Христо Смирненки и „Да бъде ден!“ – песен, в която диша бурята

Стихотворението “Да бъде ден!“ на Христо Смирненски започва с детайлизирана апокалиптична картина. От нея лъха ужас: „нощта е черна и зловеща, / нощта е ледена като смърт. / В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. / В димящите развалини…“.  Не познавайки тази творба и нищо за нея, веднага бихме се запитали дали поетът […]

Страдание и състрадание в „Зимни вечери“ на Христо Смирненски

Страданието в цикъла „Зимни вечер“ се открива навсякъде и лирическият герой изпитва състрадание към страдащите. Житейската драма на страдащите и безпомощни хора поражда състрадание и болка. В стихотворението „Зимни вечери“ Христо Смирненски изразява съпричастие към мъката на онеправданите хора, защото знае, че те живеят в мизерия и всеки следващ ден е по-труден за тях. Още […]

Образите на бунта в поезиите на Христо Смирненски и Гео Милев

Двама от великите автори в българската литература – Христо Смирненски и Гео Милев – живеят и творят в един съдбовен за българската държава период, която изживява две национални катастрофи, превръща се в „малка страна“, разпилява възрожденските си идеали за етническо единство, независимост и справедливо общество. Но това е и времето на освободената „злоба на роба“, […]

Към началото