Стресът и неговото влияние върху развитието на индивида

  1. Същност на стреса

Стрес в психологията е състояние на повишени физически и психически натоварвания, които предизвикват в организма неспецифични соматични, биохимични и психофизични реакции – на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно емоционално или физическо въздействие, което води до високи нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация. В същото време, по-ниските нива на стрес могат да бъдат фактори на адаптация и справяне. Стресори се наричат онези външни или вътрешни дразнители, които предизвикват стрес.

Терминът стрес произлиза от stringere (латински: стягам, затягам). По-късно думата е започнала да се използва за  дефиниране на сила, натиск, напрегантост, голямо усилие. В ежедневието, в психологията и в медицината, често се случва конкретни състояния да се обозначават като стресови, което не винаги е вярно. Някои изследователи дори твърдят, че не всичко в живота би могло да се нарече стрес.

Стресът не е просто нервно напрежение. Причина за появата му често са интензивни емоционално и дори физиологични преживявания.

Човешкият живот е изпълнен с разнообразни събития. Тялото ни приема и формира отношението си спрямо тях в зависимост от потребности и знания, които притежаваме. Когато рапзолагаме с достатъчно информация относно предстоящите събития, реагираме спокойно, не се създава напрежение и организмът ни е в състояние да поеме изпълнението на нови задачи. От друга страна обаче, при неблагоприятни и неочаквани събития, съществува риск от настъпване на сериозни тежки нарушения в организма ни – на психологично и на физиологично ниво. В такива случаи се появява силно безпокойство и тревога, което води до повишаване на стресовото състояние. Понякога, дори дребни неприятности ни разстройват дълбоко и оставят следи в психиката ни без дори да осъзнаваме.

  1. Видове стрес

Стресът, на който е подложен нашият организъм, може да бъде физическо усилие или преживяване, дори мисъл, предчувствие, прекомерно ядене, резки промени в температурата и др. Стресът е специфична физическа реакция на тялото ни. Тези влияния върху организма ни могат да бъдат реални или въображаеми, отрицателни или положителни.

Факторите, които предизвикват стрес, се наричат стресови фактори. Стресът не е просто нервно напрежение. При човека, който има висока развита нервна система, емоционалните стимули са всъщност най-често срещаните стресове. Не е от значение дали стресът е приятен или неприятен. Стресът обаче не е нещо, което трябва да се избягва. Пълната липса на стрес означава смърт. Някои болести, включително повишено кръвно налягане и язва на стомаха, са пряко свързани с него. Има нови доказателства, че стресът може косвено да предизвика редица други заболявания – от настинка до рак, като нарушава функционирането на имунната система. Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.

Очевидно е, че стресът може да бъде свързан с приятни и неприятни изживявания. Следователно, самият стрес не винаги упражнява негативно въздействие върху хората. Понякога той има положителни последици.

  • Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) – включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и живота на човека. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:

– екологична система, обществени бедствия;

– социално-икономически фактори на стрес;

– лични инциденти.

  • Положителният стрес – провокира се от общуване, от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и др.

Сам по себе си стресът има защитни функции. От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:

  • ситуативен стрес – след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;
  • хроничен стрес – човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно, поради непрестанно изменящата се среда;
  • посттравматичен стрес – преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена, а едва след това – обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

Човешкото тяло отговаря на стресовите ситуации чрез активиране на нервната система и специфични хормони. Усилват се ударите на сърцето, честотата на вдишванията, кръвното налягане и метаболизма. Мускулатурата се напряга, кръвта се оттегля от другите части на тялото към мускулите, за да ги подготви за действие. Честотата на сърдечните удари и дишането се учестяват.

В крайна смтка, стресът се проявява по различен начин при всеки отделен индивид. Някои хора процъфтяват при постоянен стрес, но повечето успяват да се справят само за известно време. Видовете симптоми по време на стрес при хората са следните:

  • физически симптоми – стомашни проблеми, намаляване или увеличаване на апетита, главоболие, високо ниво на адреналин, ускорен пулс, повишено кръвно налягане, проблеми със съня, алергични реакции, учестено дишане, по-бавно храносмилане и др.;
  • емоционални симптоми – тъга, депресия, тревожност, апатия, гняв, притеснение, раздразнителност, забързаност, напрежение, паника, намаляване на удоволствието от работа и срещи с близки и др.;
  • промени в поведението – проблеми с паметта, импулсивност, затруднение в концентрацията, непоследователност на действията и др.

Естествените реакции в стресови ситуации са отговор на тялото на стреса. При три четвърти от хората в резултат от преживян стрес, всеки  път се увеличава отделянето на хормоните адреналин и кортизол, стига се до високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи (преминаването им в кръвта кара артериите да се свиват, мускулите да се съкращават, а сърцето да бие по-бързо. Всичко това повишава сърдечното напрежение и кръвното налягане), инсулт, депресия, тревожни разстройства, синдром на хроничната умора, синдром на раздразненото дебело черво и други храносмилателни разстройства, затлъстяване, мигрена и дихателни проблеми. Стресът дори може  да се превърне в основна причина за отслабване на организма, което увеличава риска от предразположеност към вируси, различни алергии и някои видове анемия. Постоянният стрес повишава образуването на тромби в кръвоносните съдове, които могат да доведат до инфаркт и инсулт. Понижените защитни сили на организма в такъв момент могат да доведат до рак, инфекции и други заболявания. Също така храносмилането може да бъде потиснато, а то от своя страна да доведе до натрупване на излишни килограми, следователно затлъстяване.

Някои стресови ситуации са по-сериозни и изискват специално внимание и грижа. В следствие на много силен стрес се появява т.нар. посттравматично стресово разстройство, което се развива при хора, преживели травматираща случка като катастрофа, природно бедствие, изнасилване, побой и др.

При здрави хора, физическото натоварване увеличава налягането в кръвоносните съдове до 40%, а емоционалното – до 60%. Когато двата типа стрес са комбинирани (особено при спортисти), може да се достигне до екстремно налягане, което да доведе до внезапна смърт.

През последните десетилетия се говори за т.нар. бърн аут състояние на умствено, емоционално и физиологично изчерпване, при което човек се чувства безпомощен и започва да се отнася негативно към околния свят.

В средата на XX в. канадският учен Ханс Селие поставя началото на научното изследване на стреса. Според Салие думата стрес означава „различни неща за различни хора”, поради което неговото дефиниране е трудно. И все пак под думата стрес трябва да се разбира онази неспецифична реакция на организма, възникваща под действието на необичайни дразнители.

Селие започва своите изследвания без специален интерес към стреса. Различните видове стресори, които десйтват върху организма предизвикват промени. Синдромът на ответна реакция на организма се нарича „общ адапционен синдром”.

Според теорията на Ханс Селие стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в три фази:

  • първи етапфаза на предупреждение/тревога – налице е високо равнище на активност на нервната система. Мобилизират се ресурсите на организма за спряване със стресора. Нито един жив организъм не може да се намира в постоянно състояние на тревога. Ако действието на стресора е прекалено силно, организмът може да загине още на първия етап. Ако това не се случи, следва:
  • втори етапфаза на съпротива – мобилизират се и се изразходват всички възможни ресурси на организма. По този начин тялото е изключително устойчиво на продължителен стрес. Ако стресът продължи за много дълъг период от време, резервите на тялото започват да се изчерпват и се пристъпва към:
  • трети етапфаза на изтощение –  стресорите са действали толкова дълго време, че са изчерпали адаптационната енергия на организма. Ако защитната реакция е много силна и продължителна, прераства в болест. При тази фаза са призивите на помощ, която може да дойде само отвън във вид на подкрепа или под формата на отстраняване на стресора.

През 1966г. се въвежда понятието психичен стрес, при който реакцията зависи от това как личността преценява значението на дадено явление дали е източник на заплаха, загуба или предизвикателство. Стресовата ситуация трябва да се разгежда в контекста на взаимодействието между личността и външната среда, посредством оценка на опасността и справяне със стреса. Вероятно е обаче тези вярвания, убеждения и представи да са неточни и да доведат до дисбаланс между изискванията на социалната среда и ресурсите на човека да се справи ефективно с тях.

  1. Справяне със стрeса

Справянето със стрес представлява процес на изпълнение на отговора на отправената към организма заплаха. Въпросът тук е как човек ще успее да се справи със стресогенните въздейстия, защотото това е от изключително значение за успешната му адаптация. Един от възможните подходи за справяне са актове на бягство и избягване на неприятните условия на средата. Друг модел за справяне е оценка на отношението за спряването с проблемите.

Очертават се две основни функции на справянето – емоционално-фокусирани и проблемно-фокусирани. Първата е ефикасна при необратими ситуации на загуба, в които личността трябва да успее да се адаптира към претърпения неуспех и по-лесно да го преживее. Втората е свързана със ситуации на предизвикателство и заплаха, при които индивидът може да повлияе изхода от ситуацията. Като заключение можем да кажем, че не би било вероятно да се определи коя от двете ситуации е по-ефективна – това зависи от спецификата на конкретното събитие.

Здравословната доза оптимизъм помага да извлечем максимума от всяка една стресова ситуация. Дори да ни е трудно в даден момент, трябва да мислим позитивно.

Най-общо може да се каже, че хората избират или пътя на активното справяне, насочено към проблема, или пасивното справяне, насочено към емоционалните преживявания. При активното справяне индиивидът полага усилия за решаване на проблема, търси подкрепа, обмисля стратегии и др. При пасивното справяне – индивидът се затваря в себе си, преосмисля ценностите си и проблема и др.

Подходящи методи за справяне със стресови състояния са когнитивна терапия, дихателни упражнения, медитация, различни техники за намаляване на реакцията на възбуда при неблагоприятни събития и др.

Един от най-типичните източници на психичен стрес е неизвестността. Когато човек се намира в среда, в която постоянно не му достига нужната информация, тогава отрицателните емоции лесно прерастват в безпокойство и тревога. Но ако стресорите- неизвестността, изненадите, неочакваните значими събития и непредсказуемите конфликтни реакции- продължават да действат, човек изчерпва защитните си сили и настъпва изтощение, което се проявява като нервна преумора, хронична невроза и други.

Нужно е да знаем как да се преборим и предпазим от стреса. Най-добрият начин за избягване на вътрешния стрес е да си изберем такава среда (съпруга, началник, приятели), които да съответстват на вътрешните ни предпочитания – да се посветим на такива дейности, които обичаме и уважаваме.

Ханс Селие дава следните препоръки за преодоляване на емоционалния стрес чрез хигиена на всекидневното общуване:

  1. Стремете се постоянно да печелите и запазвате любовта на близките хора. Единственото съкровище, което завинаги ще остане Ваше, това е Вашата способност да заслужите любовта на ближните си. Неочаквани социални промени могат внезапно да Ви лишат от всички събрани пари, собственост или политическа власт. Вашата ценност се измерва със способността Ви да заслужите любовта на ближния.
  2. Абсолютното съвършенство е невъзможно. Но във всяка избрана дейност даден човек си има свой връх.
  3. Ценете радостта от истинската красота и естественост във всекидневния живот. Ако избягвате всякаква самоцелна показност, изкуственост и прекалена услужненост в държанието си, Вие ще заслужите благоразположението и любовта на хората.
  4. С каквато и ситуация в живота да се сблъскате отначало си помислете струва ли си изобщо да водите борба.
  5. Постоянно насочвайте вниманието си върху светлите страни на живота.
  6. Дори след съкрушително поражение човек може да се пребори с угнетяващите го мисли за несполуката – най-добре с помощта на спомените за минали успехи.
  7. Ако Ви предстои да свършите неприятна работа, която я прави необходима за достигането на набелязаната цел, не я отлагайте.
  8. Хората не се раждат равни, макар че те трябва да имат равни възможности. В обществото мястото на човека трябва да се определя от неговите постижения.

В резултат не изследвания е установено, че по-често използваните начини за избягване на стреса от хората са следните:

  • залавят се с любимо занимание, с четене, слушане на музика или свирене на инструмент, гледане на филм, телевизия, театрален спектакъл;
  • общуват с близък и приятен човек, със собствените си деца;
  • вземат успокоителни лекарства, някои предпочитат да се отпуснат с алкохол;
  • активно се пренасочват към физическа работа, към плуване или друг спорт, към туризъм;
  • успокояват се със силата на разума и логиката – превключват на приятни спомени и мисли;
  • отдават се на агресивни действия – нахвърлят се върху някого, избухват в яростни крясъци или в плач;
  • прилагат специални дихателни упражнения за успокояване.
  1. Психология на здравето

Изседванията върху стреса представляват една от важните връзки между психологията и здравето. Стресът може да се определи като физиологична или психична реакция на възприета заплаха от средата. Трябва да се отбележи, че хората възприемат едно и също потенциално заплашващо ги събитие по много различни начини в зависимост от когнитивната му интерпретация и наличните им ресурси за справянето с него.

Психичното влияние  предизвиква болка, надмерна веселост, надежда или тревожност, стига до сърцето и влияе върху неговата честота и ритъм, влошавайки общото му подхранване и жизненост. Гневът влияе върху честотата и силата на пулса.

Изледователите от  област  психология на здравето се интересуват от ролята на психологичните фактори при профилактиката на болестите и поддържането на добро здраве. По-конкретно учените се опитват да отговорят на следните въпроси:

  • Какво прави някои събития по-стресови от други?Например, защо промяната на работата може да бъде понякога стимулираща, а в други случаи унищожителна за хората.
  • Как стресът допринася за развитие на соматично заболяване?Например, може ли стресът да отслаби имунната реакция на организма при опасността от херпес или други вирусни инфекции?
  • Може ли психолоичното лечение да облекчи болката и дискомфорта при физическото страдане? Например, може ли човек да се научи да се справя с болката при ампутиран крайник, без да приема вредните медикаменти, към които да привикне?
  • Как хората могат да се справят със стресовите фактори в своя живот? Например, какво могат да направят брокерите на борсата, за да се справят със стресорите в своето всекидневие?

Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение и успешно да общува с другите хора, ражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства. Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствието на горепосочените признаци и наличие на някои по- сериозни проблеми.

Има един надежден критерий за диагностицирането на наличието на душевно здраве или на наличието на психологически проблеми у даден човек. Човекът, намиращ се в добро душевно здраве се адаптира успешно, по най-добрия начин. Човекът, чието психично здраве не е за завиждане, ще има проблеми и трудности в адаптацията.

Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с дугите хора. Втората е субективна: човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.

Умората, получена в резултат на разумно натоварване и напрежение, дори би трябвало да е приятна, защото е естествено състояние. След като си почине, колкото е нужно човек се възстановява и може да продължи работата си. Изтощението обаче е неестествено състояние, в следствие на което се нарушава регулацията на поведението. При изтощението се редуват свръхвъзбуденост и депресия, човек се люшка между тези два полюса.

Външно поведението на превъзбудения човек е ярко типично – движенията и жестовете му са бързи, резки, отсечени, думите ми се леят като порой. Създава се впечатлението, че блика излишна енергия, но то е измамно – всъщност човекът действа със свръх сили, изцеждайки опасно последните резерви от енергия. Вместо да си даде необходимия отдих, той продължава изтощителните действия, това поведение е придружено и от взривообразни изблици на емоции.

Закономерно свръхвъзбудата от изтощението отстъпва място на депресията.

Думата депресия има латински произход и означава понижение, спадане на налягането, подтискане – депресията е силен спад на желанието и възможностите за дейност.

  1. Заключение

Най-общо стресът означава натиск, тежест, нарежение и се проявява, когато човешкият организъм и психика реагират на дразнения от външната среда. В малки количества стресът може да бъде полезен, тъй като мобилизира в най-висока степен индивидуалите способности за реакция и преодоляване на промяната. От друга страна, прекаленията стрес се отразява доста негативно.

Като заключение можем да затвърдим, че стресът като предизвикателство към човешкия дух и възможности и в пследствие като реакция на себеутвърждаване и себеутвърждаване и победа, може да бъде наистина приянто емоционално преживяване и изграждане на самата личност.

Към началото