Възникване, определение и класификация на етническата конфликтност

  1. Възникване

Понятието етнос се употребява за първи път през 1953 година от американския социолог Дейвид Рисман. Думата етнически произтича от гръцкото „ethnos“, чието автентично значение е езически. В последствие с нея започват да се обозначават расови характеристики. По време на Втората Световна Война в САЩ понятието влиза в употреба, като наименование за частта от населението, които се смятат за по-нисши в сравнение с потомците на английските заселници.
Историята и статусът на етническите групи са първите от редица фактори, които могат да разкрият причината за възникване на даден конфликт.

  • Характеристики за възникване на етническите конфликти

Етнически конфликти често биват възпламенявани от акт или поведение, възприети като несправедливи или насилствени. Етническите конфликти силно се повлияват от експанзията на съвременните национали държави, от стремежа да разширят и укрепят властта си. Конфликтите търпят процеси на глобализация като се „преливат“, когато дадена етническа група обитава териториите на повече от една държава или когато е налице икономическа, политическа, дипломатическа или военна помощ от сродна общност или страна. Освен на преливане често сме свидетели на заразяващия ефект, който една общностна група оказва върху друга.

Държавната власт също оказва въздействие върху развитието на конфликта. От изключителна важност е и наличието или отсъствието на политичексата воля и привързаност към ценностите на демокрацията. Според професор Тед Гър разрешаването на етнополитическите конфликти в институционализираните демокрации зависи най- много от прилагането на универсалните норми, на еднаквите права и възможности за всички граждани.

Немалко съвременни държави се разпаднаха, а други се тресат от етническите конфликти, като за това са виновни провалите в провежданата политика от управляващите, недооценяваща етническия фактор. Практиката сочи, че етносите често се явяват по-устойчиви общности от държавите, които населяват. Благоустрояването на етносите във всяка държава трябва да бъде задача за политиците. В този аспект, етносите се явяват едновременно субект и обект на политиката. От 60-те години на XX век насам „етнически групи“ стават еквивалент на социалната антропология и до днес се използва за обозначаване на проблемите на  малцинствата. Етносът има политически, организационен и символичен аспект. Започват  етническите сблъсъци и тяхното влияние занимават човечеството. В много страни националният въпрос остава сложен, вътрешнополитически проблем. На Балканите например, няма държава, в която да не се наблюдават прояви на национализъм и етнически претенции.

  • Причини за възникване на етническите конфликти

По правило, междуетническият конфликт е и социален. Той може да доведе до конфронтация между самите етнически общности, защото възниква между представители на отделни социални групи, от различни етноси.

Въпреки огромното разнообразие от причини за възникването на етническите конфликти, необходимо наличието на три фактора:
1) национално самосъзнание – етническият конфликт възниква в резултат на относително лишаване от блага;
2) групова мобилизация – критична маса от обществени проблеми, оказващи влияние върху националния бит;
3) комбинация от първите два.

Междуетническите конфликти, които имат дълбоки исторически корени и традиции, засягат подсъзнателно хората и силно се влияят от религиозните различия. Изходът от тях може да варира от компромис до използването на сила.

Възможни са следните източници на етнополитически конфликти:

  • изчезване на сдържащите фактори, отслабване на политическата власт или външна заплаха;
  • исторически наследени междуетнически отношения;
  • борба за лидерство в рамките на етническата група;
  • влошаване на икономическата ситуация;
  • ниско ниво на политическата и обща култура.

За да овладеем конфликтите, е необходимо да познаваме:

  • участниците в конфликта – основни и второстепенни;
  • границите на конфликтното взаимодействие;
  • фазите в развитието на конфликта;
  • социалната среда и обективната обстановка;
  • обекта на конфликта.

За възникването и развитието на конфликтите въздействат четири групи фактори и причини: обективни, организационно-управленчески, социално-психологически и личностни.

В основата на всеки конфликт стоят конкретни противоречия. Обект на конфликта може да бъде материална, социална или духовна ценност, към чието овладяване, притежаване и използване се стремят опонентите. Особено важно е той да бъде правилно дефиниран, защото лъжливият обект затруднява разрешаването на проблемите. Необходимо е да се определят и условията, в които действат участниците в конфликта. Основните функции на всеки конфликт могат да бъдат:

  • конструктивни – отстраняване на противоречията, осветяване на нерешените въпроси, тестване на ценностната ориентация, мотивация, насоки на дейност, освобождаване на психическо напрежение, развитие на личностите и техните отношения;
  • деструктивни – оказват негативно въздействие върху психическото състояние на участниците, съпровождат се с насилие и травмират опонентите. Понякога отношенията въобще се прекратяват. Групата мотивира търсенето на насилствени способи за решаване на проблемите и влияе отрицателно върху развитието на личността и доверието.

Конфликтът протича във времето през следните етапи:

  • възникване на проблемна ситуация, нейното осъзнаване и стремежът към разрешаването й;
  • развиване – включва инцидент, ескалация, балансирано противодействие и спиране (същински конфликт);
  • потушаване – преход от противодействие към търсене на решение и прекратяване на конфликта.

Следконфликтният период пък включва нормализацията на отношенията.
Значението на груповата идентичност в етническите конфликти е несъмнено. То нараства при наличие на три условия:
1. размер на тежестите, които групата понася в сравнение с тежестите, които другите търпят;
2. степен на културни различия;
3. интензивност на конфикта с другите групи и държавата.

Степента на групова сплотеност и мобилизация е друг съществен фактор в етническите конфликти. Сплотеността в рамките на общността се поддържа от гъста мрежа от комуникации и взаимодействия- религиозни, културни, семейни, политически и т. н.

Зигмънд Фройд смята, че враждебността между човешките общности е неизбежна, защото конфликтът между техните интереси се разрешава само чрез насилие. Изхождайки от становището, че подобно на животните, агресивното човешко поведение също има своите биологически основания, Конрад Лоренц обяснява войните и междугруповите конфликти със спецификата на човешката природа.

  1. Определение

За етнически кофнликт в психологията се има предвид конкуренцията между етническите общности и държави. Като се обясняват причините за междуетнически конфликти в етнопсихологията се имат предвид общите психологически теории за агресията и сблъсъците. Затрудненията при изследването на етническите конфликти са свързани главно с тяхното възникване, характеристиките на тяхното протичане, регулиране и разрешаване. Тези аспекти на етническия конфликт са изследователска област на етнопсихологията, социологията и политологията.

Етнически конфликт или етническа война е въоръжен конфликт между две етнически групи.

Пример за етнически конфликт прерастнал във външна инвазия (война) е кофликтът в Украйна между руснаци и украинци, където украинците търсеха европейско развитие, но Русия не позволяваше това. Този тип етнически конфликт произтича от опитите за външно вмешателство в политиката на Украйна, последвани от опити за отнемане суверенитета на Украйна и заличаването на държавата като цяло.

Независимо от различията и тенденциите дефинициите на етноса обикновено изтъкват шест основополагащи елемента:
1) споделено име;
2) мит за общия произход, легенди и символи на историята;
3) обща история, която интерпретира колективния опит на общността;
4) обща култура, език, религия, стил на живот, обичаи, норми и институции, физически характеристики;
5) връзки с определена територия, която в настоящия момент може да не е населявана от групата, но която оправдава историческите претенции към нея;
6) ясна представа за общност.
Активните дискусии около понятията етнос, нация, идентичност и връзката им с държавата са актуални и до днес.

Формирането на подобни черти обикновено протичат в конфликтната обмяна, която в днешно време е държавата. Така всеки етнически въпрос се свързва с отношението между етническите групи и териториалните държави. Етнически конфликти избухват там, където държавата не успява да се превърне в посредник на етнополитическите конфликти, а става инструмент на най-мощната етническа група.

В книгата „Етнополитика“ авторът Ролан Бретон критикува силно разбирането, че нациите и етносите са въобразени общности, възникнали на емоционална и психологическа основа. Според него самите „етноси, нации и народи са живи същества в симбиотични или конфликтни отношения с държавите“. Р. Бретон приема, че има връзка между тях – нациите се образуват от народи, които са извоювали независимостта си.

  1. Класификация

Конфликтът има конкретни измерения. Той може да бъде явен, включващ позволени и непозволени средства, както и скрит. Често неговата характеристика е статичността. По принцип конфликтът е свързан с големи разходи на време, енергия и нерви, създава усещането, че е само процес, защото не търси резултат и забравя мотива. Конфликтът може да бъде локален, без да засяга изцяло организацията и с възможности за бързото му овладяване, и тотален – всеки срещу всички.

Като видове конфликти могат да се посочат следните:

–        общофилософски;

–        социалнопсихологически;

–        организационен;

–        управленски и др.

Следователно конфликтите са многообразни и могат да се класифицират по редица признаци:

  • според начина си на проявление конфликтите биват локални и тотални; явни и скрити; краткотрайни и продължителни;
  • по съдържание те могат да бъдат политически, религиозни, етнически, професионални и т.н.;
  • по ценност – за власт, авторитет, престиж, нравствено-етичен;
  • по емоционален фон – приятелство, съперничество, симпатия, антипатия, вражда, агресия;
  • в зависимост от това, какви взаимоотношения се нарушават, конфликтите биват вертикални (между ръководител и подчинен в конкретен колектив) и хоризонтални (между подчинените в колектива);
  • по степен на публичност те са  скрити и открити;
  • от гледна точка на техните последствия и влиянието им върху психологическия климат в колектива конфликтите са продуктивни (помагат да се нормализира обстановката в колектива) и деструктивни (влошават взаимоотношенията);
  • по своята градация конфликтите могат да бъдат от типа „делови спор” (разногласията са по отношение на съвместната дейност. Разрешаването на този вид конфликт е лесно, не изисква намеса на външни хора), от типа „формализация на отношенията” (кръгът от разногласия се разширява и участниците в конфликта не вярват, че може да се стигне до консенсус. Понякога конфликтът се прехвърля към трета страна – ръководството или колектива, което води до трудното му разрешаване) и от типа „психологически антагонизъм” (страните са открито враждебни една към друга и не правят опити да се споразумеят. Това прави разрешаването на конфликта изключително трудно);
  • според начина на зараждане конфликтите биват стихийно възникнали и съзнателно провокирани;
  • по отношение на източника конфликтите могат да са производствено-организационни, междуличностни и личностни;
  • от гледна точка на взаимоотношенията конфликтите биват личностнигрупови, междуличностни, между личността и групата и междугрупови;
  • според типа на създалите ги противоречия – временни и постоянни, основни и неосновни, съществени и несъществени и антагонистични и неантагонистични;
  • зависимост от източника на противоречията конфликтите биват конфликти, следствие на обективни фактори, конфликти, следствие на субективни фактори, конфликти, следствие както на обективни, така и на субективни фактори;
  • според начина на възприемане на причините за конфликтите може да се говори за адекватни и неадекватни конфликти;
  • според своето въздействие конфликтите биват с положителна и отрицателна роля.

Форми на етническите конфликти са следните:

  • етнически инцидент  – дребни и случайни произшествия, които играят ролята на искра или могат да бъдат туширани;
  • етническа дискриминация – културни затруднения, икономически, политически, забрана за ползване на майчин език, смяна на имена, смяна на вероизповеданието и др.;
  • етническо изселване;
  • война;
  • асимилация – създават се изкуствени нации.

При етническия конфликт се наблюдава ентическа мобилизация, повишена защита на собствена идентичност. Етническият конфликт се преодолява:

  • превантивно – възлагане на трайна политика на предпоставките;
  • идентифициране на социални проблеми и опит за тяхното решаване;
  • установяване на диалог;
  • водене на преговори.

Етническите предразсъдъци могат да се разгледат като нагласа за формиране и запазване на различни отношения с различните индивиди или социални групи, въз основа на етническата им принадлежност. Един от начините да бъде измерена големината и посоката на етническите предразсъдъци е чрез измерването на спонтанната склонност да се поддържа определна социална дистанция спрямо дадена етническа група.

Етническите предразсъдъци са свързани с 2 главни взаимозависими социалнопсихични процеси:

  • етническа идентификация – съчетание от отъждествяване на личността със своя етнос; осъзнаване на себе си като член на етническата общност; приемане на статус, ценности, норми, роли, стереотипи на поведение и мислене и обичаи;
  • етническа диференциация – разединяване и противопоставяне на хората по етническа принадлежност, базирано на негативно отношение към друга етническа общност с нейните традиции, норми и социална психика.

В предразсъдъка има убедено предварително осъждане на другия заради принадлежността му към дадена етническа група без да се задълбочава в неговите личностни характериситки.

Етническите предразсъдъци в България са много силни, разпространени, устойчиви и видими.  Особено значение придобива обществената опозиция срещу хората от ромски произход и противопоставянето межу българи и турци.

3.1. Управление и регулиране. Подходи при разрешаване на етническите конфликти 

Двата основни подхода при разрешаването на етнически конфликти са консоциативен (Аренд Лихфарт) и интегративен (Доналд Хоровиц). Консоциативната демокрация почива на 4 основни принципа:
1. широки парламентарни коалиции;
2. вето на малцинството или взаимно вето;
3. пропорционалност;
4. сегментална групова автономия.

  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В съвремието стремежът към етническо самоопределяне и чистота по отношение на другите етноформирования в границите на държават, етническият елемент се превърща в конкурентерн и ерозиращ държавността конфликтен фактор, особено в периферните страни.

Към началото