Външнотърговски баланс на Малта (2008-2015)

1. На кратко за островната страна

Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг от пет острова (три населени – Малта, Гозо и Комино – и три необитаеми) в центъра на Средиземно море. От всички острови Малта е най-големият, където се намира и столицата Валета. Малта е една от най-малките и най-гъсто населени страни в света. Населението й е над 400 000 души, което я прави най-малката по площ и население страна в ЕС.

Въпреки малките й размери, 50% от площта на о-в Малта е обработваема. Малта не е място, което разполага с дива и недокосната природа, гъсти гори и много зеленина. Заради сухия и горещ климат на островите липсва гъста растителност. Преобладават цитруси, маслинови дървета и финикови палми. Липсват гори, както реки и езера. Малобройните реки са напълно зависими от валежите и през сухата част от годината те напълно изчезват. Но дори и в по-влажните месеци реките са малки и маловодни и по-скоро приличат на потоци. Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез обработване на солена морска вода. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от остров Малта, върху които се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.

Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална почва, културно и исторически те са част от Европа. През 2004г. страната става член на ЕС. И по население и по площ Малта е най-малката страна-член на ЕС.

Малта е парламентарна република. Конституцията е приета през 1964г. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутати, избирани за срок от 5год. Начело стои президентът за целия мандат. От 1993г. територията на Малта е подразделена на 68 общини, управлявани от местни градски съвети. Основната част от населението са малтийците, които са представители на бялата раса от средиземноморски тип – малтийци (95,3%), британци (1,6%) и други етноси (3,1%).

2. Икономиката на Малта

Въпреки ограничените природни ресурси, съвременна Малта се развива с високи темпове. Малта е икономически развита страна с високо качество на живота и много добър жизнен стандарт. БВП на глава от населението е ок. $20 000, а средният доход на местните жители е ок. $25 000. Икономиката на страната е всестранно развита, но все пак има някои отрасли, които носят основната част от доходите на страната. Корабоплаването, туризъм и търговията са най-важните за икономиката. На първо място, страната има силно развита туристическа индустрия. Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Островът е популярна туристическа дестинация сред британските туристи. Над 1 млн. туристи посещават страната всяка година. Туризмът е важен за намирането на работни места. Над 1,2 млн. посетители годишно посещават островите Гозо, Комино и Малта. Сериозни средства страната получава и от филмовата индустрия. Множество високобюджетни филми се снимат в Малта, която поради красивите си пейзажи и старинна архитектура е особено атрактивна за тази цел и често се използва за декор. Освен туризма и филмовата индустрия има и други доходоносни отрасли. Банковото дело и финансовите услуги са много важни, а правителството се опитва да превърне държавата във финансов център на цялото Средиземноморие.

Най-голямата пречка пред развитието на страната е бедната суровинна база, причинена от ограничената територия и многобройното население (Малта е една от най-пренаселените страни в Европа). Малта е в тесни икономически връзки със страни от ЕС.

Основни промишлени отрасли са електрониката, корабостроенето и ремонт на кораби, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтична промишленост, производство на дрехи и обувки, производство на тютюн, авиационни услуги, финансови услуги, ИТ услуги. Най-важните сектори на икономиката на Малта през 2014г. са били търговията на едро и дребно, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството (22,3%), публична администрация, отбраната, образованието, хуманното здравеопазване и социалната дейност (19,4%) и промишлеността (12,3%). Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитруси и фуражни култури. На остров Гозо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци. Малта произвежда сама ок. 20% от своите нужди от храна, има ограничени сладководни запаси и няма никакви вътрешни енергийни източници.

Икономиката на Малта е зависима от търговията и сектора на услугите. Днес секторът на услугите е най-важният сектор в икономката на Малта. Варовикодобивът, корабостроенето и туризмът са най-важните опори на икономиката. Единствените важни стоки са тютюнът и тютюневите изделия, както и дървесината и хартиените изделия. Леката индустрия е движеща сила на икономиката.

Произвеждат се машини и електроуреди, текстилни и кожени изделия. Други индустрии са химическата и нефтената, фармацевтичната индустрия също е застъпена на островите. Въпреки огромния слънчев и вятърен потенциал, Малта произвежда 100% от енергийните си нужди от внесен от Алжир нефт.

Малта е члена на ЕС от 01.05.2004г., а на 01.01.2008г. еврото е прието като официална валута. Малта и Тунис в момента дискутират търговската експлоатация на континенталния шелф между двете страни, особено що се отнася до нефт.

3. Внос

Поради факта, че Малта е малка държава, вносът покрива важна част от икономиката на страната. Най-много се внася рафиниран газ (33% от общия внос). Туристическите и товарни кораби са на второ място (24% от общия внос) и химични продукти (6% от вноса). В по-малки проценти Малта внася транспортни средства, метали, храна, текстил, фармацевтика, части за космически кораби и самолети, коли и части за коли, компютри. Селскостопанските продукти са направени от значително малцинство, от около 16% от вноса през 2009г.

Най-важните доставчици на вноса в Малта са Италия (осигурява 14% от вноса) и Южна Корея (осигурява 9% от вноса). В по-малки количества и проценти Малта внася продукти от Русия, Турция, Англия, Франция, Германия и Китай.

През 2013г. Малта внася $10,8млрд, което я поставя на 104-то място в най-големите вносители в света. През последните 5години, вносът на Малта се е повишил с 1,7%, от $10млрд през 2008г. до $10,8млрд през 2013г.

Малта е нетен вносител. Вносът на стоки и услуги в Малта е около €5 млрд. през 2009г., докато износът достига €4,5 млрд. през същата година. Търговията е важна за икономиката на Малта, защото тя достига до 150% от БВП на страната през 2009г. Като член на ЕС Малта се придържа към Общата митническа тарифа и други регламенти на ЕС по отношение на вноса и износа. Средната тарифна пропорционалност на вноса в ЕС е 5,6%.

4. Износ

Малтийският износ е главно базиран на рафинирана газ – $3,23 млрд. (32% от износа), цитруси – $1,33 млрд. (15% от износа) и медикаменти – $497 млн. (8% от износа). Други продукти, които Малта изнася са промишлени стоки, приспособления, средства за защита, части за самолети, медицински уреди и измервателни инструменти.

Най-големият партньор на Млата по износа е Египет – 13% от общия износ. Следват страните Германия и Северна Корея, които внасят 7% от общия износ на Малта. Също така Италия, Сингапур, Китай, Хонг Конг, Франция и САЩ, които внасят от Малта 5-6% от продукцията. В по-малки проценти са страни като Япония, Англия и Албания.

През 2013г. Малта изнася $7,81 млрд., което я прави една от 100-те най-големи износители в света. Пред последните 5 години, износът на Малта се е понижил на ниво от – 0,1%, от $7,85 млрд. през 2008г. до $7,81 млрд. през 2013г.

5. Търговски баланс

През 2013г. Малта има отрицателен търговски баланс от $3,04 млрд. от нетни внасяния. Сравнен с търговският баланс през 1995г., когато все ще имат отрицателен търговски баланс от $1,34 млрд. Малта от дълго време има проблеми с търговския баланс, защото е малка островна държава, която трябва да внася важни стоки като олио и хранителни продукти. През 2009г. страната регистрира търговски дефицит от €1 млрд., но до края на 2010г. вече това се е понижило до €850 млн.

Малта има благоприятна географска позиция и голям добив на варовик, което допринася за силата на експортния сектор. Като островна страна, Малта произвежда само 20% от собствената си нужда за храна, има лимит на чиста питейна вода и липса на енергийни ресурси. Поради микса от фактори, икономиката на Малта е много зависима на чуждите инвестиции. Малта най-вече изнася електрически машини, механични съоръжения, риба и ракообразни, фармацевтични продукти. От друга страна, Малта е нетен вносител на минерални горива и масла, неелектрически машини, въздушни самолети и други транспортни съоръжения, пластмасови и други полуфабрикатни продукти, храна, напитки и тютюн. Малта е с евро от 2008г., което подчертава статуса на ЕС като най-важния партньор на Малта, имайки големи продуктови потоци особено с Италия, Англия, Германия и Франция.

6. БВП

Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм. През 2013г. БВП на Малта е $9,6 млрд. и БВП на глава от населението е бил $29,1 хил.

БВП на Малта се е увеличил 1,12% в третото тримесечие на 2015г. в сравнение с второто тримесечие. Ръстът на БВП на Малта средно се увеличава с 0,61% от 2000г. до 2015г., достигайки най-голям ръст от 3,10% през първото тримесечие на 2002г. и рекорден спад от -3,6% през първото тримесечие на 2009г. Тъй като Малта за момента предлага нисковалутна околна среда и предварителен режим на таксите, тя е станала атрактивна дестинация за тези, които се интересуват от финансовата индустрия. От друга страна, консумацията на едно домакинство е основният компонент на БВП и преброява близо 55% от общото използване, следван от държавния разход (20%) и капиталообразуването (19%). Износът на стоки и услуги преброява 149%, докато вносът е 143%, включващ 6% от общия БВП.

7. Колко средства внася и получава Малта?

Финансовите вноски на държавите членки в бюджета на ЕС се разпределят справедливо според възможностите. Колкото е по-голяма икономиката на страната, толкова повече плаща тя, и обратно. Чрез своя бюджет ЕС не се стреми да преразпредели богатството, за да се съсредоточи върху нуждите на всички европейци като цяло.

Средствата, които Малта внася в бюджета на ЕС, помагат за финансиране на програми и проекти във всички страни от ЕС, като например за изграждане на пътища, субсидиране на изследователи и опазване на околната среда.

Малта е член на ЕС от 2004г. и до сега нейната икономика се е повишавала, а валутата, която през 2008г. е вече евро, води до либерализация на икономиката на страната. Малта става много атрактивна дестинация за чуждите инвеститори, което се дължи на търговията и туризма. Законодателството на чуждестранните инвестиции и Малтийската данъчна система съставляват дори по-добро внимание на чуждестранните инвеститори, които искат да разширят бизнеса или да създадат нови компании в Малта.

8. Лицензът за търговия в Малта

Според Правилника за внос, вносът на определени продукти в Малта изисква упълномощаване или лицензия за внос от Дирекция търговия и услуги. Продуктите, които изискват лиценз за внос са разпределени в списъци. Според Наредбите за контрол на износа има определени износни стоки, които изискват разрешения и износни лицензи.

Към началото