаща на лизингодателя лизингови вноски за ползването на актива. С всяка една вноска, освен наема за ползването на актива, лизингополучателят плаща и малка част от продажната му цена, която компенсира амортизацията. В края на договора лизингополучателят може да заплати остатъчната стойност на актива, за да стане негов собственик, но не е задължен да го прави. Той има няколко избора:

  • да откаже да придобие вещта и платените от него до момента лизингови вноски да останат само наемни вноски за ползването на вещта. В този случай лизингополучателят се отказва от платената от него до момента част от продажната цена на вещта;
  • да доплати и останалата част от продажната цена на вещта (остатъчна стойност) и да стане собственик на вещта. В този случай крайният резултат е като при финансовия лизинг;
  • да върне лизинговата вещ и да поиска платената от него до момента част от продажната цена да се използва като първоначална вноска за взимането на друга вещ от същия доставчик.

Затова след изтичането на срока активът в повечето случаи се продава или преотдава отново на лизинг.

Оперативният лизинг се използва най-често от производителите или търговците на по-скъпи или по-специализирани стоки. Така например, дилър на определена марка автомобили би могъл да си осигури повече продажби или постоянна клиентска база за неговите автомобили като използва този вид лизинг. Клиентът иска да ползва даден автомобил и плаща на дилъра първоначална вноска за автомобила, взима го, ползва го и всеки месец плаща лизингови вноски за това ползване. След изтичането на лизинговия период, лизингополучателят може да доплати остатъчната стойност на автомобила и да стане негов собственик или може да върне лизинговия автомобил и без да плаща нова първоначална вноска да взема друг, например по-нов или по-скъп.

Съществуват още няколко критерии за определяне на лизинга:

  • според обекта на лизинга: лизинг на дълготрайни активи, краткотрайни активи и на трудови ресурси. От своя страна лизингът на дълготрайните активи бива: лизинг от първа ръка – обектът е нов и няма определена амортизация; лизинг от втора ръка – обектът е употребяван и има набрана амортизация; лизинг по остатъчна стойност – в договорната цена се включва остатъчната стойност на обекта. Лизингът на краткотрайните активи също бива няколко вида: промишлен – обект са суровини, материали и полуфабрикати; търговски – обект са краткотрайни активи за лични потребности. Лизингът на трудовите ресурси (персонален лизинг) се прилага в международната практика за екипи от специалисти в дадена направление;
  • според това коя страна поема риска и задълженията, свързани с актива: бруто лизинг – лизингодателят поема по-голямата част от задълженията; нето лизинг – лизингополучателят поема всички разходи, задължения и рискове на актива;
  • в зависимост от възможността за промяна на формата на собственост: лизинг с прави на закупуване – обектите са с кратък икономически живот; и без право на закупуване – след изтичане на срока обектът се връща при лизингодателя;
  • според мястото на стопанската дейност на субектите в лизинговия договор: вътрешен лизинг и международен лизинг. Вторият е, когато лизингодателят и лизингополучателят осъществяват дейността си на територията на различни държави;
  • в зависимост от брой на субектите, финансиращи операцията: едностранен – има един лизингодател, който закупува активи със собствени средства; двустранен – лизингодателят си поделя финансирането с още една кредитна институция; многостранен – използва се при обекти с много висока стойност и голям лизингов риск;
  • според последователността на сключване на лизинговата сделка: пряк – лизингодателят подписва договор с доставчика на актива; обратен – налице е двустранна сделка, при която доставчикът се явява лизингополучател;
  • сублизинг – лизингополучателят преотдава получения актив на трето лице. Така той се превръща в лизингодател. Този случай задължително се осъществява със съгласието на основния лизингодател.
  1. Българска, национална и международна регламентация

Отделните видове лизинг не са изведени от законодателството на Република България. Названията им са произлезли от продължителната употреба на въпросните договори от различни бизнес субекти. За тях намират приложение правните норми за оперативния и финансов лизинг, тъй като те са техни разновидности. Договорите за лизинг имат важно практическо значение от гледна точка предоставяното удобство на лизинговите контрагенти, което е наложило и честата им употреба в реалната бизнес практика на отделните юридически търговци. Тези разновидности на обикновения и финансовия лизинг е добре да получат изрична законова уредба, регулиращи търговско-правните отношения, породени от лизинг. Тази правна уредба не е задължително да отразява наименованията им, а преди всичко спецификата в правоотношенията между страните по сключените договори. Може да се приеме, че по-детайлната правна регламентация на договора за лизинг ще:

  • спомогне за избягването на правни спорове между страните по договора за лизинг;
  • подпомогне юридическите субекти посредством по-бързото и по-лесното лизинговане на вещи, като същевременно с това няма да наруши правния принцип на свобода на договаряне между страните, залегнал в гражданското ни законодателство и в цялото частно право;
  • е от полза за съдебната практика при решаване на юридически казуси с предмет спорно субективно материално частно право по лизингов договор.

Според някои специалисти нивото на развитие на лизинга в една страна се определя от следните обстоятелства: нормативно-законодателна база, държавно регулиране, макроикономически условия, състояние на инвестиционния пазар, ниво на процента на банката, данъци, степен на инфлация и др., използване на счетоводството. Факт е, че в някои страни от Западна Европа – Англия, Германия и Дания, не са приемани специални законодателства, обвързани с лизинга. Лизингът е бил регламентиран с помощта на вече действащите търговски права. В същото време Франция, Португалия и Швеция изработват специално законодателство, където са указани правата на лизингодателя и лизингополучателя, техните взаимоотношения с производителя на имуществото, давано на лизинг. Франция, Белгия и Италия поддържат концепцията за икономическия собственик, докато Англия, Ирладния, Холандия и САЩ изграждат взаимоотношенията си, изхождайки от концепцията за юридическия собственик. В някои страни на Западна Европа се прилагат и двата варианта.

  1. Национални и международни организации, свързани с практиката на лизинга

В България съществува Българска Асоциация за Лизинг (БАЛ), със седалище гр.София, която представлява и защитава интересите на лизингодателите в страната. Нейните основни цели и задачи са:

  • подобряване на търговското и данъчното законодателство на България в частта, касаеща лизинговите дейности;
  • подобряване на конкурентоспособността на лизинговия бизнес чрез създаване на данъчни преимущества на лизинга;
  • насърчаване на лоялната конкуренция на лизинговия пазар;
  • събиране и публикуване на количествена информация за лизинговия пазар;
  • популяризиране на лизинга като форма на финансиране;
  • участие в международни форуми и организации, свързани с лизинговия бизнес.

В състава на БАЛ влизат:

  • Афин България ЕАД
  • Автомотор Корпорация АД
  • БМ Лизинг АД
  • Винто Лизинг ООД
  • ДСК Лизинг АД
  • И Ар Би Лизинг ЕАД
  • Интерлийз ЕАД
  • Мото-Пфое Лизинг ЕООД
  • Кюн & Партньори ООД
  • Порше Лизинг БГ ЕООД
  • Райфайзен Лизинг ООД
  • София Лизинг ЕАД
  • Ти Би Ай Рент ЕАД
  • Уникредит Лизинг ЕАД
  • Дойче Лизинг България ЕАД
  • Пиреос Лизинг България ЕАД
  • Евролийз Ауто
  • Алианц Лизинг България АД
  • Сожелиз България ЕООД
  • Скания Файненс България ЕООД
  • ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН България ООД
  • АЛД Аутоматив ООД

В последните няколко години можем да заключим, че финансовият лизинг сравнително надвишава оперативния. Също така, можем да направим и обобщение относно каква част от пазара заемат различните видове активи.

Някои от световните организации, свързани с практиката на лизинга са:

  • Leaseurope – Това е основната европейска асоциация на лизинговите компании. Тя обединява 47 асоциации, представляващи лизинг в дългосрочен и/или краткосрочен план в автомобилната промишленост за отдаване на автомобили под наем в 34 Европейски страни, в които те се намират. В обхвата на Leaseurope влизат членове от покупка и изплащане и финансов лизинг до оперативен лизинг с всички негови предимства и категории (автомобилостроене, оборудване и недвижими имоти) и включва краткосрочни заеми на автомобили, микробуси и камиони. Leaseurope представлява приблизително 96% от общия европейски лизингов пазар и фирмите представени чрез своите асоциации, поддържащи високи обеми за отдаване под наем за над 330 млрд. евро през 2008г. Мисията на федерацията е да представлява европейската индустрия за лизинг и отдаване на автомобили под наем, уверявайки се, че гласът на сектора се чува от европейските и международни политици. Leaseurope също се стреми да насърчава автомобилните и лизинг услугите и да произвежда статистика, описваща представителите на пазара.
  1. Лизингови операции. Примери

Лизинговата операция представлява предоставяне от страна на лизингодателя  право за ползване на определен обект срещу заплащане на периодични вноски в рамките на определен срок. Съществуват няколко предимства на лизинговите операции в сравнение с банковите кредити или покупката на кредит:

  • лизинговите договори рядко предвиждат някакви солидни гаранции като при банковите кредити;
  • банките и инвестиционните посредници осигуряват кредитиране максимум до 80% от стойността на оборудването, а чрез лизинга се финансират 100% и то дългосрочно;
  • първоначалната лизингова вноска винаги е по-ниска, отколкото се изисква при покупката на кредит;
  • наблюдава се тенденция към скъсяване на икономическия живот на техническото оборудване във всички отрасли; затова оперативният лизинг е изгоден начин за осигуряване на производствата със съвременно оборудване.

Лизинговите операции се осъществяват:

  • чрез договор за покупко-продажба, сключен между фирмата производител/посредник и лизингодателя;
  • чрез договор за лизинг, оформян между лизингодателя и лизингополучателя. Когато лизингодателят е производител или доставчик, лизинговата сделка се осъществява само чрез договор за лизинг.

Пример:

Описание на стопанската операция: Фирма „Плюс Минус“ ЕООД дава на лизинг лек автомобил (лизингополучателят не ползва данъчен кредит по лизинговите вноски). Първоначалната вноска, платена от лизингополучателя, е в размер на 25 000 лв. Договорът се сключва за срок от 4 години, с общо 48 броя лизингови плащания. Договореното месечно лизингово плащане е 2 550,40 лв. с ДДС, а общият размер на лизинговите плащания за целия период на лизинговия договор са в размер на 122 419,20 лв. с ДДС. Общият размер на лихвата  за целия период на лизинговия договор е 29 889,50 лв. с ДДС. Остатъчната стойност на автомобила е 2 470,30 лв. с ДДС.

По силата на договора за лизинг, лизингополучателят може да придобие собствеността върху автомобила в размер на 2 470,30 лв. В договора не е посочен лихвен процент, само е отбелязано, че ако едномесечният EURIBOR за изминалия период от отпускането на кредита по настоящия договор с натрупване надвиши 10% или повече, едномесечният EURIBOR към датата на сключване на настоящия лизингов договор, лизингодателят има право да начисли лихва по настоящия кредит, пропорционално на повишението на едномесечния EUROBIR.

Да кажем, че предприятието прилага българските стандарт – НСФОМСП, тогава счетоводните статии са следните:

Осчетоводяване:

За вписване на лизинга:

Дт с/ка Транспортни средства – 120 000,00 лв.

Кт с/ка Други заеми и дългове – 149 889,50 лв.

Дт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди – 29 889,50 лв.

 

За изплатената първоначална вноска:

Дт с/ка Други заеми и дългове – 25 000,00 лв.

Кт с/ка Разплащателна сметка – 25 000,00 лв.

След тези записвания салдото по с/ка Други заеми и дългове е 124 889,50 лв. (149 889,50 – 25 000).

Пояснение:

Отчетната стойност на актива е 120 000 лв. и е формирана по следния начин:

Сума на вноска през срока на лизинга (2 550,40 лв. х 48 месеца) – 122 419,20 лв.

Първоначална вноска – 250 000 лв.

Опционна цена – 2 470,30 лв.

Общо (1+2+3) – 149 889,50 лв.

Лихви – 29 889,50 лв.

Отчетна стойност на актива (4-5) – 120 000 лв.

Автомобилът се амортизира по избран от предприятието амортизационен срок (полезен живот), например 5 години, независимо, че срокът на лизинга е 4 години, тъй като съдържа опция за покупка. Ако в договора за лизинг се предвижда връщане на актива на лизингодателя (в този случай няма опция за покупка), амортизационният срок на актива следва да бъде 4 години, колкото е срокът на лизинга.

Особеност в случая е, че опционната цена се приспада при определяне на амортизируемата стойност.

Амортизируема стойност: 120 000 – 2 470,30 = 117 529,70 лв.

Месечна амортизация: 117 529,70 : 48 м. = 2 448,54 лв.

(1 м. х 32 448,32 + 47 м. х 2 448,54 = 117 529,70 лв.)

Ако предприятието упражни опцията за покупка, за закупения автомобил в края на четвъртата година се съставя статията:

Дт с/ка Други заеми и дългове – 2 470,30 лв.

Кт с/ка Разплащателна сметка – 2 470,30 лв.

С тази статия с/ка Други заеми и дългове се приключва.

Ако опцията за покупка не бъде упражнена и автомобилът се върне на лизингодателя, в края на четвъртата година се съставят статиите:

Дт с/ка Амортизация – 117 529,70 лв.

Кт с/ка Транспортни средства – 117 529,70 лв.

Дт с/ка Други заеми и дългове – 2 470,30 лв.

Кт с/ка Транспортни средства – 2 470,30 лв.

За месечната лихва през срока на лизинга се съставя статията:

Дт с/ка Разходи за лихви (2 500 х 1/48) – 520,83 лв.

Кт с/ка Финансови разходи за бъдещи периоди – 520,83 лв.

От този пример проличава една особеност на данъчното третиране на лизинга: съгласно чл.12, ал.5 от ППЗДДС, когато договорът за лизинг съдържа опция за прехвърляне на правото на собственост върху лизингополучателя, данъчното събитие е по-ранната от двете дати – датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо, т.е. ДДС се начислява за всяка лизингова вноска, а не еднократно за цялата стойност по лизинга, както е в случай, когато с договора се предвижда задължително прехвърляне на собствеността върху актива в края на лизинговия договор според чл.6, ал.2, т.3 и чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС.

Източник на примера: http://plusminus.com/bg

Необходими документи:

  • договор за лизинг
  1. Заключение:

Като заключение можем да кажем, че лизингът е един от най-модерните методи за финансиране на покупка – от най-дребните потребителски стоки (бяла и черна техника, машини, оборудване и др.) до моторни превозни средства (леки и товарни автомобили, трактори, ремаркета и др.). Той е основен източник на дългосрочно финансиране. За потребителското лице, лизингът е начин да се сдобие с желаната стока бързо и без да разполага с цялата сума, което се оказва голямо удобство в днешно време.

Към началото