ТНК и глобализацията на икономиката

  1. Глобализация – това е процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата.

Макар контакти между сравнително отдалечените региони да съществуват още от Античността, те придобиват наистина глобален обхват едва след Великите географски открития през XV-XVIв.

А) Етимология и употреба – терминът произлиза от английската дума globe (сфера), която навлиза в английския език от латинското globus (кръгла форма, сфера, топка) и от около 1550г. се използва в смисъла на планетата Земя или на триизмерната й проекция. Една от най-ранните известни употреби на съществителното глобализация е от 1930г., в публикация, озаглавена „Към ново образование“ – използвана, с цел да се обозначи цялостния поглед на човешкия опит в областта на образованието. Подобен по смисъл термин – „корпоративни гиганти“ – е използван от Чарлз Тейз Ръсел през 1897г., за да опише големите национални корпорации и други големи предприятия по това време. През втората половина на 80-те години на XX в. понятието навлиза в масовата преса.

Б) Определения – Роналд Робъртсън, професор по социология в университета в Абърдийн, е първият, който определя глобализацията като „свиване на света и засилването на световното съзнание като цяло.“

През 2000г. Международният Валутен Фонд определя четири основни аспекти на глобализацията:

  • търговия и сделки – развиващите се страни са увеличили своя дял от световната търговия – от 19% през 1971г. до 29% през 1999г., но все още има големи разлики между основните региони. Например, новоиндустриализираните икономики в Азия просперират докато африканските страни се представят лошо. Структурата на износа на една страна е важен показател за успех. Произвежданите стоки за износ се увеличават, доминирани от развитите страни и новите икономики. Изнасяните основни суровини като храни и материали по-често са произвеждани в развиващи се страни;
  • капиталови и инвестиционни потоци – частните капитали, движещи се към развиващите се страни, нараснаха през 90-те години на миналия век, заменяйки помощите или парите за развитие. ПЧИ се превръщат в най-важната категория;
  • миграция и движение на хора – в периода 1965-1990г. делът на мигриралата трудова сила приблизително се удвои;
  • разпространение на знания и технологии – информацията и обменът на технологии са неделима част от глобализацията. Технологичните иновации или технологичния трансфер облагодетелства повечето от развиващите се и най-слабо развитите страни като например появата на мобилни телефони.

В) Икономическа глобализация – най-забележимият и често коментиран елемент на глобализацията е икономическата глобализация, включваща изменения на финансовите пазари, търговските и производствени ниши, които отслабват контрола на националните правителства върху местното производство и потребление.

Икономическата глобализация се придружава и отличава със следните моменти:

  • интензифициране на преките чуждестранни производствени инвестиции.
  • Стремителен растеж на международните финансови операции.
  • Висок растеж на стокообмена в световен мащаб.
  • Широко разпространение на новите технологии.
  • Разширяване на световните информационни и комуникационни мрежи.

Настоящият етап на икономическа глобализация обхваща най-вече трите регионални центъра – Европа, САЩ и Япония. 90% от щаб квартирите на ТНК са разположени именно в тях. През 80-те години на XXв трите центъра заемат 96% от компютърния сектор, 95% от промишлеността, 94% от астронавтиката и биотехнологиите. През 90-те години на XXв на трите центъра се падат две трети от световния външнотърговски обмен на промишлената продукция. Икономическата глобализация сега преминава в етап на икономическа регионализация. Между трите центъра на икономическата регионализация се води икономическа война за надмощие в технологиите, в производството и финансовите пазари.

Г) Последиците от икономическата глобализация

От икономическата глобализация на света се очакват положителни ефекти като: по-ефективно разпределение и използване на световните ресурси, което да осигурява икономически растеж и подобряване на условията на живот; улесняване на достъпа до новите технологии и на тяхното разпространение; постигане на по-богат избор на блага от страна на потребителите; увеличаване на достъпа до информация и уеднаквяване на условията на живот в различни страни.

Една от негативните последици от икономическата глобализация е, че тя засилва финансовата нестабилност в света. Съществува критично разминаване между икономическата и финансова интеграция на националните системи, поради неспособността на икономическите политики да осигурят необходимото регулиране и поради липса на сътрудничество и координация. Например, все по-широко се разпространяват дериватните ценни книжа заради силата на либерализация на финансовите пазари. Все по-често навлизат на световните финансови пазари институционалните инвеститори като пенсионните фондови и застрахователни дружества. Това увеличава финансовата нестабилност и пазарния риск в глобален мащаб.
Нараства бездната между развитите икономически, технологически и социални общества, които са около една пета от човечеството, но разполагат с четири пети от суровините, енергиите и благата, употребявани днес от целия свят. Разликата между равнището на живота на най-богатите и най-бедните е в десетки пъти. Така, ако едни получават повече от $30 000 годишно на глава на населението, то други получават по-малко от $300.

Д) Начало и етапи на икономическата глобализация – едни икономисти твърдят, че глобализацията води началото си от появата на човешкия род. Втора група икономисти свързва началото на икономическата глобализация с началото на модерната епоха: XV-XVIв и появата на търговския капитализъм.

Глобализацията основно се отнася към последните десетилетия на XIX в. и оттогава насам се разгръщат 3 етапа на глобализация на икономиката:

  • 1-ви етап – първа вълна на глобализацията, 1870-1913г.;
  • 2-ри етап – период на дезинтеграция, 1914-1950г.;
  • 3-ти етап – втора вълна на глобализация, от 1950г. насам.

Историческият мит показва, че глобализацията не е необратим процес. Тъкмо обратното, тя може да бъде забавяна или да утвърждава противоположната тенденция. Глобализацията на икономиката се влияе в много голяма степен от политически събития.

Е) Политическа глобализация – през втората половина на XX в. се наблюдава процес на размиване на националния суверенитет. Тази тенденция е свързана със създаването на система от международни организации и договорености по време на ВСВ и на Студената война. Тя става по-отчетлива, в резултат на активизирането на ролята на междуправителствените и международните интеграционни организации като ООН, МВФ, СБ, СТО, ЕС (Организация на обединените нации, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, Европейския съюз). Тези организации първоначално са проводници на политиката на държавите-участнички, но постепенно започват да играят самостоятелна роля и оказват значително влияние както на международните отношения, така и на своите създатели.

Ж) Развитие на глобализацията – с глобализация обозначаваме ускореното стопанското развитие и бурния напредък на информатиката. Сред главните движещи сили на интернационализацията на стопанския живот са транснационалните корпорации. Те формират нова икономическа карта на света, в която националните стопанства стават интегрална част, а равновесието на националните стопанства се определя повече от външните фактори, отколкото от вътрешните.
Глобализацията е основна характеристика на събитията, ставащи в съвременния икономически живот и основна тенденция в развитието на икономическите отношения, основаващи се върху отварянето на националните икономики, върху съществуването на общи социално-икономически проблеми на развитието и на необходимия трансфер на ресурси.

Глобализацията е реалността на стремящите се към свобода търговци. Капиталите, стоките и работната сила се движат през границите по-свободно от всякога.

Според Збигнев Бжежински – политолог и съветник по въпросите на Националната сигурност, глобалната промяна е извън контрол.

2. Транснационална корпорация (ТНК) или също така многонационална компания (МНК), или мултинационална корпорация, е корпорация, която разпростира дейността си в две или повече държави. Може да бъде наричана също и международна корпорация.

Интернационалната е тази корпорация, която разполага със собствена база и производство в дадена страна и доминира със стопанска дейност, в износ и внос на стоки, за което поддържа редица офиси и представителства в много други страни. Мултинационална е тази корпорация, което е базирана в страната си, но има много филиали в други страни. Транснационалната корпорация е висша форма и основен тип на развитие на корпорацията при условията на глобалната икономика. Тя по принцип е наднационална. По същество в термина ТНК се обединяват и трите типа.

Формирането на транснационални компании е явление, характерно за усилващия се процес на глобализация и глобална икономика. Развитието на транснационалните компании е критикувано от антиглобалисткото движение. Примери за такива компании са огромни вериги хипермаркети, вериги за бързо хранене, софтуерни компании и т.н.

А) Структура на ТНК – международната организация на труда дефинира ТНК като корпорация, чиито центрове на управление се намират в една страна, наричана „домашна среда“ и няколко други страни, наричани „страни-домакини“, като между тях се извършва интензивен вътрешнофирмен обмен.
ТНК могат да бъдат разделени на три общи групи спрямо конфигурацията на тяхната продукция.

3. Транснационалните корпорации и глобализацията на икономиката – всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните например са глобални и засягат цялото човечество. Глобалните проблеми не са изолирани един от друг, между тях има сложна зависимост. Проблемите обхващат всички аспекти на обществения живот – политически, икономически, социални, културни и екологични. В икономическият аспект търговският обмен и транснационалният бизнес придобиха невиждани размери. Доходите и социалният статут на националното равнище стават все по-зависими от чуждите инвестиции. Сферите на дейност на транснационалните корпорации се разпростират в най-малко 2 страни. Те възникват, когато компанията-майка разкрие чуждестранни филиали в други държави. 70% от световната търговия се намира в ръцете на 40 000 ТНК и техните 250 000 международни филиала. В началото на 80-те години на XXв транснационалните корпорации държат повече от 40% от промишленото производство, около 60% от международната търговия и около 80% от технологичните разработки на развитите страни. Към 2004г. ТНК държат около 50% от общите световни разходи за НИРД, 90% от патентите за нова техника и технология и 90% от продажбите на лицензи на световния пазар. Ролята на вътрешния сектор на националната икономика непрекъснато намалява. ТНК добиват, преработват, разпределят и потребяват огромна част от световните енергийни ресурси. Те добиват полезни изкопаеми. Те строят болшинството електростанции, произвеждат голяма част от горите в света и произвеждат почти цялата хартия. Отглеждат огромна част от техническите култури, произвеждат и продават също така хранителни продукти.

ТНК обединяват европейските стопанства преди вътрешният пазар да бъде официално завършен и са главен фактор при интеграцията на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Тези ТНК, чиято дейност не се ограничава само в границите на европейския пазар, пречат на „крепостта Европа“ да се затвори в себе си. Те оказват силно въздействие върху интензивността и посоката на интеграционния. В случая с България закъснялото им включване в стопанското развитие е сред факторите, обясняващи цялостната изостаналост на страната.
По същност ТНК са естествен противник на всякакъв род ограничения от административен характер, които пречат на дейността им. ТНК са желани партньори заради капиталите им, заради технологичните и управленски умения, заради непрекия им принос към националната сигурност и пр. От друга страна, ТНК могат да пречат сериозно в случаите, когато се провежда неблагоприятна за тях стопанска политика. Често политиката на ТНК влиза в противоречие със социалната политика на определени страни поради трансфера на работни места или поради спестяванията за социалните фондове. ТНК са организационната форма, пригодна най-добре за изискванията на глобализацията. Независимо от дълготрайните материални активи, които притежават в различни точки на световното стопанско пространство, главен техен белег е подвижността.

Създаването на транснационална корпорация или разкриването на нови задгранични филиали на вече действаща такава обикновено е предшествано от разширяването на международната дейност на дадена корпорация в определена чужда страна. Към това спадат:

  • разширяване износа на продукти на корпорацията към тази страна и натрупване на опит в международната търговия;
  • проучване на външните пазари;
  • нарастване броя на задграничните служители на корпорацията, обслужващи нейната търговска дейност;
  • продаване на лицензи и чуждестранни фирми и продаване на правото за дистрибуция на нейните продукти на чуждестранни фирми;
  • организиране на сервизна база в чуждата страна.

Тези дейности са стъпка към превръщането на обикновената корпорация в транснационална чрез създаването на нейни филиали в чуждата страна или към разкриване на вече съществуваща ТНК в същата страна. Основните мотиви за разкриването на ТНК са най-вече максимизирането на обема на продажбите и печалбата на корпорацията.

Изследванията показват, че през последните три десетилетия се наблюдават тенденции в развитието на ТНК:
1. Операциите на задграничните филиали на ТНК растат по-бързо от растежа на операциите на компанията-майка. Това показва, че е налице транснационализация, в случая – транснационализация на корпорациите.
2. Расте мотивационната активност на ТНК, предпоставки за което са значителната концентрация на капитала и разширеният достъп до научно-технически ресурси. С това нараства глобалната конкурентоспособност на ТНК.
3. Нараства диверсификацията на дейността и структурата на ТНК.
4. Непрекъснато нарастват мащабите и значението на международното производство, като общият обем на задграничното производство се определя с понятието „втора икономика“. Именно тя през последните години бележи ръст.
5. Повишава се гъвкавостта на управлението на ТНК. С това се постига съгласуване на висока степен на централизация на управлението с децентрализация, диверсификация и усложняването на тяхната организационна структура.
6. По-силно се изразява и глобалната стратегия на ТНК, което означава, че те във все по-голяма степен разглеждат целия свят като единно, производствено, търговско и инвестиционно поле.
Започналият отдавна световен преход намира отражение в обективно-историческите трансформации, в които са включени всички страни и народи. Икономическата власт на държавите става все по-зависима от външните фактори, произтичащи от глобализацията.

С нарастващата си интензивност икономическата дейност прекрачва националните граници, излиза извън контрола на националната държава и структурира със своите нови центрове и връзки глобалното пространство. Няколко хиляди ТНК са новите доминиращи субекти на Световната икономика, а 350 от тях имат годишен доход, равен на една трета от БВП на света. ТНК и международния капитал се превръщат в новото световно правителство. ТНК имат непрекъснато увеличаващ се контрол над Световната икономика. ООН вече е безсилна и не желае да въздейства на новия световен ред, при който се отнема властта и контролът върху вземането на решения от обикновените хора и от самите правителства. Световната Търговска Организация (СТО) е един от най-мощните инструменти, които това ново световно правителство използва. Тя притежава властта да измести всяко национално или международно законодателство, което бъде прието за бариера пред световната търговия. СТО се явява най-ефективният защитник на глобалните корпоративни интереси. Тя с всички средства оказва натиск за пълното либерализиране на търговията и пълното оликвидиране на икономическата самостоятелност на държавите, особено на икономически по-стабилните. Друг инструмент от същия вид е Многостранното Споразумение за Инвестиране (МСИ). То осигурява премахването на бариерите, спиращи ТНК от установяването на тотална мощ върху местните, регионалните и националните икономики. Целта на МСИ е да подобри климата за инвестиции по цялото земно кълбо, което е всъщност поощряване на преместването на производствата в страните с ниски доходи и по-богати природни ресурси, както и оказване на все по-силен натиск за намаляване на стандартите за екологична и социална защита.

Един от механизмите за оцеляване на големите корпорации е да разширяват пазарите си, в колкото е възможно повече посоки. Това включва и закупуване на по-малки производствени предприятия, работещи на местно ниво – много по-устойчиви и целесъобразни от ТНК. Всичко, което се извършва в по-малки мащаби е по-благоприятно за околната среда. Когато стоките се произвеждат локално, транспортирането е минимално. Но широкомащабната индустрия зависи от свободното движение на стоки и услуги. Ето защо германските картофи могат да бъдат измити и обелени в Италия, където трудът и водата са по-евтини и после нарязани да се транспортират до Белгия или Холандия, за да се продават в заведенията за бързо хранене. Корпорациите произвеждат стоките си в по-бедните страни, Третия свят или Източна Европа, там, където надниците са по-ниски и глобите за замърсяване на околната среда не са така стриктни и след това ги внасят обратно в своята страна.
Резултатите от икономическата интеграция са няколко:

ТНК се изявяват като субекти на международните икономически отношения, наред с националните стопанства. Националните стопанства губят своята роля и значение в условията на глобализация, но по отношение на ТНК е точно обратно: те се очертават като основен субект на бъдеща единна световна икономика. Известно е, че капитала е космополитен по самата си природа. Той не признава граници и винаги се устремява там, където съществуват възможности за печалби. Може да се смята, че ТНК са основната движеща сила на процеса на интернационализацията на глобалната икономика.

ТНК могат да се възприемат и като фактор за динамично нарастване на изгодата от участието в международните икономически отношения. Задграничните инвестиции, които осъществяват ТНК, водят до по-ефективно използване и разположение на съществуващия капитал. ТНК са големи бизнес организации, разполагат с огромни финансови ресурси и са способни да организират проекти каквито малките компании поради ограниченост на ресурсите не могат да предприемат.

ТНК повишават инвестиционната активност в световната икономика, активизират капиталообразуването и темповете на икономически растеж. Икономическите последици на ТНК за приемащите страни са многоаспектни – някои положителни, а други неблагоприятни, отрицателни. Крайната оценка трябва да се претегли през призмата на печалбата и загубата от този спектър на влияние. Икономическата изгода за приемащата страна е, че нараства производителността на производствените фактори, обемът на производството и равнището на заетостта. Местни фирми не се заемат с проекти, поради трудностите, с които ще се сблъскат, тъй като не разполагат с никакво предимство. ТНК имат големи мащаби, познават добре пазара и могат да организират надеждни маркетингови проучвания. Това им позволява да предлагат инвестиционни проекти, които осигуряват както по-високо равнище на производство, така и по-голяма заетост.

Напоследък се забелязва разочарование от големите сливания, станали през последните няколко години. Купувачите, които смятаха, че увеличавайки собствеността си ще увеличат икономическата си мощ и печалбите си, останаха разочаровани. Причините за това е неуспехът от интегриране на новите придобити фирми в основната компания, направените нереалистични очаквания и неадекватното планиране, несинхронизирането на мениджърския екип, технологичните системи, организационната структура и корпоративната култура.

Доходът, създаван от филиалите на ТНК, не може да се брои като директна изгода за приемащата страна, макар че подходът от тях може да бъде използван за покупка на местно произведени стоки и по този начин да активизира съвкупното търсене. Ето защо е трудно да се оценят функциите и приноса на ТНК за стопанското развитие на приемащата страна. Голяма част от дейността им е свързана с трудоемки отрасли, защото са в големите развиващи се страни. Ако присъствието на ТНК в дадена страна допринася за повишаване на дохода, тогава може да се създаде търсене на вносни стоки от изпращащата страна към импортните сектори и по този начин да задържат производството в експортните отрасли, което ще влошава търговския баланс. ТНК спомагат за нарастването на финансовия, производствения и научно-техническия потенциал на отделните държави на Обществото като цяло.

А) Развитие на ТНКТНК правят истински бум на своето създаване и развитие. През 1999г. общото число на ТНК е 60хил, а числото на техните задгранични филиали е 600хил. Днес те контролират 1/3 от международната търговия и около 4/5 от световната банка, данни на патенти и лицензи, технологии и ноу-хау. Тази огромна икономическа мощ, която притежава ТНК, дава своето отражение върху световната икономика. В световен мащаб 51 от 100-те най-големи икономики са транснационални корпорации.

500-те най-големи ТНК управляват световното стопанство благодарение на огромния си производствен, научно-технически и управленски потенциал. Действително към 2004г. седалищата на най-големите ТНК са разпределени географски. Независимо от мястото на регистрацията им, контролът върху дейността на ТНК от страна на националните правителства и наднационалните институции е доста труден. В сравнително малките страни чрез влагането и изтеглянето на капитали ТНК могат да направляват изцяло профила на стопанството, състоянието на пазара на работна сила, технологичното равнище на производството, състоянието на обществените финанси, политическата ориентация, т.е. цялото обществено развитие.

Националните икономики могат да просъществуват само ако се включат в света на ТНК поради това и те стават част от глобалната икономика и до голяма степен от света на ТНК. Чуждите инвестиции са от една страна инвестиции на ТНК и от друга – инвестиции на самата страна. Те се насочват към външни страни и се превръщат в част от глобалния капитал.

Икономиката на услугите става транснационална. ТНК вече се специализират само в тези дейности, които са техни основи, в които се чувстват водещи в бизнеса и се освобождават от всички останали, в това число и от бизнес дейности като снабдяване, собствено счетоводство, транспорт, правно обслужване и т.н. Поради това и политиката на инвестиране се променя. Правят се инвестиции, за да се завладее производството на даден пазар и това предхожда самата търговия. Необходими са висококвалифицирани кадри, налага се да се кооперират с университети за непрекъсната подготовка на собствения си персонал и на новите специалисти, които набират.

Глобалната мрежа е съществена част от новата структура на световния бизнес. Много важна нейна характеристика е хоризонталната структура на управлението им. Малките колективи взаимоотношенията са на базата на високото уважение на всеки един като специалист и незаменим работник. Това изключва йерархията. По този начин на мястото на йерархичната структура на власт и управление се изграждат нови хоризонтални структури на координиране и взаимно договаряне.

Развиват се нови форми на сътрудничество като франчайзинг, лицензиране и др., при които дадена фирма сключва договор с друга фирма, за да използва нейната марка, но работи напълно самостоятелно. В новата икономическа обстановка глобалната икономика води до много бързо развитие на средни и малки фирми. Ако през 1950г. в САЩ са се създавали ежегодно 93 000 корпорации, то през 1980г. са се формирали 1 300 000. Сега повечето работни места идват от малките фирми.

Глобалният свят на ТНК има мрежова структура. Глобалната мрежа не се измерва само с новосъздадените малки самостоятелни бизнес организации, които обслужват всяка от интересуващите се ТНК. Мрежовата структура е същностна характеристика на глобалната икономика. Тази структура се формира най-интензивно и едновременно с информатизацията на обществото.

С развитието на глобалната икономика новата пазарна стратегия на управлението е способността на фирмата да създава богатство. Това означава, че фирмата се превръща в глобална – търсят се пазари по всички точки на света, рационализира се производството и неговото преместване там, където са суровините и пазарите. Инвестиционната политика се ориентира към дългосрочни сложения и то в наукоемки производства или в развитието на собствен научен потенциал. Новата стратегия отговаря вече на развитието на информационната революция. Тази нова стратегия превърна ТНК в изключително силен икономически фактор на световния пазар. Международната търговия със суровини почти изцяло се контролира от ТНК. Също така се стимулира развитието на научноизследователската дейност и непрекъснатата квалификация и преквалификация на персонала. Така се оформя ново отношения към науката и изследователската дейност.

Транснационалните корпорации са икономическата основа на глобалната икономика. Върху тях се изгражда цялата система на глобализъм. С това се ражда и непрекъснато се утвърждава една нова власт, не само в отделните страни, но в цялото глобално пространство. Това е корпоративната власт – властта на ТНК. Това налага и функционирането на нови глобални институции. Техният брой непрекъснато нараства, разширяват се техните функции, значение и роля в глобалната икономика и в света като цяло. Такива са Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, МВФ, СТО, Световната Здравна Организация, Международната Организация на Труда, Международният Олимпийски Комитет и др. Освен тях в глобалната икономика активно участват и всичко банки на развитите страни, които имат филиали в целия свят. Важен финансов фактор са и застрахователните фирми, пенсионните фондове и др. Всички те са част от световната мрежа. Също така се раждат и се развиват редица световноизвестни, по-малко известни, даже и тайни глобални организации. Най-много активни са екоорганизациите, които се борят за запазване на природната среда и имат своя икономическа платформа. Тези организации слагат началото на антиглобализма.

4. Антиглобалистично движение – борбата с противодействието на глобализацията се състоят от редица критики на глобализацията, но от решаващо значение е корпоративния капитализъм. Движението е често наричано анти-глобалистко движение, анти-корпоративна глобализация или движение срещу неолибералната глобализация. Дейностите на антиглобалисткото движение могат да включват опити за демонстриране на суверенитет на местното демократично вземане на решения или да ограничи международния трансфер на хора, стоки и капиталистически идеологии. Канадският автор и социален активист Аоми Клайн твърди, че терминът може да се обозначи като едно или да обхваща множество социални движения като национализъм и социализъм. Брус Подобник, социолог в колежа „Луис и Кларк“, твърди, че „по-голямата част от групи, които участват в тези протести, се възползват от международни мрежи за подкрепа и те обикновено призовават за форми на глобализацията, засилване на демократическото представителство, правата на човека и егалитаризъм.“ Икономистите Джоусеф Стиглиц и Андрю Чарлтън пишат: „Терминът „анти-глобализация“ в много отношения е погрешно название, тъй като групата представлява широк спектър от интереси и проблеми и много от хората, участващи в антиглобалисткото движение, не поддържат по-тесни връзки между различните народи и култури по света чрез например помощ – помощ за бежанците и глобални екологични проблеми.“

Необходимо е да се прави разлика между “антиглобалисти“ и „критици на глобализацията“. Антиглобалисти са група, която обединява хора, които се обявяват срещу глобализацията. Те смятат, че тя носи само беди на човечеството и затова трябва да бъде спряна. Включва представители на работнически организации, природозащитници, анархисти, антикапиталисти, неомаркисти, антиамериканисти, леви и десни екстремисти, националисти, религиозни фундаменталисти и др. Сред критиците на глобализацията се нареждат световно известни икономисти. За тях е характерно това, че те подкрепят глобализацията. Те защитават нарастващата международна интеграция, защото тя повишава икономическото благосъстояние в дългосрочна перспектива. В краткосрочен план глобализацията може да има цена, но ползите далеч не превъзхождат разходите. Независимо от това, много икономисти смятат, че ползите от глобализацията се разпределят неравномерно, затова те апелират да се усъвършенства глобализацията, да се направи социално по-приемлива.

5. ТНК и европейската интеграция – ТНК трудно могат да бъдат причислени само към външните или само към вътрешните фактори, въздействащи върху хода на интеграцията. Частта им в стопанския и обществен живот на Западна Европа е голяма.

Предприемачите от международен мащаб включват освобождаването на търговията в рамките на ЕС в дългосрочните си планове. Така ТНК обединяват европейските стопанства преди вътрешният пазар да бъде официално завършен. ТНК също така са главен фактор при интеграцията на страните от ЦИЕ чрез включването им във Външнотърговската политика (ВП). Volkswagen например от средата на 90-те години на XX в. произвежда части за автомобили. Тези части се сглобяват в подсистеми в друго дъщерно предприятие – SEAT в Испания. Подсистемите се връщат в основното предприятие във Волфсбург, където се вграждат в крайното изделие, което после се изнася в целия свят. Междувременно концернът разполага с 47 производствени предприятия в цял свят с над 343 000 служители. Освен в Германия мрежата на Volkswagen в Европа включва също Белгия, Словакия, Чехия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Испания, Украйна, Босна и Херцеговина.

Наблюденията показват, че при движението си ТНК се влияят от достъпа до нови пазари и до суровини от ниски разходи. Обменът на стоки между участничките в ЕС към 2005г. е напълно свободен, но всяка страна продължава да води своя стопанска и данъчна политика, в резултат на което ТНК имат богат избор в стремежа си да увеличат печалбите си и пренасочват операциите си чрез вътрешно-фирмени трансфери. В границите на ВП ТНК имат по-добри възможности за кадрова политика.

Европа се отличава с голямо културно разнообразие и заради колониалното минало. С обявяването през 1987г. на програмата за изграждане на вътрешния пазар 119 големи ТНК, които зависят силно от свободната търговия на външни пазари и нямат интерес от обособяването на отделни регионални пазари, ускорено създават подразделения в Западна Европа. Важно е да се отбележи, че 45% от обмена между САЩ и ЕС е по вътрешнофирмените канали на ТНК. Гърция и Португалия почти не участват в този обмен, за Италия показателят е 22%, за Франция, Германия, Нидерландия, Швеция и Великобритания е 50% и повече. Големите опасения на национални правителства и на националните институции в съюза са, че важни икономически решения се вземат извън границите на отделните държави и на ЕС като цяло. ТНК не се интересуват само от разликите в условията на производството, а и от разликите в условията на продажба. За тях е идеално съчетанието между единен потребителски пазар и разнородна производствена площадка. ТНК са мощен фактор, регулиращ пазара на труда чрез изнасяне на производствени мощности зад граница и нямат нужда от свобода на движение на работната сила. Те не са особено заинтересовани от отваряне на местните пазари за нискоквалифицирани услуги. В този смисъл ТНК обективно пречат за оформянето на обща социална политика и за изравняване на социалното равнище в ЕС.

6. Бизнес организации в световен мащаб – с развитието на транспорта и комуникациите, международният бизнес се разраства бързо след началото на XX в. Той включва всички търговски транзакции (частни сделки, инвестиции, логистика и транспорт), които протичат между два или повече региона, народа или страни извън политическите им граници. Обикновено тези транзакции се извършват от частни фирми, с цел печалба.

Подобни международни бизнес споразумения са довели до формирането на мултинационалните корпорации – компании, които имат достъп до пазарите и производството в световен мащаб или такива с операции в повече от една страна. Добре познатите корпорации включват компании за бързо хранене като Макдоналдс, производители на превозни средства като General Motors, Ford Motor Company и Toyota, компании за потребителска електроника като Samsung, LG и Sony, както и енергийни компании като ExxonMobil, Shell и BP. Повечето от най-големите корпорации работят на множество национални пазари едновременно.

Все повече фирми твърдят, че оцеляването в новия глобален пазар изисква от дружествата да се снабдяват със стоки, услуги, труд и материали от чужбина, с цел непрекъснато да осъвременяват своите продукти и технологии, за да оцелеят при увеличената конкуренция.

7. Заключение – Бихме могли да посочим, че ТНК са основната организационна сила на международния бизнес, контролираща в мрежа от взаимосвързани звена с различна специализация, управлявани върху основата на единна тактика и стратегия.

В заключени можем да обобщим, че сред основните мотиви за инвестиране на ТНК в чужбина се очертават развитието на производството, оптимизирането на разходите и желанието за инвестиране в определен регион и желанието дейността на ТНК да бъде все по-обхватна, по-интегрирана в съответствие с процеса на интернационализация. ТНК търси все по-нови и по-дълбоки мотиви за инвестиране, това я поддържа като жизненоспособна и адаптивна икономическа структура. Понастоящем тези характеристики се охраняват от мотивацията за инвестиране в Централна и Източна Европа поради по-евтината работна ръка, суровини, достъп до капитали, пазари и др. ТНК инвестират в тези страни поради следните причини: достъп до сигурни пазари с потенциал за развитие, липса на импортни бариери за инвеститорите, насърчаване на конкурентоспособност на местната икономика чрез първично производство, усвояване на ниски разходи за труд при по-дълго работно време, ниски данъци и такси при ограничени административни пречки, подобрена покупателна способност на населението през 90-те години на XX в., подобрени възможности за снабдяване и по-слабо съобразяване на инвеститора с изискванията за екологичност на местно ниво. Мотивите за инвестиране в дадена икономика трябва да са приоритетни и дългосрочни за компанията-майка, защото крайната цел е утвърждаване на даден пазар чрез конкурентоспособност на управленските практики и производствени процеси на единната мрежова организация: ТНК-филиали.

Изложената концепция за глобализацията може да се систематизира в няколко основни думи: глобализацията е процес на преход от едно качествено състояние на световната икономика към друго – формиране на единна световна икономика; нейното съдържание е постепенното формиране на единно световно пазарно стопанство.

Към началото