Развитие на световното стопанство

Факторите и последиците от развитието на световното стопанство обуславят националното историческо развитие на отделните райони. Всеки етап от развитието е по-кратък от предходния, защото в него „узряват“ условията за ускореното развитие на световното стопанство в следващия етап. Натрупването на технически и технологични знания, форми на международна икономическа активност и икономическо регулиране на пазарните процеси във всеки етап предполага тяхната бърза промяна в следващия. Другата обща черта на всички периоди в развитието на световното стопанство е запазването и задълбочаването на технологичния и стопанския срив между центъра и периферията въпреки промените в състава и броя на страните в двете групи. Характеризирайки състоянието на страните в периферията на световното стопанство, икономистите използват две основни понятия – изостаналост и недоразвитост.

Относителната изостаналост на източноевропейските страни се превръща в недоразвитост, когато в рамките на Европейския континент възниква междурегионално разделение на труда. Зависимостта, принудена по линия на международното разделяне на труда, не изисква военни и политически средства, тя възниква със съдействието на облагодетелствената от това разделение на труда управляваща класа в страните от периферията, защото изцяло служи на нейните интереси. От възникването до сега структурата „център-периферия“ преминава през множество етапи на развитие. Въпреки времевите и регионални различия могат да се откроят пет основни етапа на развитие.

  • Период на ранната колонизация и търговския капитализъм

Първият период от развитието на световното стопанство започва с Великите географски открития. Масовите стоки постепенно изместват луксозните стоки от международните транзакции.

Съдбата на отделните региони зависи от взаимодействието на три групи фактори:

  • степента на общественото им развитие, на държавната организация и на вторичния сектор в икономиката, както и големината на населението;
  • общественото устройство на страните-колонизатори и техните национални стопански цели;
  • увеличаване на икономическите потребности на европейските сили в световен размер и възможностите на отделните региони да отговарят на тези потребности.

През този период възниква ядрото на световното стопанство – международната търговска система. Масовата стокова размяна формира единен международен пазар. Възникват и се разпространяват съвременни институционални и технологични правила за подготовка и провеждане на международни сделки. В условията на свободна конкуренция се формират единни международни цени.

  • Разгръщане на международното разделение на труда през XIX в.

Настъпват съществени промени между центъра и периферията на световното стопанство. Приключва акумулирането на търговския капитал и намаляват възможностите за търговска експанзия, предлагани от международния пазар на свободната конкуренция. Разпространението на акционерната форма на предприятието и възникването на картелните и монополните образувания, както и изравняването на цените на продуктите в различните точки на планетата пренасочват част от търговския капитал в страните от центъра към индустриалното производство, което бележи мощно развитие. Укрепналият промилен капитал отнема водещото място на търговския капитал. Подобни процеси протичат и в страните от периферията. Във все още незасегнатите региони започва, а в усвоените вече територии продължава изграждането на международното разпределение на труда от колониален тип, тласкащо страните от периферията към недоразвитост. Основният белег на този тип разделение на труда е това, че европейската индустрия по линия на световната търговия довежда до фалит градските занаятчии и наченките на манифактурна промишленост в страните от периферията. Така там се свива вторичният кръг в икономиката, но се променя и продуктът, доставян от първичния кръг. В него основно място заемат продоволствието и суровините, необходими за икономиките на страните от центъра. Процесите в различните региони се различават по това, че в едни региони те протичат под външна принуда, а в други – с активно сътрудничество на местното население.

  • Етап на преразпределяне на колониите и износ на капитал

Трансфера на капитали предизвиква съществени проблеми в социално-икономическата структура. С възникването на транснационалните корпорации капиталистическите отношения навлизат и в страните от периферията, в които се прехвърлят солидни инвестиционни капитали. Капитализирането в икономиката в периферията се извършва без необходимата социална подготовка, под въздействието на чужди сили и в услуга на чужди интереси. Затова този процес не довежда подобно на процесите в страните от центъра до възникването на интегрирано национално стопанство. Възникналият модерен сектор на икономиката паразитира върху първичния сектор, деформира отношенията в него, но не го въвлича в кръговрата на националното и световното стоково производство. Първичният сектор произвежда не за нуждите на местния вторичен сектор, а снабдява със суровини промишлеността в метрополиите. Той не се превръща в пазар на стоки, произведени във вторичния сектор. Единствената му роля е да доставя за привнесения отвън модерен сектор евтина работна ръка в зависимост от сезонните и конюнктурните колебания в нейното търсене.

Като резултат от износа на капитал се затвърждава едностранната зависимост на страните от периферията от страните в центъра по линия на международното разделение на труда. В този период се формира двойствена (дуалистична) структура на икономиките на развиващите се страни. Вторичният сектор не зависи от продукта, произвеждан от първичния, а само от производствените фактори, доставяни от страните от центъра. Така стопанството на страните от периферията се разделя на две изолирани една от друга сфери – модерната, която е свързана само с чужбина, и традиционната, която функционира сама за себе си. Този дуалистичен характер на икономиките в страните от периферията пречи на тяхната цялостна модернизация, а липсата на последователно и комплексно обществено-икономическо развитие само възпроизвежда на по-високи нива тази структура, но не я разгражда.

  • Бретън-Удската система и краят на колониализма

Две тенденции:

  • възстановяване на пораженията от войната и консолидацията на националните икономики;
  • сезонни опити за изграждане на система от международни икономически организации, които да подпомогнат следвоенното възстановяване и да предотвратят решаването на икономическите проблеми на света с военни средства.

Официалната отмяна на златно-паричния стандарт и замяната му със златно-доларов стандарт при хегемонията на американския долар като международно платежно средство на конференцията на Брестън-Удс внася съществени промени в системата на МИО и това дава право на повечето изследователи да свързват нововъзникналия световен ред с решенията от Брестън-Удс.

Основна пречка пред решаването на глобалните икономически проблеми след ВСВ се оказва разделението на света между развитите пазарни демокрации и планово-цантрализираните тоталитарни страни в ерата на студената война. С това разделение структурата център-периферия добива ново измерение. Тази структура се трансформира в триполюсна – развити капиталистически, социалистически и т.нар. страни от Третия свят, в които влизат развиващите се страни, които от позицията си на новопридобития си национален суверенитет придобиват и по-големи възможности за маневриране на световната сцена. Традиционните отношения между центъра и периферията се изразяват най-вече в икономическите връзки между развитите капиталистически и развиващите се страни. Както развитите пазарни демокрации, така и страните под съветско влияние се опитват да запазят в своите сфери на икономическо влияние възможно най-голяма част от развиващите се страни. В това отношение развитите пазарни демокрации използват максимално обстоятелството, че повечето страни от Третия свят са техни бивши колонии. Изнасяният от там капитал постепенно се насочва към нови сектори на икономиката на страните от Третия свят извън преработващата промишленост. Така постепенно развиващите се страни се развиват в отрасли, прилагащи развита техника, технология и ноу-хау за производство на усъвършенствани стоки за потребление и инвестиционни материали. С това цели клонове на тежката индустрия, производството на потребителски стоки, резервни части и други се настаняват трайно в икономиките на новообособилия се Трети свят.

Начело на този процес застават транснационалните корпорации, които оптимизират производствената си дейност в международни мащаби. Ръководните и научно-изследователските отдели и производствени единици с ключово значение винаги си остават в страните от центъра. В страните от периферията се настаняват онези производствени единици на транснационалите, които ползват евтина местна  работна ръка и суровините и които отговарят на принизените норми за защита на околната среда. Така развиващите се страни се принуждават да приемат капиталоемки производства на преработващата се промишленост, които се вклиняват като същото чуждо тяло.

Въпреки своя асиметричен характер, зависимостта между страните от центъра и периферията е взаимна, наложилите се в процеса на дълго историческо развитие икономически връзки носят не само облаги, но и негативни последици за страните от центъра.

През четирите описани дотук етапи на развитие на световното стопанство страните от центъра използват широкомащабно природните, материалните и човешките ресурси на страните от периферията в интерес на своето органично автономно развитие. Изграденото със страните от периферията разделение на труда, както и вътрешните процеси в тях, съществено влияе върху отрасловата структура и неравномерното развитие на производствените възможности в различните страни от центъра, като това влияние в последните десетилетия бележи все по-голяма интензивност. От началото на колонизацията или изграждането на международно разделение на труда с центъра страните от периферията са лишени от възможността за автономно вътрешно развитие. Те трябва да се приспособяват към променящите се потребности на страните от центъра и сами да понасят всички икономически и обществени последствия от това приспособяване.

  • Световното стопанство след края на студената война

Специфичните закони и правила за развитие на социалистическия стопански модел довеждат до изчерпването на лесно достъпните ресурси за икономическо развитие, а несъобразените с личния икономически интерес и пазарните механизми стопански процеси водят до акумулирането на такива дисбаланси в икономиката, които не могат да се решат без международно икономическо сътрудничество.

В началото на прехода всички бивши социалистически страни бележат сходни черти както с икономиките на центъра, така и с икономиките от периферията. Отварянето на затворения стопански блок към международните пазари и възприемането на международните цени, формите на икономическа активност и международното право в пълна степен показва несъстоятелността на социалистическия стопански модел, но и доказва основната теза на теорията на международния икономикс – в самоизолация от световното стопанство, устойчивото развитие е невъзможно или се постига с цената на нерационално големите разходи на ресурси и време. Отложеното от половин век приобщаване към международната стопанска общност в последните десетилетия изискваше по-висока икономическа и социална цена, която стопанските субекти и потребителите в тези страни плащат за преструктуиране и приспособяване на националните икономики към световното стопанство, за превъзмогване на периферизацията и присъединяването към развитите страни от центъра.

Асиметрично участие на отделните страни в международните търговски и капиталови процеси. Развитието на реалната и технологичната основа на производство в световни мащаби изпреварва развитието на институционалната структура на световното стопанство.Изоставането в реформите и укрепването на международните икономически организации лишава от възможност за защита на национални икономически интереси по-голямата част от страните от периферията. Асиметричното (неравностойното) участие на отделните страни в стопанската глобализация е несъвместимо с решаването на глобалните проблеми от икономическо и социално естество.

Слабите постижения на периферията на международните стокови пазари, ниските обеми на стокообмена и незначителния пазарен дял представляват едновременно причина и следствие от неефективността на вътрешноикономическите реформи, географската и продуктовата структура на търговията, както и постиженията в преговорния процес.

Към началото