Видове психотерапия

  1. Въведение

В живота на всеки човек има трудни моменти и всеки намира своя подход за решаването им. Стресиращо ежедневие, хронична преумора, промяна в семейното положение, зависимости, загуба на близък човек, проблеми в работата, депресия, тревожност, започване на ново начинание и още много други са само малка част от факторите, с които понякога се налага да се сблъскваме в живота си и съответно да успеем да запазим самообладание. Именно, когато хората са изправени пред трудности, стрес или успехи, силните емоционални връзки са особено ценни.

В този случай е необходима промяна в начина на мислене, поведението, разпознаване на емоциите и справяне с тях, създаване на усещане за контрол над ситуацията, обучение на различни видове техники, които да се прилагат в различни ситуации.

Малко хора са запознати със съществуването на различни видове психотерапевтични методи. Точно тези хора възприемат възможностите на психотерапията като нещо, което не може да им помогне. Психотерапия обобщава в себе си голям брой различаващи се особености, направления и предназначения, които да подпомогнат на отделните пациенти в различни периоди от живота им. Най-общо психотерапия помага на хората не само да разрешават проблемите си, но и да живеят по-здрав и по-щастлив живот.

Някои хора ходят често на психотерапия, защото търсят по-задълбочено опознаване на самите себе си. Имат желание и потребност да разберат защо реагират по даден начин и да установят в каква степен притежават контрол над емоциите си. Понякога това “изследване” е обвързано с цели в личен или професионален план.

  1. Същност

Думата „психотерапия“ идва от древногръцките думи ψυχή (психи) – дъх, дух или душа и θεραπεία (терапея) – лечение. Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890г. Психотерапия е облекчаване на страданието или увреждането на един човек от друг, използвайки подход, основан на конкретна теория. Психотерапия е ефективна и при проблеми с концентрацията, синдром на хронична умора, болка, проблеми със съня, алкохолизъм, лабилно настроение, проблеми със социалното общуване и други.

Няма конкретна възраст или определен проблем, които да предполагат психотерапевтична консултация. Не се описват странични ефекти и противопоказания за нейното приложение, което я прави чудесна алтернативна при много пациенти.

Психотерапия е метод за работа с психичния свят, използвайки отношението лекар-пациент, за да улеснят втория да развие по-добро разбиране за себе си и да направи промени в тези области от живота си, които счита за неудовлетворителни. Психотерапията е процес на целенасочена работа за преодоляване на емоционалното и психологическо страдание на личността. Психотерапия е метод на лечение на различни по тежест заболявания, също и за профилактика и предпазване от възможните последици при различни ситуации от ежедневието.

Психотерапията е научно-обоснована. Психотерапевтите не предписват лекарства, а залагат на други средства на въздействие – например: комуникация, взаимодействие, осъзнаване и др. Психотерапия могат да практикуват само професионалисти (психолози, лекари, терапевти и др.) със завършена специализация.

Психотерапията е направление, чиято основна цел е посредством разговор със специалист пациентът да постигне напредък, анализирайки ситуацията в която се намира. Най-важният елемент от психотерапията е разговорът. Психотерапията се осъществява посредством диалог и активното участие на двете страни. Психотерапията осигурява подкрепяща среда, позволяваща отворен разговор с терапевта, който от своя страна е обективен, неутрален и не съди постъпки и реакции, а съпровожда в процеса на намиране на подходящо решение за конкретния случай. Различните методики, прилагани по време на сеансите, целят създаване на спокойна атмосфера, сигурност за пациента и среда на разбирателство и доверие.

Специалистите са добре обучени за разпознаване на симптомите и създаване на подходяща стратегия за справяне с всеки един от тях. При всеки пациент е необходим индивидуален подход и внимателно общуване, предразполагане към споделяне на чувства и мисли и създаване на среда на спокойствие. За да опознае своя пациент психотерапевтът трябва първо да го предразположи, показвайки му, че е тук, за да получи помощ, а не поредните осъждания, подигравки и обиди. Така изградената връзка между двамата е от основно значение за успеха на всяка терапевтична среща.

Чрез психотерапията можем да разберем и да променим мисловния процес, за да можем да не допускаме същите грешки в бъдеще. Въпреки, че терапевтът обръща особено внимание на натрапливите мисли, той се занимава и с изследване на по-дълбоките изводи, които пациентът има за света. Точно тези по-дълбоки изводи пораждат натрапливите мисловни схеми.

Продължителността на психотерапията зависи от сериозността на проблема и съпътстващите го такива. Понякога са достатъчни само няколко сесии, а в други случаи – няколко месеца с поредица от сеанси.

Методите, използвани в психотерапията, трябва да бъдат насочени към всеки отделен случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други – от рехабилитация или психоанализа и т.н. Следователно, преди да се предприеме лечение, е необходимо точно познаване на всеки пациент. Най-добри резултати се получават с пациенти, които имат желание да оздравеят, да се променят, да сътрудничат на лечението, достатъчно интелигентни са и не търсят печалби. При децата психотерапията протича главно върху експресивните техники като рисуване, моделиране, марионетки.

  1. История

Психотерапията се основава на психоаналитичната теория, разработена от Зигмунд Фройд в края на XIX век. Той се е старал да задълбочи разбирането за психичния живот на индивида. По това време Фройд е ангажиран предимно със занимания в областта на невроанатомията, започва да изследва проблема с хистерията. В хода на това занимание, Фройд се натъква на факта, че симптомите на хистерията, както и на други душевни страдания, носят свой смисъл. Този смисъл обикновено не е достигнал до съзнанието на пациента, но често може да се сведе до формирането на компромис между две противоположни желания или фантазии на пациента. Така Фройд допуска, че симптомите на психичната болест са външната изява на противоборството между тези разнопосочни идеи, тенденции или желания, което пациентът в много случаи намира за непоносими. Следвайки тази линия, според Фройд, пациентът се очаква да съобщава на своя анализатор всичко, което му хрумне в хода на сесията: аналогии, спомени, мисли, сънища и др.

Изследвайки какво се случва, Фройд прави няколко изумителни находки, които проправят път към  психичния живот. Не след дълго, в работата си с пациенти с този тип разстройство, Фройд открива, че значителна част от психичния живот на пациентите е скрита в тяхното съзнание. Тази находка води до изграждането на първата теория за психичния живот – че психичният живот може да се подели условно на три части: съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Това разпределение описва в каква степен и с колко усилие определени аспекти на психичния живот могат да станат достъпни до съзнанието на пацента. Друга находка, на която Фройд се натъква е, че независимо от искреното си желание да съдействат на психоаналитика, за пациентите често представлява трудност да съобщават мислите си директно. Трета находка е, че много от преживяванията, които се събуждат у пациента, предствляват копия на вече съществуващи отношения или преживявания от миналото.

Още в ранен етап на развитие на аналитичното мислене, Фройд и неговите последователи откриват, че този вид занимание със себе си и осъзнаването на вътрешните конфликти на индивида, обикновено се съпровожда с облекчение на симптомите на психично разстройство. В същото време личността се освобождава от някои задръжки, които са ограничавали способността му да работи, да обича и да живее – което е белег на добро психично здраве.

Сред най-известните психоаналитично ориентирани психотерапии са аналитичната психология на Юнг, психоанализата на Лакан, психоанализата на отношенията и други.

  1. Видове психотерапия

Психотерапията се основава изцяло на общуването терапевт-пациент. Различават се много и различни подходи, методи и стилове в психотерапията. Много терапевти използват няколко подхода в зависимост от нуждите на клиентите си.

  • В зависимост от това колко човека включва всеки отделен сеанс, психотерапията бива:
  • индивидуална – предназначена за конкретния пациент, който сам посещава своя терапевт и сам търси решение на проблемите;
  • групова – предназначена за малка или по-голяма група от хора, споделящи общ проблем, които са подбрани от психотерапевта, така че да взаимодействат помежду си, извличайки оптимална ползва един от друг;
  • семейна (фамилна) – семейството заедно посещава сеансите, като заедно търсят решение на създадения проблем;
  • брачни двойки (партньори) – партньорите заедно посещават сеансите. Най-често целта е сплотяване на отношенията, затруднена комуникация, търсене на решение на ситуацията след изневяра, липса на влечение на партньорите един към друг, агресивно поведение на единия от партньорите и др.;
  • В зависимост от конкретния случай психотерапията може да се комбинира с подходяща медикаментозна терапия, включваща най-често различни видове антидепресанти, анксиолитици, транквилизатори и други.
  • Съществуват множество видове психотерапия, които използват различни методи и техники за постигане на подобрение:
  • психодинамична терапия – в основата на тази терапия стои концепцията за нещо преживяно в миналото, рефлектирало върху настоящето. Причината за проблемите в настоящето се търсят в детството и ранните години на съзряване. Необходимо е приемането им и осъзнаването им. Този вид психотерапия изисква да се проникне в подсъзнанието на пациента и от там да се търсят причините за сегашния проблем;
  • дълбинна психология – основният фокус е разкриването на несъзнателното съдържание на психиката на клиента, за да облекчи психичното напрежение. Макар да има корени в психоанализата, психодинамичната терапия е по-краткотрайна и по-малко интензивна от традиционната психоанализа;
  • когнитивно поведенческа терапия – краткосрочна терапия, строго ориентирана към справянето с точно определен проблем. В основата на нейната концепция е взаимовръзката между мисли, чувства и действия. Тя разглежда като основна причина за психичните проблеми погрешно усвоени мисловни нагласи и вярвания и така насочва терапевтичните усилия по посока на тяхното разпознаване и промяна;
  • диалектическа поведенческа терапия – използва някои от когнитивно-поведенческите техники за промяна в начина на мислене, емоционалния статус и действия в комбинация с различните концепции за справяне с проблема. При този вид терапия психотерапевтът представя пред пациента проблема така, че той да може да осмисли, разбере и приеме, но в същото време и да направи необходимата промяна. Основният фокус е насочен към справяне със стресорния агент, балансиране на емоционалния статус, разбиране на проблема, ефективна комуникация и намиране на решение за справяне с него;
  • междуличностна терапия – фокусира се върху поведението и взаимодействието на пациента с неговото обкръжение, като основната цел е подобряване на комуникацията и разбирането между тях, повишаване на самочувствието на пациента;
  • хуманистична терапия – в основата на този вид психотерапия е повишаването на възможностите и капацитета на пациента за направата на рационални избори и развитие на техния максимален потенциал заедно с приемането, разбирането и подкрепата към другите. Тя приема вътрешноприсъщ човешки капацитет за максимизиране на потенциала тенденцията самоактуализация;
  • гещалт психотерапия – в основата на този вид психотерапия стои възприемането на човек като едно цяло, което има всичкия необходим ресурс за справяне с всевъзможни проблеми, саморазрушителни и негативни мисли и влияние, както и прекомерното концентриране върху минали грешки. Именно те се отразяват негативно върху човешките способности. Целта на терапията е осъзнаване на необходимостта от живот тук и сега, приемане на собственото си тяло и емоционален свят;
  • психоаналитична – тя окуражава всички мисли на пациента, включително свободни асоциации, фантазии и сънища, от които аналитика формулира несъзнаваните конфликти, предизвикващи симптомите на пациента и характеровите проблеми;
  • екзистенциална терапия – базирана е на екзистенциалното убеждение, че човешките същества са самотни в света. Тази самота води до чувства на безсмисленост, които могат да бъдат преодолени само чрез създаването на собствени ценности и смисъл;
  • краткотрайна – различава се от психотерапевтични методи в наблягането на фокусиране върху специфичен проблем и директна интервенция. Тя е терапия по-скоро насочена към решението, отколкото към същността на проблема. Занимава се малко с това как е възникнал проблема за разлика от сегашните фактори, които го съставят и предовратяване на промяната;
  • системна – обръща внимание на хората, техните взаимоотношения. Този подход има много голяма терапевтична стойност при помощ както на индивиди, така и на семейства;
  • трансперсонална – обръща клиентите в контекста на духовното разбиране на съзнанието;
  • психодрама – тя изследва проблемите, търсейки по-голямо осъзнаване и промяна чрез действието. Психодраматичните сесии са наситени с повече чувства и индивидът преживява катарзис и освобождаване от потиснати и неосъзнати емоции, които до този момент скрито са оказвали влияние върху неговия живот;
  • лого-терапия;
  • телесна психотерапия;
  • изкуство-терапия/арт-терапия – използва различните видове изкуство за изразяване на себе си, като правилното тълкуване от страна на терапевта подпомага разгадаването на вътрешния свят на пациента;
  • позитивна психотерапия;
  • поведенческа психотерапия;
  • транзакционен анализ;
  • неорайнхианска терапия;
  • игрова терапия;
  • и други.
  • Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии:
  • психотерапия, основана на внушение;
  • психотерапия, почиваща на катарзис;
  • психотерапия, позволяващя на пациента да промени личността си, като анализира дълбоките си конфликти, интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и променя своите защитни механизми.
  1. Резултати от психотерапия

Изследванията върху този вид лечение са малко на брой. Въпреки това наличните проучвания и наблюдения над резултатите от индивидуалната психоаналитична работа са окуражаващи. Основно постижение е възможността личността да изработи нови начини за справяне с тревожността и разрешаване на психичния конфликт и да интегрира различни свои страни, способности и качества.

Успехът на психотерапевтичното лечение зависи изцяло от взаимовръзката, изградена на база доверие и разбиране между пациент и лекар. Благодарение на тези емоции, пациентът може да изразява проблемите си свободно, разчитайки на конфиденциалност и без да се бои от осъждане на „грешни отговори“. На практика в психотерапията такива няма. Има само обсъждане на случилото се и помощ за разбирането му.

Психотерапията подпомага лечението на:

  • депресии, тревожност, страхови и панически състояния, хипохондрия, натрапливости, клептомания, зависимости, сексуални проблеми;
  • хранителни разстройства – анорексия невроза, булимия, хиперфагия, орторексия;
  • безсъние, нарушения на паметта и концентрацията, хронична умора, стрес;
  • Семейни и брачни консултации, трудности в общуването, отношения извън двойката, житейски кризи, сексуални проблеми, ревност, изневяра, физическо и психическо насилие, справяне с промени и загуба, отношения родители – деца;
  • детско-юношески консултации и терапия – хиперактивност, заекване, проблеми в училище, агресия и автоагресия, ниска самооценка, проблеми с възпитанието, трудности в адаптацията;
  • професионално консултиране, трудности при реализация, burnout синдром, бизнес психология;
  • техники за личностно израстване и усъвършенстване, изграждане на самоконтрол, увереност, социални и комуникативни умения, положително мислене, реална самооценка, автогенен тренинг.
  1. Психотерапия в България

В България психоанализата е относително нов подход в психотерапевтичната работа. Обучението на професионалисти в тази област започва през 2001г. Тогава Международната психоаналитична асоциация, чрез Института за психоанализа в Източна Европа (IPEE1), дава възможност за организиране на първото обучение по стандартите на IPA2. Обучението по психоанализа предполага всеки бъдещ терапевт да е преминал през обучителна лична анализа. В допълнение на този личен опит, обучението се изгражда на основата на теоретични семинари, клинични обсъждания и индивидуална супервизия на случаи.

В момента в нашата страна работят около десет професионалисти, които имат право да практикуват психоанализа като терапевтичен метод според стандартите на IPA. Обучението на професионалисти и изследването на приложението на психоанализата в условията на българската психично-здравна система в преход продължават.

  1. Заключение

Психотерапията съществува  като лечебно-медицинска и приложно-професионална практика повече от 120 години. Това време се оказва недостатъчно, за да може да се самоопредели в научно-технически план. В крайна сметка можем да обобщим, че психотерапията е целенасочена психологически помагаща дейност, която цели едни или други изменения в пациента. Тези изменения, дори и спонтанни, са резултат от продължителни усилия  на терапевта, свързани с диагностика, създаване на подходящо отношение, прилагане на техники за въздействие, закрепване на резултатите, преодоляване на съпротиви. Чрез тези действия, терапевтите помагат на индивидите да подобрят умственото си състояние, да се успокоят и да гледат на живота с едни очи по-розово.

Към началото