Полюси на световното стопанство

1. Обща характеристика на световното стопанство – природно-икономическа и социално-екологична система, в кяото се осъществява взаимодействието между природата и човешкото общество. Във всяка страна националното стопанство се формира от дейности, свързани с добива на суровини, тяхната преработка и потреблението на стоки и услуги от човешкото общество. Съвкупността от националните стопанства в света, между които съществуват икономически отношения, формира световното стопанство. В стопанството на едни страни преобладава добивът на суровини (това са богати на природни ресурси развиващи се страни), а в други – тяхната преработка (развити държави).

2. Фактори – интернационалните фактори върху националното стопанство са:

  • дългосрочни – към тях се отнасят:

– крупните технологични изменения в световното производство;

– структурата и географските направления на международната капиталова миграция;

– значими политичски процеси и др.

  • средносрочни фактори:

– цикличните колебания на световната икономика, които възникват в икономиките на промишлено развитите държави и чрез форми на МО се разпространяват върху Световния пазар.

  • краткосрочни фактори:

– сезонните колебания на производството както и измененията в равнището на валутните курсове на пазарните лихвени проценти в различните страни.

Върху стопанството на регионите и страните в света влияят на редица фактори – географско положение, природни, социално-икономически, научно-технически и екологични.

  • географско положение

Териториите, които имат най-голямо предимство за развитие на стопанската дейност са тези, коит са в близост до пристанищни комплекси и автомагистрали. Ролята на географското положение може да се разглежда в два аспекта: във физико-зеозрафски аспект (климатичните условия, предпоставка за производството на редица селскостопански култури и др.). Кръстопътното географско положение на нашата страна е предпоставка за развитие на транспорт и туризъм. Дунавските и черноморски пристанища имат важно значение за вноса на суровини и износ на готова продукция. Те се явяват локализиращ фактор за формирането на мощни промишлени комплекси, които преработват вносни суровини.

  • природните фактори включват природните условия и ресурси

Те играят важна роля за развитието и териториалното разположение на стопанските отрасли. Тяхното рационално използване дава възможност да се усъвършенства отрасловата и териториална структура на стопанството. Природните условия оказват влияние върху стопанското усвояване на полезните изкопаеми. Със своите особености те оказват влияние върху условията за експлоатация, върху транспортната достъпност, разстоянието до мястото на потребление, разходите по експлоатацията и др. Природните условия оказват влияние и върху себестойността на произведената продукция, строителството и поддържането на пътната мрежа в страната. България разполага с ограничено количество и нискокачествени горивно-енергийни ресурси. Най-разпространени са лигнитните въглища, които се отличават с ниска калоричност, висока влажност и пепелно съдържание. Запасите на кафяви въглища са ограничени, като някои от техните находища са на изчерпване. Черните въглища се добиват в сложна геоложка обстановка и са с висока себестойност. България не разполага с промишлени запаси на нефт и газ, а рудите на черните метали са дефицитни.

Находища на полезни изкопаеми в страната играят важна роля за развитието на добивната промишленост. Поради ограниченото си количество, неравномерно разпределение и значителна замърсеност, водните ресурси не предлагат възможности за по-нататъшно развитие на водоемки отрасли. Обработваемата земя е също с ограничен размер. Обширни площи са замърсени с тежки метали, подложени са на ерозия.

  • социално-икономическите фактори разкриват влиянието на работната сила (квалификация, брой, възрастова структура), селищната мрежа, пазарите, транспорта, отрасловата и териториална структура на националното стопанство.

Пазарното стопанство е форма на производство и пласиране на стоки и услуги, при която цените се определят от тяхното търсене и предлгане. Основна черта на пазарното стопанство е свободното движение на стоки, капитали, работна сила. Развитието на стопанството в пазарни условия изисква структурни промени в цялото стопанство. Това включва приватизация, закриване на нерентабилни производства, реституция на земята и създаване на нови форми на организация на селскостопанското производство. Голямо значение има икономическата и социалната политика на държавата. Тя се изразява в създаване на условия за оптимално развитие на стопанството. То се изразява в създаване на условия за развитие, а именно финансово състояние, което включва средства за стимулиране на производството, привличане на чужди инвестиции, насърчаване на частната инициатива, създаване на стабилна законодателна система, която да гарантира интересите на чуждите инвеститори. Важно значение за развитието на стопанството е състоянието на външната политика на страната.

Решаваща роля за развитието на отрасловата и териториална структура на националното стопанство имат пазарите. Вътрешните пазари имат значение за развитието на отрасли, свързани със задоволяване на потребителското търсене на населението. От значение е обема на произвежданата продукция, концентрацията на населението на определена територия, традициите за потребление на даден вид продукция, покупателната възможност на населението.

  • научно-техническите фактори променят структурата на националните и на световното стопанство

Те обуславят нови форми на териториална организация на стопанството – технологични паркове и технополиси. Производствено-технологичните фактори включват производствената, транспортната, екологичната инфраструктура, НТП, форми на териториална организация на производствения процес.

Инфраструктурата оказва силно влияние върху развитието на стопанството. Тя е изключително важен елемент, който изисква много средства с бавна възвръщаемост. Степента и състоянието на нейното развитие е от значение за привличане на чуждестранни инвеститори. В зависимост от предназначението си, тя се дели на социална (свързана с обслужването на населението) и производствена (всички съоръжения, които подпомагат производствените процеси). Въздействиетео на транспортния фактор може да се разглежда в два аспекта: разходи за транспортиране на суровини и разходи за транспортиране на готова продукция при нейната реализация. Нерационалните превози повишават себестойността на продукцията и правят производството неефективно.

  • екологичен фактор – силата на въздействие върху териториалното разпределение на стопанството нараства. Замърсяването на въздуха, водите и почвите от стопанската дейност изменя условията на живот и труд на планетата. За да се ограничи тази тенденция, се правят все повече разходи, които повишават себестойността на продукцията. Все повече нараства значението на екологичния фактор и екологичната инфраструктура.

3. Същност и особености на световното стопанство

В световната икономика се обособяват страни и региони, в които обемът и качеството на продукцията, използването на постиженията на НТП и преди всичко величината на БВП значително превишават тези показатели на други страни и региони. Това са основанията страните с високи темпове на икономическо развитие да се определят като един от полюсите на световното стопанство. Това са САЩ, Япония и Европейският съюз. В другия полюс са развиващите се страни на Азия, Африка, Латинска Америка и Океания. Между полюсите на световното стопанство и развиващите се страни се намират страните в преход. Демократичните промени в тези страни през последното десетилетие са причина за нарастване на дела на частната собственост; провеждане на стопански реформи, в резултат на което се променя отрасловата и териториалната структура на стопанството им; приемане на закони, стимулиращи стопанската инициатива и частната собственост.

Образуването на световното стопанство означава възникване на нов сложен материален обект. Като относително цялостна система световното стопанство е самостоятелна структура, относително обособена спрямо своите компоненти, които са националните стопанства. Отношението между отделното национално стопанство и световното стопанство съответства на отношението част-цяло.

Различията между националното и световното стопанство са следните:

  • в световен мащаб мобилността на производствените фактори е много по-ниска отколкото в рамките на националното стопанство;
  • икономическите отношения в световното стопанство се осъществяват в условията на различни парично-кредитни финансови и правни системи при наличието на различни митнически валутни и търговскополитически режими, които затрудняват международния икономически обмен.

Националните стопанства са държавно оформени и взаимодействиео между тях се подпомагат от външноикономическите функции на държавите, които защитават националните интереси. В световното стопанство не съществува единна политическа власт, поради което то разполага с единен икономически център, ролята на какъвто за националното стопанство изпълнява държавата.

ИЗВОДИ:

  • Степента на единство на възпроизводствения процес в световното стопанство е по-ниска отколкото в отделното национално стопанство, което показва, че равнището на международното производство в световен мащаб в количествено и качествен отношение отстъпва на това в националните стопанства.
  • Организация на световното стопанство като икономическа система се намира на по-ниско равнище в сравнение с организацията на националното
  • Световното стопанство е по-нехомогенен и с по-дълбоки икономически, политически и други противоречия в сравнение с националното стопанство
  • Механизмът за регулиране на световното стопанство е по-слабо развит и по-малко ефектвен от механизма за регулиране на националното стопанство

4. Показатели за развитие и анализиране на стопанската структура

Най-важен е брутният вътрешен продукт (БВП). Той се формира от стойността на крайните продукти на добивните, обработващите и обслужващите отрасли за определен период от време (обикновено за една година). Брутният национален доход е синтетичен показател, който се формира от БВП и доходите от операции зад граница. Показателят инвестиции разкрива разходите за строителство на обекти, разходи за доставка на машини, съоръжения и оборудване, за проучване и др. Показателят заетост разкрива броя на заетите, тяхната възрастова и полова структура, заетите както в общестения, така и в частния сектор. Използват се и други показатели – обем на произведената продукция (в натура и в стойност), брой на заетите, възрастова и образователна структура на работната сила. По-голямо приложение трябва да намерят и показателите средна продължителност на живота на хората, екологично състояние на географската среда, структура на хранителния баланс на населението и други. Използването на повече показатели при характеристика на националното стопансво, на сектори и отрасли, позволява по-точно и вярно да се определи мястото на националното стопанство в световното стопанство от една страна и мястото на отделни сектори и отрасли в националния стопански комплкс, а така също и дела им по райони и общини.

5. Структура на световното стопанство

Под влияние на разделението на труда отделните производства се групират в отрасли и сектори. В пазарното стопанство се обособяват три сектора. В исторически план структурата на стопанството до XVIII в. е аграрна. По-късно в резултат на промишлената революция се налага индустриална (промишлена) структура на стопанството.

  • Отраслова структура на националното стопанство

Стопанската структура на националното стопанство се определя от много показатели: според собствеността на средствата за производство всеки отрасъл се дели на обществен и частен сектор. В зависимост от характера на дейността, вида и качеството на продукцията, вида на използваните суровини и други, стопанството ни се поделя на сектори, отрасли, подотрасли и др. В зависимост от характера на производствената дейност, отраслите на националното стопанство се обединяват в три сектора:

А. Първичен сектор (добивен)

Той включва производството на суровини за преработка и продукти за пряка консумация. В него се произвеждат хранителни продукти, които са жизнено важни за обществото. Едновременно с това в този сектор се добиват суровините, които се преработват във вторичния сектор. Първичният сектор включва: селското и горското стопанство, рудодобив, въгледобив, добив на нефт и газ, лов и риболов.

Б. Вторичен сектор (преработващ)

Той обхваща преработващите отрасли на промишлеността и строителството. Отраслите от този сектор преработват суровини, добити от първичния сектор. В зависимост от характера на производството, отраслите от този сектор се поделят на тежка и лека индустрия.

Към тежката индустрия принадлежат следните отрасли: енергетика, металургия, машиностроене, химическа промишленост, дървообработваща и дървопреработваща, производство на строителни материали, стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост.

Към леката индустрия се отнасят: текстилна, трикотажна, шивашка, кожаро-кожухарска, обувна, кожено-галантерийна, ХВП.

В. Третичен сектор (услуги)

Този сектор от националното стопанство се развива най-динамично. Има многоотраслова структура. Той включва транспорта, съобщенията, туризма, науката, образованието, здравеопазването, търговията, финансите, спорта, културата, управлението и др. Тези отрасли и дейности имат важно значение за успешното ни включване в европейския и световен интеграционен процес.

 Териториални структура на стопанството се е оформила под влияние на природни, демографски и други фактори. Тя е изградена от отрасли, подотраслови зони, подрайони, възли.

А. Териториалната структура на промишлеността е в основата на териториалната структура на националното стопанство

Б. Териториална структура на селското стопанство е в зависимост от природните условия, изградените производствени мощности на леката и ХВП и производствения опит на населението

В. Териториална структура на туризма се формира под влияние на природните и антропогенни ресурси, изградената материално-техническа база и туристо-потоците

6. Географска характеристика на полюсите на световното стопанство

Формирането на полюсите на световното стопанство се извършва през втората половина на ХХ в. Европейският съюз се създава през 1957 г. от 6 страни (Франция, Италия, ФРГ, Белгия, Нидерландия и Люксембург). Те образуват общ икономически пазар, като по-късно към него се присъединяват още 19 държави. ЕС е икономическо обединение на националните стопанства на страните членки, в което се осъществяват междудържавно регулиране и управление на социално–икономическите процеси.

В Европейския съюз отраслите на първичния сектор на стопанството осигуряват около 20 % от продукцията на този сектор в света. Аграрното стопанство задоволява пазара с хранителни продукти. Около 25 % от продукцията на аграрното стопанство са предназначени за износ. Формирани са три типа аграрно стопанство: еверноевропейски, средноевропейски и южноевропейски. През последното десетилетие страните от ЕС са най-динамично развиващият се регион на световното стопанство. Това оказва силно влияние върху икономиките на другите европейски страни. САЩ по основни икономически показатели е на първо място в света. Северноамериканският регион (САЩ и Канада) е на първо място по запаси и добив на въглища, на нефт, природен газ, железни руди, фосфорити и др. Те формират солидна ресурсна база за развитието на отраслите от вторичния сектор. Обработващите отрасли формират над 35% от БВП на региона. В него са развити най-новите, високопродуктивни и ефективни производства и отрасли. Много от новите технологии и високопроизводителни машини се конструират в създадените технологични паркове. В региона е създаден най-големият по обем на произвежданата продукция военнопромишлен комплекс в света.

7. ЕС

Европейският съюз (ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Функционирането на ЕС се осъществява от неговите институции и други органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове са напълно независими от тях. Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, рибарството, околната среда, защита на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз, търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството и др.

Цели на Европейския съюз:
– изграждане на тесен съюз между европейските народи, в който решенията се взимат възможно най-близко до гражданите;
– реализиране на траен икономически и социален прогрес, чрез създаване на пространство без вътрешни граници, чрез засилване на икономическото и социално единство и чрез съдаване на Икономически и Валутен Съюз;
– утвърждаване на международната сцена, чрез обща международна политика и политика на сигурност;
– засилване на защитата на правата и интересите на поданиците на страните-членки чрез установяване гражданство на Съюза;
– развитие на тясно сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи.

  • ИКОНОМИКА

От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни-членки. Към настоящия момент 16 страни, които са членки на еврозоната, използват единна валута. ЕС е най-големият износител на стоки, вторият най-голям вносител и най-големият търговски партньор за някои големи страни като Индия и Китай. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката.

8. Тенденции в развитието на полюсите на световното стопанство

Развитите страни в единия от полюсите на световното стопанство са двигател на икономическия растеж. Към тях интегрират нови държави. По този начин се извършва модернизация на тяхното стопанство, увеличават се ефективността и конкурентноспособността на произвежданата продукция. Принадлежността на дадена страна към един или друг от полюсите на световното стопанство се определя от комплексното влияние на множество фактори – исторически, природни, демографски, социални, икономически. При промяна на икономическите показатели страните могат да преминат от една група в друга. Следователно класификацията им според степента на икономическо развитие има условен характер.

  • Развитие и типове стопанство

През продължителната история на човешкото общество се създават три типа стопанство – натурално, пазарно и командно-административно.

Натуралното стопанство е характерно за древността и средновековието. При него в търговията се извършва размяна на един вид стока с друг.

Пазарното стопанство се формира през XVIII и XIX в. При този тип стопанство формите на собственост – частна, кооперативна и държавна, са равнопоставени. Движещите сили при пазарното стопанство са пазарите, конкуренцията и качеството на предлаганите стоки и услуги. Цените на стоките и услугите се определят от производствените разходи (себестойността) и от пазара – в зависимост от търсенето и предлагането. Отличителна особеност на пазарното стопанство е силното влияние на банките – те осъществяват финансиране на важни (приоритетни) производства и дейности. При пазарното стопанство главен фактор за развитие и механизъм за увеличаване на парите е печалбата. Капиталите са активните пари, вложени в стопанството за извличане на печалба. Характерен белег на пазарното стопанство е неговата глобализация. Националните пазарни стопанства се превръщат в част от големи икономически пространства, в които има свободен обмен на хора, стоки, капитали, информация, технологии. Други важни белези на пазарното стопанство са: образованата и кфалифицирана работна ръка, свободата на личната инициатива, строгите екологични изисквания към стопанската дейност, динамиката и постоянните промени в структурата на стопанството. С най-висока степен на развитие са пазарните стопанства на страните от Европейския съюз и Северна Америка.
Командно-административно стопанство. Една от формите на неговото проявление е ликвидирането на частната собственост – национализиране, и утвърждаване на държавната форма на собственост като основна. Икономическата свобода определя производството, разпределението, цените на стоките и услугите, поддържа ниско заплащане на труда на заетите, налага уравниловка на доходите в страните. Всичко това води до големи диспропорции между търсенето и предлагането, до отсъствие на стимули за по-висока производителност на труда, рязко изоставане в развитието на научно-техническия прогрес, което е причина за криза и разпад. Този тип стопанство беше характерно за страните от Източна Европа и ОНД (бившите социалистически страни).

През втората половина на ХХ в. научните открития се внедряват много бързо в практиката. Обособяват се нови отрасли – електроника, космическа техника, биотехнологии. Измененията са резултат от превръщането на науката в производителна сила. Тези тенденции се развиват приоритетно в икономически развитите страни. През последните десетилетия отличителна тенденция става развитието на информационните технологии. Те получават широко приложение не само в производството, но и в образованието, здравеопазването, в бита на хората. Съвременните тенденции в развитието на световното стопанство поставят много високи изисквания към образованието и квалификацията на работната сила. Високотехнологичните отрасли се определят и като наукоемки, защото разходът на умствен труд на заетите значително превишава физическите им усилия.

9. Глобализация и регионализация в световното стопнство

Развитието на световните стопански връзки довежда до поява на концепцията за глобализация.

Понятието глобализация се използва във всички сфери на човешката дейност. Вече се говори за глобализация на правното пространство, глобализация на политическите отношения, глобализация на икономиката, дори за глобализаця на престъпността. Същността на това понятие се заключава в това, че процесите, произтичащи в една сфера на обществения живот, придобиват глобален характер, като при това оказват влияние на процесите и явленията в другите сфери. Закономерностите в развитието на производството и международното разделение на труда доведоха до това, че в орбитата на МИО днес влизат вече всички страни в света. Интернационалният характер на съвременното производство е следствие от глобализацията от икономическите сделки и изменението на характера на икономическите отношения между страните – те все повече излизат от рамките на двустранните и придобиват характер на многостранни отношения, свързващи редица страни и оказващи съществено влияние върху системата на световното стопанство. Задно с това взаимовръзката между различните сфери на човешката дейност придобива такъв характер, че разграничението между чисто икономически, политически, социални и правни явления и процеси е затруднено и слабо обосновано. От една страна всички тези моменти присъстват в икономическите сделки. От друга страна във всяка от тях присъства и активно участва икономиката, което намира отражение в механизмите и резултатите.

10. Ролята международните организации

1) Програма за развитие на ООН (ПРООН) създадена е средата на 80-те години с цел подпомагане социалното, икономическото и екологичното развитие на държавите, т.е. да могат да се развиват устойчиво. Тя осъщестява контакти между държавите и притежателите на знание, опит и ресурси.
2) Организация за земеделие и прехрана (ФАО) създадена е след втората световна война в Квебек, а през 1951г. преместава седалището си в Рим. Целта на организацията е да подпомогне развитието на земеделието и да осигури прехрана на земното население. Организацията е инициатор за превръщането на стандартите за безопастност на храните в действено оръжие за подобряване на качеството на живот.
3) Световна здравна организация (СЗО) специализирана агенция към ООН; създадена е 7 април 1948г. със седалище Женева. Целта на организацията е поддържане на хората в най-добро здравно състояние.
4) Глобален фонд за опазване на околната среда (GEF) – създаден е в началото на 90- те години с цел решаване на глобални екологични проблеми; 52% от бюджета се отделя за опазване на биоразнообразието, над 30% за подкрепа на намаляване на емисиите на въглероден диоксид и голяма част за опазване на водите. Фондът като цяло се финансира от Световната банка, Програмата за развитие на ООН и Агенцията на ООН по опазване на околната среда(UNEP)
5) Програма на ООН за опазване на околната среда (UNEP) създадена през 1972г. със седалище Найроби (Кения). Тя координира всички програми за действие в областта на околната среда на международно и регионално равнище. Основен принос на организацията е създаването на глобална информационна система за събиране на данни за състоянието на околната среда. Тази агенция изпълнява координираща роля в ООН на останалите агенции.
6) Европейска агенция по околна среда – създадена е през 1993г. със седалище в Дания. Освен страни членки на ЕС в нея участват Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Основната цел на организацията е целенасочено предоставяне на изчерпателна и доставерна информация с цел подпомагане мониторинга на актуалното състояние на околната среда в Европа и с това подпомага постигането на устойчиво развитие. Тази агенция е създател на европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (EIONET).
7) Световна банка една от най-важните организации в световен мащаб, която осигурява средства за опазването околната среда и поддържане на устойчиво развитие. В нея членуват 184 страни, носещи отговорности по финансирането на банката. В нея влизат Международната банка на реконструкция и развитие (IBRD) и Международната асоциация развитие. Тези организации предоставят помощи за слабо развитите страни
8) Международен валутен фонд създаден след втората световна война. В него членуват 184 страни .
9) Неправителствени организации: в световен мащаб има над 3700 неправителствени организации, които работят в тази област. Някои от тях са регионални, национални, други международни. В България има около 350 неправителствени групи и организации.

Можем да определим международните икономически отношения като глобални икономически отношения. Това означава да се признае необходимостта от единни критерии за оценка на всички страни, независимо от тяхната йерархия в света. До неотдавна световното общество се делеше предимно по социално-икономически и политически признаци. Съответно в МИО съществуваше конфронтационно противопоставяне по линията Изток – Запад. Смисълът на това деление е бил в това да се маскира действителната икономическа ситуация, чрез акцентиране върху политическите аспекти. В основата на съвременното класифициране на страните в света е заложен критерият за съответствие между икономиката на коя да е страна с принципите на пазарната икономика. По този критерии страните в света се обособяват в следните групи:

  • страни с развита пазарна икономика (тук се отнасят онези страни, които по съвременните традиции се наричат промишлено развити);
  • страни с развиваща се пазарна икономика (включват най-развитата част от днешните развиващи се страни (т.н. нови индустриални страни“) и държавите с преходна икономика (бившите социалистически страни);
  • страни с неразвита пазарна икономика (най-слаборазвитите страни);
  • страни с непазарна икономика (по скоро теоретично понятие, доколкото даже в страни с централизирана планова икономика присъстват елементи на пазарни отношения).

• Фактори за развитие на МИО. Основни форми на МИО

В основата на световното стопанство са всички национални икономики. Производството и потреблението на стоки в отделните страни е взаимосвързано. Държавите участнички в МИО икономически обуславят стоково-паричния характер на връзките. Световния стопански обмен свързва действащите в МИО закони на търсене, предлагане и свободно ценообразуване. Те образуват пазарен механизъм. Както на националния така и на световния пазар, МИО характеризират конкурентните стоки и услуги, купувачи и продавачи. Международната търговия представлява безброй потоци продукция. В тези условия се формулират световните стокови пазари, където се осъществяват операциите по покупко-продажба на стоки. МИО са сфера на пазарни отношения между страните, която се обуславя от международното разделение на труда и икономическото обособяване на партньорите. В качеството на обекти на МИО на първо място разглеждаме стоките и услугите, а също и ресурсите, свързани с международния обмен. Субекти на МИО са частните фирми и отделните предприемачи, държавните структури, органите на управление на различни ниво, фирми и институции, международни организации и корпорации. Механизмът на МИО се диктува от пазарния характер на връзките и принципно не се отличава от действащия такъв вътре в страната и предполага наличие на маркетингов подход. Особеностите на този механизъм се определят от спецификата на МИО.

  • Тенденции в развитието на МИО. Основни фактори

МИО придобиват съзидателен характер, в това число направлението за решаване на глобални проблеми. Перспективите на МИО се определят от следните основни фактори: ускорение на научно-техническия прогрес, глобални промени в окръжаващата среда, прираст и постоянно разместване на народонаселението, увеличаване на разрива едни и богати страни, ръст на икономическата зависимост и свързаните с нея проблеми на унификацията, засилване ролята на международните икономически организации, растящата роля на неправителствените организации. Под влияние на научно-техническия прогрес глобалната компютъризация на икономическата дейност поставят по нов начин въпроса за водене на международен бизнес; глобалната информатизация облекчава възможностите за получаване на търговска, общоикономическа и специализирана информация. Ръстът на икономическа взаимозависимост на държавите в света неизбежно води до унификация на правните норми, културните ценности, начина на живот, стила на поведение, което се противопоставя на позицията на различни групи от населението, заинтересовани от запазването на своите отличителни признаци, национални и исторически ценности и традиции, засилване ролята на МИО, възникващи на фона на намаляване на способността на правителствата да поддържат вътрешния ред, при тяхната политическа неспособност да предоставят на своите граждани безопасност и социална сигурност. Растящата роля на неправителствените структурни образования (неправителствени организации) в решаване на международните въпроси поставя въпроса за изменение състава на основните участници в международната общност. МИО са неотменна част от световното стопанство. Промените, случващи се в световната икономика, неизбежно слагат отпечатък на състоянието и характера на МИО.

МИО са интегриращо звено, което подпомага взаимодействието между отделните национални стопанства, които са първичните елементи, наречени още подсистеми на световното стопанство. Като такова звено МИО обслужват и вътрешното движение на световното стопанство, което по своята същност е относително цялостна интернационална възпроизводствена система.

Националните стопанства са своеобразни ядра в състава на световното стопанство и се характеризират с висока степен на цялостност и с единство на обществения възпроизводствен процес. Всяко национално стопанство притежава определени белези, които го отличават от останалите. Някои по-важни белези са:
1) единен национален пазар на стоки и услуги, покриващ цялата територия на страната; единството на пазара предполагаединни национални равнища на цените и специфични; единна национална парична система;
2) единен национален пазар на наемния капитал и съответстващата му система на финансово-кредитни институти;
3) собствена национална система на транспорт и съобщения;
4) интензивно преплитане на кръгооборотите на индивидуалните промишлени, банкови и търговски капитали, формиращи националния капитал;
5) единство на системата на държавните правни институти, интрументите и икономическата политика на държавите, чрез които тя регулира възпроизводствения процес на територията, намираща се под нейна юристдикция
Националното стопанство и МИО си взаимодействат чрез право и обратна връзка. Правовата връзка е в определяща роля на процесите, които протичат в съвкупността на наионалните стопанства за развитието на МИО.

Основните характеристики на МИО се определят от процесите и тенденциите, които протичат в съвкупността на националните стопанства и те са: размер, дълбчина, обхват, форми на осъществяване, териториални управление и др.

Обратната връзка се изразява в участието на националните стопанства във формата на МИО, защото самото им участие има обратно въздействие върху икономическото и социално развитие на определени стопанства.

Към началото