Природогеографски области

На територията на България се обособяват пет природногеографски области:

  1. Област на Дунавската равнина.
  2. Старопланинска област – разделя се на две подобласти: Предбалкан и Главна старопланинска верига.
  3. Крайщенско-Тракийска област – разделя се на три подобласти: Средногорско-Задбалканска, Краищенска и Тракийско-Странджанска.
  4. Рило-Родопска област – разделя се на 4 подобласти: Осоговско-Беласишка планинска група с долината на средна Струма, Рило-Пиринска с долината на р.Места и Западно Родопска и Източнородопска.
  5. Черноморска област
  1. Дунавска равнина

Дунавската равнина е най-северната област в България. Простира се между р. Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад достига до р. Тимок, а на изток – до Черно море. Тя е най-голяма в крайдунавските низини.

В Дунавската равнина са създадени условия за образуване предимно на седиментен тип полезни изкопаеми – горива и нерудни изкопаеми. Разкрити са големи запаси на гипс /Видинско, Оряховско/, каолин /Русенско, Разградско/, каменна сол /Провадийско/, огнеупорни глини /Плевенско/. Дунавската равнина е богата на варовици и кварцови пясъци. Малки са запасите на нефт и природен газ /Плевенско и Добруджа/. Черни въглища са открити в Добруджанския басейн, а лигнитни в Ломския басейн.

Средната надморска височина на Дунавската равнина е 178 м. В по-голямата си част тя е между 100 и 250 м. Най-високата точка в пределите на равнината е Шуменското плато /502 м/. Дунавската равнина има низинен, равнинно-хълмист и платовиден релеф.

Дунавската равнина се дели на три части:

  • западна – между р. Тимок и р. Вит – най-ниската и най-тясната;
  • средна – от р. Вит до р. Янтра – най-малката;
  • източна – от р.Янтра до Черно море – най-широката и най-високата.

Западната част се характеризира с равнинно-платовиден релеф. Характерни за релефа на тази част от Дунавската равнина са плоските долинни ридове – златии. Най-изразителна е златията между реките Цибрица и Огоста. На север край р.Дунав се простират редица алувиални низини – Видинска, Арчаро-Орсойска, Долноцибърска, Козлодуйска и Островска. Типични за дунавския бряг с дебела льосова покривка са и свлачищата, разпространени най-силно в района на с.Орсоя.

Средната част на Дунавската равнина има хълмист релеф, разчленен от долините на реките Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. В най-западната й част се простира р.Вит, а на изток са Плевенските височини, Павликенските възвишения и каньоновидните долини на реките Тученица и Чернелка. На изток се намират широките долини, сред които текат реките Осъм, Росица и Янтра. Край р.Дунав, между се очертават крайбрежните алувиални низини – Свищовско-Беленската и Чернополската низини.

Източната част на Дунавската равнина има разнообразен платовидно-хълмист релеф и в тази част се намира най-високата част от Дунавската равнина – Шуменското плато – 502 м. По Дунавския и Черноморски бряг са развити големи свлачища.

Климатът на Дунавската равнина е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10-12оС. Най-ниските зимни средномесечни температури се проявяват през м. Януари, а в източната част, зимата е по-мека. Най-високите летни температури се проявяват през юли. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда – 25оС.

Развити са главно черноземните почви (карбонатни) и по-малко сиви горски почви. По ниските тераси на по-големите реки и в крайдунавските низини са развити алувиалните почви.

Естествената растителност заема ограничени пространства. В състава на горите влизат главно влаголюбиви видове – върба и топола. От дървесните видове най-разпространени са дъб, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са треви като садина, коило, карагана, перуника и др.

Типични представители на горските пространства са глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец вълк, лисица, степен пор, гризачи, скакалци и др. Във високите части на планината се срещат диви кози. Много разнообразен е птичия свят (повече от 200 вида). Типични представители са дивите патици, горски гълъб, сова, орел, алпийска гарга, гъските, яребиците, гургулиците, пъдпъдъци. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна – къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.

Равнинно-низинният и платовиден релеф в съчетание с континенталния климат и плодородните черноземни почви благоприятстват за развитието на многоотраслово растениевъдство, за специализация на областта в зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство. В нея се намира житницата на България – Добруджа. Добре развитото растениевъдство е основа за развитие на животновъдството – говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, пчеларство. Земеделието е важна предпоставка за развитието на някои промишлени отрасли – мелничарска, маслодобивна, захарна, винодобивна, консервна, млекопреработваща промишленост.

Водите на р.Дунав създават предпоставки за изкуствено напояване, производство на електроенергия и рекреация, и като евтин воден път.

Доста добре развит е трнспортта в областта – жп, шосеен, въздушен, речен.

Река Дунав е важна предпоставка за развитието на речния товарен и пътнически транспорт. Най-големи пристанища са Русе, Лом, Свищов, Видин, Силистра и др. Важно е значението и на фериботните връзки по реката – Видин-Калафат, Оряхово-Бекет, както и Дунав-мост при Русе-Гюргево.

  1. Старопланинска област

Старопланинската област заема частта между Дунавската равнина и Краищенско-Средногорската област и между границата с Югослави и Черно море – с други думи: разположена е почти в средата на България. Заема 23,5 % от цялата територия на България. Старопланинската област се дели на две подобласти:

  • Предбалкан – той се дели на три подобласти:

= западна – от р. Тимок до р.Малък Искър. Тук са разположение Белоградчишките скали, пещери на р.Тимок и р.Малък Искър и др.;

= средна – от р. Малък Искър до р. Стара. Тук се намира в.Васильое (1490м) и платото Стражата;

= източна – от р. Стара до Черно море. Тук се намират ридовете Антоновски, Сланник, Лиса и проломите на р. Камчия и притоците й.

  • Главна старопланинска верига – той се дели на три подобласти – западна, средна и източна.

Климатът в Старопланинската област е умерено-континентален. Най-ниската температура е измерена в Севлиевската котловина (-35,4 градуса по Целзий). В Стара планина има карстови води. Важно богатство за региона са минералните води при Шипково (Троян), Вонеща вода и др. Тук преобладават сиви горски, кафяви, тъмносиви и хумусно-карбонатни почви. Находища на полезни изкопаеми има край Белоградчик (черни въглища), Чипровско (железни руди) и Троя (керамични глини). Растителността в региона се определя от дървесните и храстови формации (благун, цер, келяв габър и др.). Животинският свят се представя от глиган, благороден елен, сърна, сънливец, глухар и др. За високите части са характерни дивата коза, алписйка гара, орел, пъстър дъждовник и др.

  1. Краищно-Средногорска област

Краищно-Средногорската област заема пространството между Старопланинската област и Рило-Родопската област. Тя е най-малката по площ. Почвената й покривка е разнообразна – срещат се черноземни почви край варовиковите скали с карстов релеф. Алувиално-ливадните почви са около реките и смолниците, а в най-високите части на планините – планинско-ливадни. Особено красиви са буковите гори в Средна гора, а в по-високите части са разпространени бор, ела и клек. Много места са изкуствено залесявани. Природният парк Витоша е най-старият народен парк на Балканския полуостров. Краищно-Средногорската област се разделя на 3 подобласти:

  • Задбалкански котловини – 12 на брой (Бурелска, Софийска, Саранско поле, Карловсо, Казанлъшко, Твърдишко, Шивачевско, Сливенско, Канобарско, Айтоско;
  • Краище – съставено от 2 планински редици и 3 котловинни редици;
  • Средногорие – носи името на Средна гора – най-дългата от планините в района. Средногорието събира поредица от български планини, последователно подредени във верига посока запад-изток.
  1. Тракийско-Странджанска област

Тракийско-Странджанската област заема територията между Краищенско-Средногорската  и Старпланинската област на север , Рило-Родопската област на юг, държавната ни граница с Турция на югоизток и Черно море на изток. В нея има много благоприятни природни условия за заселване, жиот и стопанска дейност на хората. Ниските части на областта са заети от плодородни смолници, а покрай реките са разпространени алувиално-ливадни почви. Хълмистите и нископланинските райони са заети с канелени горски почви, а жълтоземни почви се срещат на ограничена площ в областта. Дели се на 2 подобласти:

  • Горнотракисйко-Среднотунджанска низина – най-голямат по площ низина в България.
  • Бургаска низина – обхваща планините Осогово, Влахина, Беласица, Малешевска, Угражден и Западни погранични планини.

Формите на земната повърхност в тази област имат разнообразен скален релеф. Тракийско-Странджанската област е богата на полезни изкопаеми – лигнитни въглища. Източномаришкият въглищен басейн е най-големият в България. Има площ около 200 кв.км и е разположен северно от р.Марица, в Старозагорското поле. Западномаришкият въглищен басейн (70 кв.км) е разположн северно от р.Марица, в района на Димитровград. Лигнитни въглища има още и в Елховския въглищен басейн – намира се под самия град Елхово. Тук въглищата имат голямо количество сяра и от тук не се добиват. От рудните полезни изкопаеми с най-голямо стопанско значение са находищата на медни руди, оловно-цинкови руди, железни руди. От нерудните полезни изкопаеми голямо значение имат находищата на мрамор, гипс и глина. Земната повърхност е структурирана предимно от низина и равнинно-хълмисти земи. Климатът в тази област е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. През студеното полугодие попада предимно под влиянието на средиземноморските циклони. Валежите в тази област са недостатъчни. Тракийско-Странджанската област се отличава със значимо водно богатство. Езерата предимно са крайморски, преобладават реките. Има значимо богатство на подземни води. В Тракийско-Странджанската област има следната закономерност по отношение на почвите – с увеличаването на надморската височина и отдалечаването от течението на големите реки почвите се променят.

  1. Рило-Родопска област

Областта носи името на две от най-значителните планини за България. От една страна – най-големият и най-старонагънатият масив Родопи. От друга страна – планината с най-високия връх на Балканите – Рила. Към Рило-Родопския масив се числят западните погранични планини, известни под името Осоговско-Беласишката планинска група, високите Рила и Пирин и просторните Родопи, както и планините Славянка и Стъргач.  Дели се на 4 подобласти:

  • Източен (Мусалевски) – най-висок. Тук се намира най-високият връх на Балканите – в.Мусала (2925м);
  • Централен (Скакавишки) – най-ниският дял;
  • Северозападен (Мальовски);
  • Югозападен (Капатнишки) – най-нисък дял.

В Пределите (част от планината Пирин) единствено расте еделвайс. Почвената покривка в областта е пъстра. Покрай реките се срещат плодородните алувиално-ливадни почви. Над тях в хълмистите и нископланинските райони са разположени канелените горски почви, като с увеличаване на височината се срещат кафяви горски. Планинско-ливадните почви заемат най – високите части на планините. В ниските части край реките се срещат върба и чинар. Своеобразен е животинският свят на областта. Разпространени са мечки, сърни, вълци, а в Източните Родопи – чакал. Срещат се много влечуги и гризачи. Богат е птичият свят – орел, сова, глухар. В най-високите части на Източни и Западни Родопи климатът е планински. Валежите са предимно от дъжд. Източните Родопи са една от най-водоносните територии в България. Пълноводието на реките е есенно-зимно.

Като заключение, може да кажем, че съвременните измерения на географското положение на България са благоприятни. Страната ни се намира на място, което позволява да се развива като модерна европейска държава. Съчетанието на географското положение, финансовия сектор, транспортния сектор, съобщителния център и търговския център са структури, които влияят върху цялостната роля и значение на страната ни в Европа.

Към началото