Софокъл – „Едип цар“: Трагичната вина и съдбовната предопределеност

В драмата „Едип цар“ авторът Софокъл поставя като основен проблема за съдбовната предопределеност и личния изобр на човека. Чрез трагедия в живота на Едип, авторът изразява собственото си отношение – човешката съдба се променя от поведението на човека и нейните очертания зависят от темперамента и характера на отделната личност.

Едип цар е човек с тежка съдба. На него жребият е отредил извършването на смъртни грехове – отцеубийство и кръвосмешение с майка си. Съдбата му е предначертана още преди неговото раждане. Оказва се, че Едип няма възможност за друг избор. Истинският му баща – Лай – отвлича сина на цар Пелопс – Хризип – и го отвежда със себе си в Тива. Разгневен и опечален, цярят прокълнава Лай боговете да накажат похитителите на сина му така, че самият Лай да бъде убит от родния си син. Завърнал се в Тива, Лай се жени за Йокаста. Тревожи го мисълта, че няма деца и за това решава да замине за Делфи и там да се допита до бог Аполон за причината за тази бездетност. Обаче, жрицата на Аполон – Пития – не дава удовлетворителен отговор:

„Сине Лабдоков, боговете ще изпълнят твоето желание – ще имаш син, но знай: ти ще загинеш от ръката на своя син. Ще се изпълни проклятието на Пелопс!“

След като е разбрал участта си, Лай решава да убие сина си след неговото раждане. След като се ражда, Лай завързва краката на новороденото с ремък, като пробива ходилата му с остро желязо. След това заповядва на един роб да го хвърли по склоновете на Китерион, за да може там да го разкъсат зверовете. Но въпреки нарежданията на своя цар, робът не изпълнява заповедта, а предава момченцето на друг роб на Коринтския цар – Полиб. Едип израства при Полиб и жена му Меропа, смятайки ги за свои родители. При тях детето е отгледано като цар Полиб го прави свой наследник. Така започва историята за Едип, изпълнена с различни съдбовни моменти. Това дава възможност чрез мита за Едип да се откроят важни елементи на античната трагедия при създаването на нейната композиция, при изграждане образа на героя и характеристиките му, при поставяне на възлови проблеми и тематични ядра, при разгръщането на сложни конфликтни ситуации и трагични моменти.

Един от важните смислови акценти в трагедията на Софокъл е значението на трагическата вина. От една страна, трагедията не е във вината, а в съдбата му. Но от друга страна, Едип носи своята трагическа вина. Тя се заключава в неразумни постъпки в моменти, когато той има право на избор – между добро и зло, между правилно и неправилно.

Неведнъж Едип има възможност да направи своя избор и винаги той постъпва неправилно. Опитът за бягство от съдбата е първата му грешка, която го тласка в задушаващата прегръдка на обречеността. В желанието си да избяга от собствената си съдба, той извършва поредица от неразумни действия, които определят трагичния завършек на живота му.

В своя избор Едип не осмисля докрай положението си, защото не признава и не разбира силата на съдбата. Вместо да потърси начин за разрешаване на възникналия проблем, той се опитва да го избегне. Според мита Едип случайно разбира част от истината за съдбата си, която родителите му премълчават от много време. На собствена глава той отива в Делфи, за да научи тайната около раждането си. Там получава отговор от Аполон чрез пророчицата Пития. Разбира се, първата му мисъл е да убие баща си и ще се ожени за собствената си майка и от този брак ще се родят деца, ненавиждани от всички хора и проклети от боговете.

Оракулът не назовава по име бащата, който ще бъде убит, нито майката, за която ще се ожени. Ужасен от узнаването на бъдещето си, Едип става скитник, без род, без родина и никога не се завръща в Коринт. Но повелителите на съдбата не е възможно лесно да се избегнат. Незнанието на героя е неговата орис – той не разбира, че колкото повече се старае да избегне своята съдба, толкова по-скоро ще тръгне по пътя, който тя му е предопределила.

В същото време един разговор с Полиб и съпругата му може да го задържи в Коринт и той никога да не се срещне с истинските си родители. Това разумно отношение към предопределеността би му „отворило очите“, без да се налага по-късно да загуби зрението си, за да прозре истината.

След неразумното си бягство от Коринт, героят сам поема по пътя на своята съдба, осеян с грешки и оправдания. Сам и огорчен от живота, той се подава на гнева и извършва убийство. Няма закон и няма сила на този свят, които да оправдаят човешкото убийство. В действителност Едип убива собствения си баща Лай, без да знае това. По-късно става цар на Тива и съпруг на майка си, а възмездието не закъснява да го връхлети задари извършеното престъпление. Никой не убива човек безнаказано – независимо дали това става в момент на гняв, на болка или на огорчение – изборът да убиеш е личен и затова отговорността за извършеното деяние е чисто индивидуална. Едип сам извършва убийството на баща си и избира за своя жена Йокаста, която е значително по-възрастна от него.

Трагическата вина на Едип според Софокъл се състои не толкова в отцеубийството и кръвосмешението, а на неговия гневен характер, представен чрез редица сцени в трагедията. Това отрицателно качество води и до други негативи в характера на Едип. Той става несправедлив и се възгордява, надсмивайки се над пророческите способности на Тирезий. По този начин той нарушава античните етически норми. Едип поставя човешкия разум над божествената дарба. Трагическата вина на героя се засилва, когато той не пожелава да приеме за истина думите на Тирезий. Самовлюбен и горделив Едип не допуска, че имено той е виновник за злочестата съдба на народа – че е убил Лай. Но постепенно истината излиза наяве. Едип рабира кой е и какво е сторил, разбира вината си и дълбоко съжалява, че е избягал от Коринт, че е убил баща си и е сключил неразумния брак с Йокаста. Именно това е трагичното в творбата – Едип осъзнава, че в стремежа си да избяга от собствената си съдба, той е засилил нейното присъствие в живота си.

Съжалението не помага на Едип да превъзмогне болката от това, че баща му е мъртъв, а майка му се самоубива. Проклятието за извършените грехове тегне над цялото му семейство и потомство.

Опитите на Лай, Йокаста и Едип да избегнат съдбата си са причините за тяхното нещастие, както и на децата им. В желанието си за „надхитряване“ на обречеността, те я предизвикват. А просто те биха могли да я преодолеят, като я разберат, не се страхуват от нея и я приемат като нормална част от житейския им път.

Към началото