За директната комуникация

Същност на комуникацията

Процесът на комуникация, следователно е процес на обмен на информация между двама или повече хора. Чрез думите и видимите сигнали той предава смисъл (съдържание). Това предаване е съпътствано от емоционалния фон на човешкото взаимодействие (среда). 

Сам по себе си фактът на обмен на информация не гарантира ефективността на общуването между участващите в обмена хора. Всеки от нас се е сблъсквал с неразбиране от страна на близки, приятели, колеги и още по-често на непознати хора. За да разберем защо се получава така е необходимо да знаем, че като всеки процес и комуникацията има свои елементи и етапи.

Елементи на общуването:

  • Кой предава съобщението? – Комуникатор / Подател: лице, което създава идеята или събира информацията и я предава (източник на информацията).
  • Какво се предава?- Съобщение: информацията, която е закодирана с помощта на символи (съдържание).
  • Как се предава?-Канал: информационен носител (посредник).
  • На кого се предава? – Аудитория / събеседник / Получател: лице, за което е предназначено съобщението и което ще я интерпретира (адресат).
  • Защо се предава? – Цел, ефективност

Цели /функции/ на комуникацията

От гледна точка на взаимоотношението между комуникатора и реципиента целта на комуникацията може да бъде:

  1. Информира / Разбира
  2. Обучава / Научава
  3. Доставя удоволствие / Получава удоволствие
  4. Предлага или убеждава / Разпорежда или решава

Етапи

При обмяната на информация подателят и получателят преминават през няколко взаимосвързани етапа. Тяхната задача е да съставят съобщение и да използват такъв канал за предаването му, че двете страни да го разберат по еднакъв начин. Проблемът е в това,  че наред с това всеки етап се явява място, където смисълът на съобщението може да бъде преиначен и дори загубен. Те са следните:

  1. Зараждане на идеята.

Размяната започва с формулиране или подбор на това, което искаш да съобщиш.

Проблемът в този етап е, често съобщението не е обмислено добре, не се отделя достатъчно време за обмислянето му, т.е. то е неудачно още в зародиша си.

  1. Кодиране и избор на канал.

Идеята се превръща в съобщение, когато е кодирана с помощта на символи. Обикновено това са думи, интонация, мимика и жестове.

Проблемът тук е намиране на съответствие между идеята, съдържанието на съобщението и избраното средство за предаването му. При това често човек използва повече от един канал, което усложнява процеса. Съответствието и съгласуваността водят до ефективно предаване, обратното намалява неговия ефект. Например, доказано е, че едновременното използване на устна  и писмена информация е по-ефективно от използването само на устна. Но ако между двете има противоречие – резултатът е обратен.

  1. Предаване.

Тук става дума за физическо предаване на вече кодираната информация.

Проблемът е, че обикновено повечето хора приемат този етап за самия процес на комуникация.

  1. Декодиране.

Това е обратния на кодирането процес. Получателят превежда символите на подателя и оформя съобщението в своите мисли.

Ако между началото и края на този процес има голямо съвпадение и съобщението не изисква отговор, процесът може да приключи тук.

Проблемът тук е, че поради ред причини това често не се случва и тогава взаимодействието между хората се усложнява. 

Комуникацията е:

целенасочена и мотивирана т.е. ние вярваме, че когато комуникираме си даваме сметка едновременно за това, че общуваме, защо го правим, какво съобщаваме, как го съобщаваме, на кого и какво можем да очакваме като реакция – общуваме рационално, под контрола на нашите воля и желания.

Когато комуникираме /дали за да се харесаме, да впечатлим, да респектираме, или да повлияем другите/, сме уверени, че го правим по подходящ начин, най-малко, защото започваме да общуваме още от раждането си.

Същност на директната комуникация

При прякото общуване (директно, лице в лице) участниците контактуват без посредник. И двете страни се възприемат пълно, цялостно. Свързваме го с откровеност, точност и взаимно доверие във взаимодействията. Използват се, както езикови, така и неезикови средства (жестове, мимики и др.).

Прякото общуване е първично, тъй като е възникнало най-рано, отначало с цел обмен на дейности. Появата на човешката реч и формирането на съзнанието създават необходимата база за обмяна на мисли, чувства, преживявания, които като средства на общуване са се създали в продължение на значителен период от време.

Основната цел  на общуване между хората – Да осигури разбиране на информацията, която се разменя, т.е. на съобщението.

Обичайни ситуации при директната комуникация

1 – Нареждане, заповед, команда:

„Повторете още веднъж..“, „Говорете по-бавно..“,“Не говорете с мен по този начин..“

2 – Предупреждение, заплаха, обещание:

„Ако това още веднъж се случи, с Вас е свършено..“, „Ще съжалявате, ако направите това“, „Спокойно, ще ви изслушам..”

3 – Поучение, посочване на целесъобразността:

„Трябва да отидете първи..“, „Това е неправилно..“, „Така не трябва да правите..“

4 – Съвет, препоръка или решение:

         „Аз бих Ви предложил да обжалвате..“, „Опитайте да постъпите така..“

5 – Нравоучение, логическа аргументация:

„Погледнете на това по друг начин..“, „След като това е Ваша задача –  проблема е изцяло Ваш..“, „На Вашите години и това не съм имал..“

6 – Обсъждане, критика, несъгласие, обвинение:

„Това, което сте направили е глупаво..“, „Повече не мога да споря с Вас..“, „Предупреждавах Ви, че ще стане така..“

7 – Похвала, съгласие:

„Считам, че сте прави..“, „Това беше прекрасно..“, „Ние се гордеем с Вас..“

8 – Необосновани обобщения, унижение:

„Всички жени са еднакви..“, „Е, добре, умнико!“

9 – Интерпретация, анализ, диагностика:

„Вие наистина не вярвате в това, нали?“, „Вие казвате това, за да ме разстроите!“, „Сега ми е ясно, защо направихте това..“

10 – Успокояване, съчувствие, утешение, поддръжка:

„Следващият път ще се чувствате по-добре..“, „Аз също съм се чувствал така..“, „Всички правят грешки..“, „Дръжте се, ние сме с Вас!“

11 – Изясняване, разпит:

„Кой Ви е казал това?“, „Какво ще направите следващия път?“

12 – Отвличане на вниманието:

„Нека поговорим за нещо друго..“

Към началото