Сравнително-културни изследвания на социализацията. Преходът към света на възрастните

  1. Определение за социализация

Социализацията е процес, в който индивидът усвоява умения за живот в обществото. Процесът е подобен на възпитанието. Но възпитанието става целенасочено и под ръководството на възпитател (учител, авторитет), докато социализацията е неорганизиран процес, при който могат да бъдат постигнати всякакви резултати – желани и обратни на общоприетите.

Социализацията е термин, използван от педагози, антрополози, социолози, социални психолози и политолози. Това е процес на наследяване и разпространение на норми, обичаи, ценности и идеологии, придобиване на уменията и навици на индивида, необходими за участието в активния живот на обществото.

Социализацията е процес протичащ от раждането до пълното адаптиране към средата. Според съвременните американски психолози социализацията обхваща целия жизнен път.

Социализацията осъществява връзката между личността и средата – процес, чрез който човек се внедрява в материалната и социалната среда.

Много изследвания потвърждават тезата, че човек не може да стане социализирана личност без социална среда. Например:

  • 20 поредни години Хари Харлоу (психолог от САЩ) наблюдава бебетата на маймуните, които са откъснати от биологичните си майки и са наложени на механични такива. Те са проявявали автоагресия – хапели са се сами, не са били дружелюбно настроени, ако имат потомство – не се грижили за него и други подобни. Липсата на реална среда за социализация блокира заложените по биологичен път импулси.
  • Американският психоаналитик Рене Спитц наблюдава сираци по домовете. Там на една гледачка се падали по 10 деца. Рене проследява развитието на децата при тези условия и заключава, че липсата на внимание води до статистически уловими негативни последици – близо 77% от тях трудно се адаптират към околната среда, а останалите умират преди да навършат 3 години. От тук следва заключението, че човек не може да уцелее без социализация.
  • Лари Липтън – психолог прави сравнение между нормалните деца, израснали в нормално семейство и децата, израснали по домове. Заключението е следното – децата от домовете плачели повече и лесно губели интерес към средата, изостават в говорното си развитие. Това може да се получи и в сесмейства, в които родителите не обръщат достатъчно внимание на децата си. Синдромът на лишаване от социална среда води до изоставане в умственото развитие.
  1. Социализация на личността

Във всяко едно общество социализацията се определя от набор от конвенции и стандарти, които обобщават културата му. Някои стандартни са формални (закони и наредби), докато други са неформални (обичаи, традиции, народен бит и др.). Вторите стандарти – неформалните – са така наречените социални санкции, които определят стандартите на социално изграждане на индивида. Голяма чсст от съвремения опит на обществото, свързан с управлението на общественото мнение и порядки, се превръща в норма. Нормата бива няколко вида:

  • Социална – правила за регулиране на хората и социалните групи в обществения живот. Могат да са формални и неформални.
  • Универсална – обект на пропаганда във всички общества; усвояват се преди всички други видове норми.
  • Правна – поддържат обществото цяло.
  • Морална – от тяхното спазване зависи интеграцията на обществото; неписани са.
  • Норма за реципрочност – когато се отвръща със същото отношение, което е дадено от отсрещния.

Като цяло социализацията е тясно свързана със социалните роли и социалния статус. Различният човек заема различен социален статус, който може да бъде избран или наложен.

Социализацията се отнася до последователността от преживявания на социално учене, които водят до интегриране на човека в обществото. Например, голяма част от процеса по отглеждане на детето включва социализацията, което се счита за пресечната точка между психологията и психологията на развитието. Приема се, че индивидът трябва да е мотивиран и да се мъчи да достигне някаква цел, за да успее да осъществи поведенчески промени в себе си. Съвременните психолози приемат, че поведението е целенасочено. Според психолозите има 3 вида последствия от поведенческите промени на иднивида:

  • награда;
  • наказание;
  • липса на награда.

Социализацията на идивида следва следния механизъм:

  • подкрепление на поведението – тази подкрепа идва от семейството, училището и най-близките хора на индивида. Тези, ако можем да наречем институции на социализацията на човек, имат различна сила:

семейството -> училището -> връстниците -> масмедиите -> трудовата сфера -> религията -> обществени организации/клубове

  • социално одобрение – одобрение от страна на обществото;
  • подражание – копиране на поведението на други индивиди. Най-силно изразено е в детството;
  • идентификация – механизъм, чрез който индивидът моделира поведението си, за да прилича на някого;
  • инициация – индивидът заема нова социална позиция – например, брак, церемония по награждаване и др.;
  • наставничество – диектно налагане на социални образи на поведение.
  1. Ресоциализация и десоциализация
    • Ресоциализация

Ресоциализацията е повторна социализация/социализиране на ново. Тя може да съществува и продължава през целия живот на индивида. Тя е процес на изоставяне на собствената Аз – концепция и начин на живот за някой друг, коренно различен начин на живот. Ресоциализацията осъществява изменение на нагласите на индивида, целите, нормите и ценностите в живота му. Това обикновено означаване отказване на натрупаните социални блага и постижения под напора на някакви обстоятелства. Например, ако човек остава инвалид в следствие на тежка катастрофа, трябва да се пригоди към напълно друг начин и условия на живот. На други хора например ресоциализацията им е наложена от обществото – затвор, психиатрични заведение, казарми, лагери, секти, манастири и др. В тях рязко настъпва реконструкция на личността.

  • Десоциализация

Десоциализацията е процес на загубата на възможност за социално общуване и взаимодействие. Това е обратният на социализацията процес. Десоциализацията е процес, при който индивидът губи своята социална роля и съответно загуба на социални позиции, власт или престиж. Например след оттегляне на човек от спортна кариера. Десоциализацията може да е отчуждение от своята група и среда поради вътрешни причини, тоест загуба на вътрешната обвързаност. Десоциализацията се наблюдава често у шизофреници. Характеризира се от невъзможност за съчувствие, липса на разбиране и обич, закрила и образци на поведение, липса на чувствто за близост и близки отношения с другите. Десоциализацията показва настъпващи отклонения в психичното здраве и в приемането на културата на обществото. Тя локализира отрицателните промени и може да се определи като неуспешна социализация.

  1. Светът на детството и светът на възрастните: новите реални отношения

В последно време в обществото рязко нараства актуалността на изследванията на различните проблеми на детството. Продължава да нараства потокът от изследвания в тази сфера – културно-историческата психология на развитието, етнографията на детството, историята на детството, социологията на детството, екологическа психология на развитието на детето, социално-генетическата психология, социална психология на детството, екология на детството и виртуална психология на детството.

Социализацията в детството е важна поради няколко причини. По време на жизнения цикъл първите 18 месеца от живота са периодът на най-бързи растеж. Затова най-вредните влияния на средата са недохранването, физическото и емоционално малтретиране, които са зловредни за развиващото се дете.

Общуването с възрастния играе много важна роля в развитието на различни сфери от психическия живот на детето. Основното предназначение на речта да обслужва общуването на детето с другите става опора на мисленето.

Детството е период, в който детето става пълноценен член на човешкото общество. Това е време на най-бурното развитие на индивида, което е невъзможно без посредническата роля на възрастния, независимо какъв е той – родител/настойник/учител и др. Именно той е посредник между детето и съвкупността от социо-културни ценности, нагласи, норми. От тази гледна точка е уместно отношенията между децата и възрастните да се наричат “диада”, “психологическа симбиоза”, тъй като това е цялостна система на съвместния живот. Тези отношения са сложни, противоречиви и дори проблемни.

Дори и след относителното обособяване на детето в дадената система и след превръщането му в самодостатъчен субект, то не скъсва връзките си с възрастния. Те стават дори още по-тесни, макар и с времето да придобиват все по-малко явен характер и все по-лесно общуване. Детето е социално същество и неговата социалност се изразява в стремежа си да живее общ живот с възрастните.

Метаморфозата на новороденото, неговият пол и език осигуряват на неговата култура основните съставки на социализацията. Тези фактори включват семейството (баща, майка, братя и сестри), връстници и институции.

Детството е социален феномен. Нейл Постмън в книгата си “Изчезването на детството” (1982) зловещо предполага, че, ако “идеята за детство” се е появила на определен етап на човешката история, то тя може и да изчезне. Нещо подобно се случва в съвременния свят. Телевизията е сменила книгата, а всекидневното общуване с възрастните се заменя с виртуалното. Изчезват детските дрехи, детските играчки и игрите все повече носят ярко изразения характер на атрибути и действия на света на възрастните, при това невинаги най-добрите. Детските пороци и престъпност малко се отличават от тези на възрастните. Необходимо е на детето да се осигурят условия за неговия личностен растеж, за интересно и радостно битие и затова един от най-сложните проблеми – това е да се предостави на детето право да бъде самото себе си, а не такова, каквото искат да го видят възрастните.

Безусловно е, че съвременните проблеми с децата – това са социално обусловени проблеми. Децата често обясняват развода на родителите си със своето лошо поведение и винят за станалото само себе си.

Едни от най-видимите характеристика за социализацията на детето във всяка една култура са следните:

  • на първо място е полът – от момента на раждане, той влияе върху това как детето ще бъде третирано от другите, как ще налага своите основни поведенчески различия, как ще се идентифицита неговата АЗ-концепция.
  • Следващ по важност фактор е езикът – новороденото е активен учаснтик в своето лингвистично развитие. Първата комуникативна способност на детето, която е рефлексна по природа е плачът. Езикът е част от собствената култура и едновременно е продукт на социализация и фактор в този процес на развитие.
  • Основен фактор си остава семейството – най-голяма роля в социализацията на детето си остава майката. Проучване показва, че заангажираността на бащите към детето е доста малко или дори липсва.

Специалистите са единодушни, че най-важна е социализацията в детско-юношеския период от развитието на индивида, когато се развиват психически, когнитивни и социални апекти на личността. В процеса на социално развитие и образование детето може да се реализира, откроява или да остане вечно в сянката на някой възрастен. Има положителни и отрицателни нагласи към формирането на личността на детето. Положителните стимулират насоченото развитие в процеса на социализация, който по-късно може да достигне големи успехи в самоусъвършенстването си като човек.

Oпределят се четири групи от такива фактори, които влияят на социализацията на детето:

–  микросистема – започва от раждането и има най-значително въздействие върху развитието на човек. Тя включва семейство, родители, училище, условията на живот, играчки, книги, които детето чете, работа в екип, религиозни организации, партньорска група и др.;

–  мезосистема – взаимовръзка между различни жизнени области, определящи и същественно влияещи на действащото възпитание. Това са етно-културни и регионални условия, средства за масова комуникация – училището, асоциация, която включва членове на семейството, семейната среда, улиците, където децата прекарват времето си и др.;

–     екзосистема – косвено засягат социалното развитие и образованието на детето. Това са публични институции, органи, административни учреждения и т.н.;

–      макросистема – изпълнява регулаторна система за контрол за повишаване на човешки изградените среди – пространство, планетата и света като цяло, нормите на културата и субкултура, философски и идеологически позиции, преобладаващи в обществото и др.

  1. Заключение

Като заключение, можем да кажем, че социализацията си остава процес, чрез който човешкото същество придобива качества, необходими за жизнената му дейност в обществото. Общуването и взаимодействието между хората са решавщ фактор за социализацията на детето. Първата социализация на личността се извършва най-усилено през предучилищната му възраст.

В последните години въпросът за общуването и социализацията заема голямо място в редица науки, а кръгът на изследванията в тази насока непрекъснато се разширява.

Към началото