Възникване на световното стопанство

  1. Основни понятия

Основният предмет на международния икономикс като наука е историческото възникване, развитие и съвременното състояние на световното стопанство. По дефиниция то представлява ограничена съвкупност на националните икономики и трайните, обективно наложили се взаимоотношения на стопански субекти с различна национална принадлежност – държавни институции, фирми и потребители, както и международни организации – в тяхното динамично взаимодействие. Развитието на световното стопанство е възникване и засилване на взаимната икономическа зависимост между отделните страни и континенти или транснационализацията на икономическите процеси и взаимоотношения. Днес тези взаимоотношения обхващат цялостния възпроизводствен кръговрат на националните икономики, а именно:

  • реалните процеси на производството, размяната и разпределението, т.е. международното движение на стоките и услугите;
  • пряко или косвено свързаните с тях финансови процеси (международни транзакции);
  • създаването, възпроизводството и развитието (но също и унижаването и изчерпването) на производствени фактори – природни ресурси, капитал, труд, технологии, научно-технически постижения;
  • потребителски навици и преференции, както и тяхната интернационализация по линия на демонстративните ефекти;
  • свързаният с гореизброените процеси международен поток от информация (научно-технически, икономически и финансови данни и знания).

Процесите, довели до възникването на съвременното световно стопанство, са пряко свързани и протичат едновременно с формирането на модерните, държавно обособени национални икономики. Така икономистите получават отправна точка при различаването на вътрешно-националното от външното или световното стопанство при всяка социална система.

От друга страна, възникването на социално обособените модерни икономики е плод на развитието на капитализма и стоково-паричните отношения, институционализацията на частната собственост като основа на частното предприемачество, пазарната конкуренция и пазарното поведение на стопанските субекти. Това са все постижения на най-новата история на човечеството от Великите географски открития до наши дни. Поради това и световното стопанство се определя като резултат на хилядолетното икономическо развитие на човешкото общество, на еволюционни проблеми и натрупване на производствени фактори, научно-технически постижения, комуникации и пазарна организация, която понастоящем обвързват в единен организъм както входа, така и изхода на всеки възпроизводствен процес по цялото земно кълбо.

До възникването на модерното стоково парично стопанство и правовата държава международните икономически отношения се ограничават единствено и само в рамките на международната търговия или размяната на готови продукти, произведени от независими, държавно обособени субекти. С прехвърлянето на собствеността върху стоките и парите по сделките тези взаимоотношения прекъсват и икономическата активност отново се самоорганизира в рамките на националния възпроизводствен процес, независимо от външния свят. Необходими са били хилядолетия обществено-икономическо развитие, за да се освободи частната собственост от политическата опека на докапиталистическите, организирани на основата на административното насилие отношения и изнамирането на всеобщ – вътрешен и международен – измерител на разходите и ползите, респ. на покупко-продажните цени на благата, за да възникнат трайните стопански връзки и съвместни продукти между различни по национална принадлежност производители, в етапи преди получаването на готовия продукт, а именно:

  • съвместни пазарни проучвания;
  • фундаментални приложни изследвания и внедряване и трансфер на технологии;
  • съвместни инвестиции в материали, труд, капитал, информационна обезпеченост;
  • съвместно производствено коопериране и управление на производствени процеси.

Исторически международните икономически отношения навлизат в отделни етапи на производствения процес в посока, обратна на времевата и технологичната последователност на производството. Задълбочаването на икономическите връзки между стопанските субекти по линия на всички стадии от производствения процес е причината чрез съвременната търговия все по-рядко да срещаме продукти и услуги, произведени само с фактори и технология от една-единствена страна. За потребителите в повечето страни изглежда съвсем естествено това, което само преди век е било невъзможно – повечето от стоките, които използваме, се състоят от компоненти, произведени и сглобени в най-различни точки на планетата. С едновременното участие на множество изследователи, инженери, финансисти, програмисти, маркетингови специалисти, мениджъри, банкери, застрахователи и оператори от всякакви страни по целия свят.

Теорията на световното стопанство търси отговор на въпроса „коя система от отношения – вътрешна или външна – е доминираща и следователно в теорията на националното стопанство ли трябва да насочваме световното или обратното?“ Този основен въпрос не бива да се смесва с правилното структуиране на учебниците по икономикс или „закъснялата поява“ на световното стопанство. Изискванията на дидактиката предписват изучаващите икономическата теория да започват от по-простите взаимозависимости към по-сложните. Ако преди един век двете области на икономическите изследвания са формирали сравнително обособени, независими един от други знания, днес те се преплитат, че нито една взаимозависимост на националната икономика не може да се обясни без отчитане на международни факти и обратното – световното стопанство и неизброимите нишки, които свързват национално възпроизводствен комплекс с външния свят, днес все по-четливо определят облика на националните икономики.

Светът, в който живеем, е светът на национално обособените държави, които от позициите на националния си суверенитет и идентичност отстъпват към информиране на международните си отношения, включително и на международните си икономически отношения. Ако приемем за вярна стартовата аксиома на икономическата наука, че човешките индивиди действат рационално, т.е. преди началото на всяка икономическата активност, те са наясно с бъдещето ползи от положените усилия, то и контактите на национално обособените човешки общества би трябвало да преследват тази цел – чрез международното разпределение на труда или сътрудничество във всички сфери на възпроизводствения процес, национални стопански субекти преследват допълнителна изгода. 

Възниква структура „център-периферия“.  Центърът на световното стопанство се формира от страните, които със своята икономическа, технологическа, военна и политическа мощ в по-голяма степен определят правилата и условията за развитие на останали общества и народи в света, отколкото да се съобразяват с тях. Тук влизат страните от трите основни икономични центъра на световното стопанство – САЩ, Западна Европа и Югоизточна Азия. Страните от периферията, поради своята по-ниска степен на обществено-икономическо, технологично и военно развитие, в повечето случаи са длъжни да се съобразяват и адаптират към външно-икономическите условия, наложени от центъра, и в по-малка степен са способни да моделират или сменят тези условия. В съвременното световно стопанство няма страни-участници, които само да диктуват или само да следват линията на обществено-икономическото развитие, наложена от другите. Така възникнала тенденция в развитието на световните икономически отношения от едностранна към двупосочна и многостранна зависимост дефинира като глобализация на икономическите процеси и това е една от основните категории на теорията за световното стопанство. Във външноикономическата област не могат да се постигнат трайни и съществени резултати, ако вътрешните отношения се изграждат чрез целенасочено пренебрегване или дори като пълно отрицание на световно-икономическите. В по-широк времеви хоризонт степента на вътрешната икономическа автономия на едно общество зависи от неговите постижения в творческата адаптация към външните условия, към световното стопанство.

  • Външноикономическите връзки до капитализма

При изследването на външноикономическите връзки до възникването на капитализма определена трудност представлява фактът, че днес националното стопанство не съществува. Затова в този процес за основна единица избираме икономически и политически единици, намиращи се на по-високи или по-ниски степени на обществена организираност – по-малки общности, племена, градове-държави или велики империи. Основно проявление е търговията с готови стоки за крайно потребление. Външната търговия представлява исторически първата и най-разпространена форма на МИО, която и до днес доминира над останалите форми, но с намаляваща интензивност.

  • Държавната търговия в имперски условия

Имперските завоевания представляват апогей на концентрацията на политическа и военна власт, до който се стреми всяко държавно управление. Имперските структури илюстрират специфичните характеристики на държавната външна търговия. Сред тях е спорадичния характер на външнотърговските операции и комбинацията от търговия и насилствено присвояване с военни средства, характерни за цялата история на човечеството.

Така наречения азиатски начин на производство не унищожава, а само ограничава самоорганизирането на отделни общности в държавата на основата на общата собственост, местната автономия и разпределението на труда, но допълва всичко това с организация отгоре. В случаите на успешно балансиране на тези два основни принципа обществата процъфтяват в такава степен, че могат да се считат за цивилизации.

Самозадоволяващите се селски общности и формата на тяхната обща собственост не се възпроизвежда на основата на европейските антични империи. В Европа се налага частната собственост върху земята, сравнително развитата стокова размяна и финансите, на мястото на обществения се утвърждава индивидуалистичния начин на живот и политическо самоуправление.

Независимо от обществена основа, върху която се развиват, имперските структури имат множество общи черти в организирането на външноикономическите си връзки, а именно:

  • суверенитет на политическата власт. Настоящите не могат да контролират решенията на политическата власт, докато властимащите упражняват право да регулират контактите и взаимоотношенията на нижестоящите. Това включва и регулиране на икономическите взаимоотношения, включително и чрез пряко преразпределяне на доходите и икономическо регулиране. Суверенитетът на икономическата власт се проявява основно в държавната собственост върху производствените фактори. Дори и да не съществува в юридически смисъл такава собственост, висшата роля се осъществява посредством регулиране на икономиката със заповеди и нареждания и най-вече чрез суверенно преразпределяне на част от произведения доход (редистрибуция);
  • държавното управление във всички империи създава един изолиран от обществото слой на административен елит, както и един ефективен апарат за насилие. Висшите държавни служители и военните от висок ранг могат да бъдат безкрайно богати и господари на положението в своите административни области, но те не могат да бъдат частни собственици, защото това им осигурява независимо от държавата съществуване и поставя под въпрос тяхната лоялност;
  • управлението на империите винаги се стреми да осуети възникването на автономна частна сфера. Държавата слага ръка върху стоковата размяна, търговията и финансите, контролирайки ги, ограничава автономията на градовете или възпрепятства възникването на автономни градове.

Сред особеностите на империите се нарежда постоянният им стремеж към самозатвореност или автаркия.

Цел на военните действия е ограничаването на зависимостта от външната търговия. Посредством завладяването на ключово важните експортно-импортни територии външната търговия се превръща във вътрешна, т.е. в държавно преразпределение. Това осигурява ненакърнеността на абсолютната власт и елиминира опасните външни въздействия.

В имперските структури външната търговия изпълнява следните функции:

  • господстващата класа осигурява чрез нея вътрешен и външен престиж. Вносът на определени луксозни стоки увеличава разкоша на владетеля, с тях той купува и верноподаността на висшите си чиновници;
  • потребностите на армията правят външната търговия неизбежна;
  • спорадично вносът служи и за задоволяването на ежедневните потребности на простосмъртните.

Имперската външна търговия ражда множество организационни и институционални форми, за да изпълнява функциите си. Институционалното отделяне на външната търговия от вътрешното стопанство. В империите често се срещат и държавният монопол върху външната търговия. Реализацията на сделките е поверена с административен акт или обикновена заповед не на частно лице, а на държавен пълномощник. Държавният търговец е длъжен да изпълнява функциите, които изпълнява и частният търговец, но неговият жизнен стандарт не зависи от резултатите от сделките, т.е. от печалбата, а от адекватните на неговия държавен пост имоти и доход.

Търговия означава стокова размяна с цел печалба, покупка при по-ниска и продажба при по-висока цена, когато за търговеца потребителната стойност на благата е страничен въпрос.

  • Частна търговия до капитализма

Търговската печалба е основният двигател на международната търговия. Владетелят търпи или създава условия чужденците също да търгуват на територията намираща се под негово владичество. Превесът на частната собственост позволява чуждестранните търговци да получат социален статус, който е с една степен по-висок от този на останалите чужденци. Те се обявяват за заселени чужденци и свободно изразяват стремежа си към печалба. Чуждестранните търговци не разчитат на големи богатства. Те не могат да придобиват недвижими имоти, не получават кредити и следователно не могат да бъдат собственици.

  • Развитие на световната търговия и световния пазар: противоборството между държавната и частната търговия

Търговията почива на принципа „малки партиди-голяма печалба“. Например, цената на черния пипер в Европа се движи около същото количество злато. Превес получава частната търговия. Проучването на пазара, покупко-продажбите и извличането на печалби стават дело на далеч по-заинтересования от резултатите частен търговец, държавата се заема със задачата да осигури условията за тази дейност. С това се извършва разделянето на икономиката от политиката. Държавата финансира тези мероприятия от данъците, събрани от частните търговци, но не участва пряко в международната търговия. Този тип международна търговия наричаме търговия от меркантилен тип.

  • Ролята на световната търговия (от меркантилен тип) за възникването на световното стопанство

Възникването на световната търговия и световния пазар е само едно от условията за възникване на световното стопанство. Освен търговски връзки, той предлага и международно преплитане на производствени процеси, а темповете зависят от интегрирането на икономиките на национално равнище. Това интегриране се извършва с експанзията на стоково-паричните отношения и разпадането на феодалните аграрни отношения. Резултатът от този процес е, че постепенно изчезва селското самозадоволяване, нараства селскостопанското стоково производство и селото се превръща в пазар на промишлени стоки, произведени по капиталистически начин.

При феодализма функционират три кръга на производство. Първичният кръг включва селскостопанското производство и свързаните с него допълнителни дейности на селските занаятчии. Това е сферата на затвореното, просто, селско възпроизводство. Този сектор не успява да излезе от ограничителните рамки на природните сили и капиталовия дефицит. От една страна, количествата храни, които природата позволява да бъдат произведени с едни и същи сечива, определят броя на населението. От друга страна, застоят в развитието на техниката и технологиите в селското стопанство се дължат на обществения ред, по силата на който селското стопанство е принудено да се самоиздържа с част от произведения продукт, а излишъците за нуждите на технологичния напредък ги отдава под формата на рента на третия, непродуктивен кръг в стопанството – кралския двор, духовенството, армията и домакинствата на местните владетели. Преди да стигне до непродуктивния кръг, част от този иззет продукт се влива във вторичния кръг на градските занаятчии и търговците. Там този продукт също се раздвоява. Една част от него служи за издръжка на самите занаятчии, а друга – се преработва в промишлени и луксозни стоки отново за нуждите на третия кръг или бива заменян за такива стоки по линия на външната търговия. Основен белег на тази стопанска система е пълната изолация на първичния кръг от вторични по линия на обратната връзка. Градската промишленост и външната търговия зависят изцяло и едностранно от икономическите резултати на селското стопанство, същевременно не допринасят с нищо за неговия растеж. Част от продукцията на вторичния кръг, произведена на базата на получения от първичния кръг продукт и на реализирания от световното стопанство внос, се връща под формата на нови, преработени стоки в първичния кръг и изиграва ролята на акселератор в общественото възпроизводство.

В противовес на империите и феодалния стопански свят капиталистическото световно стопанство се интегрира не на политическа или военна основа, а под въздействието на икономически сили. Преливанията на продукти и доходи между националните стопанства се управлява не то военни действия или държавни апарати, а от силата на личния икономически интерес, на стоково-паричните отношения.

Като част от световното стопанство могат да се считат само онези стопански единици, сфери или региони, чието производство е свързано със световното възпроизводство както по линия на изхода на готовата продукция, така и по линия на входа за производствени ресурси.

  • Съществуването на капитализма на националното и световното икономическо равнище

Възникването на световното стопанство не трябва да се схваща като засилване на външноикономическите връзки след формиране на националните икономики. Времевата и причино-следствената връзка между двата процеса е в обратен ред – световната търговия от меркантилен тип е катализатор на капиталистическото и консолидацията на националните икономики. 

Към началото